10 отговора за Либия 10 години по-късно

Спасяването на българските медици, обвинени за СПИН заразата в Бенгази, се превърна в национална кауза

На 24 юли се навършват 10 години от освобождаването на българските медици в Либия - най-тежката заложническа драма в новата история на България, започнала през зимата на 1999 година и завършила през лятото на 2007 г. Спасяването на Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Иванова и д-р Здравко Георгиев се превърна в национална кауза. Това предизвика безпрецедентни усилия, в които се включиха на практика всички - българските държавни институции, включително три поредни правителства, специалните служби, медиите и гражданското общество.

Отбелязваме годишнината с отговорите на 10 важнни въпроса, някои от които и често задавани през всичките години на кризата.

1. Как се разбра за проблема?

На 12 февруари 1999 г. в дежурната стая на в. “24 часа” се обажда разтревожен мъжки глас и съобщава, че два дена по-рано 23-ма български лекари и медицински сестри в Либия са натоварени в автобуси и откарани в неизвестност. Човекът се представя като Юли Михайлов от Бяла Слатина, чиято съпруга е в тази група. Информацията му е от негов приятел - Емил Узунов, който е в Либия и жена му Валя Червеняшка също е сред изчезналите. (виж репортажа на 53-а стр.) Когато му се обажда по телефона от Либия, Емил казва на приятеля си следното:

“Мълчи и пиши

Прибраха в полицията голяма група български сестри и сега никой не знае къде са. И моята, и твоята жена са в тази грухпа. Юли, проблемът е голям, жените ни ги няма, ще ги затрият!”

След този сигнал дежурният екип на “24 часа” се свързва с всички възможни инстанции, чрез които може да се изясни случаят - Министерството на външните работи, посолството в Триполи, офиса на фирмата “Експомед”, с чието посредничество медиците са започнали работа в Либия, и т.н.

На другия ден - 13 февруари, събота, като челен материал на първа страница във вестника излиза и първата в историята на този случай медийна информация: “Изчезват 23-ма наши лекари в Либия.” След това Министерството на външните работи дава пресконференция и започва една медийна сага, продължила години наред.

2. Откъде е заразата в Бенгази?

Най-вероятно от пратка със заразени кръвни продукти, влязла в Либия през 1996 г. или малко по-рано. Според информация от западен дипломат в Триполи

австрийската фирма

“Албовина” е продала

на Либия кръвни продукти

с компрометирано качество и неясен произход.

На 20 декември 1996 г. служители на австрийското МВР и на Министерството на здравеопазването правят внезапна проверка в складовете на фирма “Албовина”. Иззети са 500 банки и три хиляди литра плазма. Изследванията на проби от тези продукти установяват, че плазмата е заразена с вируса на СПИН, хепатит В и други бактерии. Акцията е направена по сигнал на служители от фирмата за злоупотреби с документите за вноса и съмнения за качеството и безопасността на кръвните продукти.

Разследването установява, че заразената кръв е доставяна от Южна Африка и е влизала в Австрия през свободните търговски зони в градовете Линц и Грац. Според документите освен “Албовина” е замесена и още една фирма – швейцарската WBAG. Всичко това вещае голям международен скандал, но нещата са потулени и разследването бързо приключва.

3. Как се ражда версията за Мосад?

Мосад винаги е удобно обяснение за всяка конспирация в Арабския свят. В конкретния случай обаче се знае, че през 1998 г., след като откриват случаи на СПИН в Бенгази, либийските служби започват да търсят информация по случая със заразените продукти на “Албовина” отпреди две години и така стигат до данните, че кръвната плазма на австрийската фирма е минавала през израелски лаборатории.

На 19 май 1998 г. д-р Абделфатах Бахрие - шеф на Арабско-австрийската търговска камара във Виена, се свързва с шефа на отдела за кръвни продукти в австрийското здравно министерство д-р Ханс Кюрц, от когото разбира, че трите хиляди литра заразена плазма, иззети от склада на фирмата при акцията през 1996 г., са били предназначени за износ в няколко страни в Азия и Африка.

Д-р Кюрц признава още, че с него вече са се срещали няколко високопоставени представители от страни като Китай, Индия и Израел.

Д-р Бахрие е любопитен да разбере защо и израелците се интересуват, нима и те са купували от тази плазма? Д-р Кюрц обяснява, че причината е друга и израелското министерство на здравеопазването е заинтересувано да разбере как се развива скандалът, защото

кръвта, продавана

от “Албовина”, е била

обработвана в Израел

След това д-р Абделфатах Бахрие прави обстоен доклад до директора на бюрото на Арабската лига във Виена Самир Хаза, в който описва срещата и разговора с д-р Кюрц, наблягайки особено на израелската връзка. Тази информация стига и до Либия и по-късно е открита в документите по делото.

