В края на XIX век на първите коли са поставяни примитивни фарове с восъчни свещи или керосинови горелки, които са взаимствани от конните екипажи. Тези устройства почти не осветявали пътя. Така се стига до ацетиленовото осветление и за доста продължителен период неизменна част от колите са два варела - единият с калциев карбид, а вторият - с обикновена вода. Преди потегляне по тъмно шофьорът врътвал специалното кранче, което свързвало двете бурета. Така по време на движение водата се съединявала с карбида и се получавал ацетилен - газ, който при изгаряне дава достатъчно мощен светлинен поток. Но след няколко часа съдържанието на двата варела се изчерпвало и се налагало презареждане заедно с почистване от сажди на стъклото на фара.
Първият електрически фар за автомобили е създаден от американската компания Electric Vehicle Company, която е произвеждала електрически коли. Тяхното решение обаче така и не добило популярност, защото крушките твърде бързо изгаряли особено, когато валяло дъжд.
През 1899 г. френската фирма Bassee&Michel се опитва да съчетае автомобилния фар и крушката, но проектът също е неуспешен - лампата с въглеродна нажежаема жичка бързо се поврежда по неравни пътища, ползва много енергия и съответно огромни батерии.
С появата на нов тип крушки с волфрамови нишки настъпва нова ера за автомобилните фарове. Но отново има проблем и той е в това, че електрическата крушка свети много ярко. За да не се заслепяват насрещно движещите се шофьори, започва използването на допълнителни клапани и завеси за намаляване на осветлението.
Първите завиващи светлини за въведени на кола на Tatra T77а през 1935 г. При този модел по-скоро става въпрос за един централно разположен фар-прожектор. В Америка първи ги въвеждат в Tucker Torpedo Sedan, а истинска масовост придобиват при появата на френската легенда Citroen DS през 1964-а. Позабравените завиващи фарове за възраждат през 80-те и 90-те години, докато в наши дни ги има в почти всички съвременни коли.
Първите фарове с некръгла форма са качени на модели на Plymouth още преди Втората световна война. Масово обаче се въвеждат отново от Citroen на модела Ami през 1961 г.
През следващата година компанията Hella представи пред света първите халогенни крушки за кола. С тяхното изобретение фаровете не само увеличават жизнения си цикъл, но намаляват и габаритите си. Същата фирма произвежда за първи пъти и ксеноновите фарове, като ги влага в лимузината BMW 750iL през 1991 г. Светодиодните фарове се появяват малко след това, но не могат да наберат популярност, защото са много скъпи. Първият автомобил с напълно такива светлини е Lexus LS600h, който дебютира преди 10 години. През същата година, но през есента, е показан и Audi R8, който също е изцяло светодиоден. После благодарение пак на Audi се появават и матричните светлини, които могат да включват и изключват в различни комбинации, както и в "дълбочина".
Най-новата технология е на лазерните фарове, които си появиха преди 3 години в BMW i8 и Audi R8 LMX.
Коментари (0)
Вашият коментар