Галерия "Нюанс" представя Марио Жеков - художникът, чието ателие беше природатаМарио Жеков - маринист №1, в галерия “Нюанс”

Изложбата беше открита със стихове на морска тематика в памет на големия маринист

Почит на Марио Жеков, който достойно се нарежда в историята на европейското изкуство от първата половина на ХХ век, отдават в столичната галерия “Нюанс” (ул. “Иван Денкоглу”, 42). Художникът се нарежда сред най-добрите ни пейзажисти и маринисти. Представени са над 30 творби повечето

непоказвани, защото

са в частни колекции

В елегантното пространство на галерията се разкрива една широка панорама на творчеството на Марио Жеков като сюжети и техники - морски и планински пейзажи, гвашове, акварели и масла. В  негова памет изложбата беше открита с малък рецитал със стихове на морска тематика.

Голяма част от живота на Марио Жеков преминават в пътуване и творчество. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-значимите майстори на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред обаче името му е по-известно в чужбина.

Роден е през 1898 г. в Стара Загора. От малък проявява влечението си към рисуване сред природата. През 1917 г . постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната Национална художествена академия). Година по-късно е мобилизиран и пратен на фронта. Попада в плен край Дойран, но случайността го среща с френски офицер, който

вместо в лагер

го изпраща да учи

живопис във

Франция

През 1919 г. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Престоят му във Франция му повлиява към развиване на усещането за материалност. През следващите години посещава Турция и започва първия си цариградски цикъл от Босфора - акварели, гвашове и маслени бои върху картон. Пътува и до Италия, Далмация, Гърция. От 1921 започва да се подписва “Марио”.

Пейзажите отразяват търсенията и интереса на художника към играещите цветове и отблясъците по водата. През 1927 г. заминава за Черноморието.

Насаме с морето, движението и светлината на водата, скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прижурещото слънце улици на Созопол, Несебър, Варна и Балчик, зелените тунели на Ропотамо и Камчия. По това време той вече е създал и десетки платна от Търново и Трявна, Карлово и Пловдив, Белоградчик и Видин, Стара планина, Родопите и Рила. Популярността му расте, но той не обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на картините му, включват ги в календари.

През 1943 г. Марио Жеков открива най-представителната си изложба. В кръга от приятелите му са Пенчо Балкански, Давид Перец, Жорж Папазов, Васил Иванов, Найден Петков, Георги Велчев, Даниел Дечев, Мария Недковаи други.

Умира на 3 август 1955 г.