4. Има ли неразкрити факти от документите по делото?

Със сигурност. Цялата документация по случая представляваше огромен масив.

По време на заседанията на съда в Бенгази българската защита се сдоби по интересен начин с малка, но много важна част от документите на прокуратурата.

Сред папките бяха окончателният доклад на професорите Монтание и Колици, поръчани от либийската държава, от които става ясно, че в детската болница в Бенгази ХИВ инфекцията се е разразила много по-рано, още преди обвинените български сестри да започнат работа там. 

В документите са признанията на майор Салим Джума, в които той собственоръчно описва методите на насилие, прилагани върху българките, и съдебномедицинската експертиза, която потвърждава белезите от инквизиции над подсъдимите.

По-късно копия от тези документи бяха предадени на посланиците на страните от ЕС в Триполи, за да изиграят съществена роля при изграждането на онова, което по-късно всички с лекота наричаха европейска солидарност.

От тези документи изплува и друг един интересен факт. Абдел Маджид Шол - единият от офицерите, измъчвал българските медицински сестри по време на следствието, е бил по-рано отговорен фактор в Дирекция “Доставки на лекарства и оборудване” към Генералния народен комитет на здравето (либийското здравно министерство).

Участието на д-р Шол в мъченията има своето логично обяснение. Той е един от най-яростните защитници на тезата, че е извършен заговор срещу джамахирията и че зад него стоят българите, организирани от тъмна шпионска сила. Тази версия е удобна за него, тъй като по силата на своите служебни задължения би трябвало самият той да е един от хората, отговорни за разразилата се епидемия.

5. Какво стана с мъчителите?

От групата офицери, измъчвали българските медици и палестинеца Ашраф, полковник Джума Мишри определено бе най-свирепият. Макар че бе разследван за действията си, той често демонстрираше арогантно поведение по време на съдебния процес. Когато стана ясно, че има вероятност да му бъдат повдигнати обвинения в България, заяви, че това няма как да стане, но би отишъл на плаж във Варна.

 След свалянето на Кадафи полк. Мишри се представя за репресиран и преследван от бившия режим, опитвайки се да се присламчи към новите силни на деня - т.нар. революционери от 17 февруари. Междувременно семейството му е споходено от голямо нещастие. Синът му е намерен мъртъв при неизяснени и до ден днешен обстоятелства. Има съмнения, че става дума за криминална история, но Мишри представя смъртта на сина си като мъченичество в името на революцията. След изборите през 2014 г., правителството в Либия се разпада и ислямистите вземат Триполи. Тогава полк. Мишри се поставя в услуга на бившите членове на “Ал Кайда” и техния емир – ръководителя на някогашната Въоръжена либийска ислямска група Абделхаким Белхадж. Така добилият известност у нас като

най-лошия мъчител

на сестрите става

вътрешен министър

в непризнатото

правителство

на ислямистите,

което управлява Триполи и част от западните територии по либийското крайбрежие. С тази титла Мишри дава и няколко телевизионни интервюта и така влиза в полезрението за разлика от останалите от групата на мъчителите, за които няма никакви сведения.

6. Франция ли освободи медиците?

Франция се включи съвсем в края на кризата, но президентът Саркози успя да изиграе блестящо картите си в последния момент, изпращайки тогавашната си съпруга и първа дама на републиката два пъти в рамките на десет дни в Либия. Освобождаването на медиците щеше да стане факт заради подготвеното вече споразумение между Либия и Европейския съюз.

На финалния етап дори се обсъждат детайлите по освобождаването, включително с какъв самолет да бъдат отведени медицинските сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинецът Ашраф ал Хаджудж. Тогава либийският преговарящ Абделати Обейди заявява, че не би било добър вариант български самолет да кацне в Триполи. Заради това е решено отвеждането на медиците от Либия да се извърши с италиански самолет, който да кацне в Рим, а оттам български самолет да ги прибере в София. 

Изненадващата интервенция на Франция в последния момент е лична инициатива на президента Никола Саркози. Но всъщност основната роля в целия процес, почти от самото му начало до края, играе друга европейска държава - Великобритания. Реално разработването на основната концепция за постигнатата договорка с либийците е дело на Форин офис в Лондон. Включително и организацията на преговорния процес в т.нар. Четиристранният формат.

7. Важен ли беше Четиристранният формат? 

Това е основният преговорен процес, заради който на практика се стигна до окончателно споразумение. Беше наречен четиристранен заради участниците във формата -България, Либия, ЕС и САЩ. По тази схема бяха проведени седем конфиденциални срещи, които реално павираха пътя за освобождаването. Началото бе поставено на 7 ноември 2005 г. зад една огромна четириъгълна маса във Форин офис в Лондон. Форматът продължи със срещи във Виена (23 ноември 2005 г.), Триполи (21-22 декември 2005 г.), после в София (26 януари 2006 г.), отново в Лондон (26 април 2006 г.), пак Триполи (6-7 август 2006 г.) и завърши на 17 януари 2007 г. в София без участието на либийците. Истината е, че основната роля и принос по този случай бе на българската държава.

8. Какво направи разузнаването?

Специалните служби и по-точно българското разузнаване имат сериозна роля в определен етап от развитието на казуса. По тази линия е осигурен допълнителен канал за връзка между София и Триполи, който се осъществява между ръководствата на двете разузнавателни служби. Това става с

посредничеството

на бившия директор

на “Глобални

операции” в МИ6

сър Марк Алън.

 Важна фигура с добри контакти в Либия и много близък на тогавашния британски премиер Тони Блеър. Сър Алън създава предпоставките за контакта с шефовете на либийските служби Муса Куса и Абдала Сануси. Може да се каже, че активното участие на британската дипломация по случая с българските медици се дължи и на този особено влиятелен човек. По-късно той става консултант на “Бритиш петролиум” по въпросите на Близкия изток и в Либия включително. Повече от 20 различни спецслужби, включително и израелската Мосад, участват пряко или помагат косвено в опитите за разрешаването на казуса с медиците.

9. Катар ли плати кръвнината?

Факт е, че близо половин милиард долара бяха броени на роднините на заразените деца, като така стана възможно подписването на документа, с който Висшият съдебен съвет на Либия отмени смъртните присъди на българките. Тази сума беше изплатена

за една нощ на място

в Бенгази с пари от

клона на Централната

либийска банка

Катар не е превеждал средства за кръвнината на децата, но ролята на емирството и на тогавашния държавен ръководител шейх Хамад бин Халифа ал Тани не е докрай изяснена. Една от тезите, които бяха коментирани с половин уста, бе, че сумата, платена за кръвнината на бенгазийските деца, съвпада точно с комисионата за прословутата сделка между Катар и Франция за 80 еърбъса. Логиката е следната: емирът купува френски самолети за 17 милиарда долара, спасявайки компанията производител от тежкото финансово състояние, в което се намира. А комисионата уж отива за фонда “Бенгази”. Малко преди щастливата развръзка с мадам Сесилия емирът говори по телефона с президента Саркози и с полк. Кадафи. След което българските медици бяха освободени, Саркози и Кадафи благодариха на емира, а президентът Георги Първанов му занесе в Доха орден “Стара планина” с лента.

Всъщност

Катар играе ролята

на нещо като

интерфейс в

цялата история

За Кадафи бе важно хората в Либия да смятат, че той е накарал, чужденците, най-вече Запада, да платят за тяхното страдание. Така както Либия бе накарана да плати на роднините за случая “Локърби”. В същото време обаче България, ЕС, САЩ и всички останали убеждаваха общественото мнение, че нито един долар кеш не е даден във фонда. Така с катарското участие трябваше да бъде замазан балансът в иначе анонимната сметка на фонда. Истината е, че в крайна сметка не друг, а самия Кадафи плати на семействата в Бенгази. Защото реално той бе и най-отговорен за всичко случило се там.

10. Казано ли е всичко по случая?

Категорично не. В този случай участват толкова отделни страни и играчи с разнопосочни гледни точки, намесени са огромни държавни и частни, политически и икономически интереси, че е практически невъзможно да се изговори абсолютно всичко. Дори само в България голяма част от материалите са все още засекретени и не могат да бъдат изцяло обнародвани.

Има

една трайна

и широко

разпространена

версия,

че в началото на проблема в Бенгази всички останали страни, които са имали медицински персонал там, са спасили своите граждани, само България е изоставила своите. Това е много популярна теза, наложила се заради дългогодишното взаимно недоверие между граждани и държава. В случая между работещите в Либия българи и дипломатическите ни представителства в Триполи и Бенгази. Но внимателен анализ на фактите и предпоставките, довели до възникването на тази дългогодишна драма в Либия, показва едно: българите са били предварително нарочени и единствените набелязани жертви. Защо точно българите?

Отговорът на този 11-и въпорс е тема за съвсем отделен разговор.