Колеви-Кулеви оставят силна следа в киното и театъра ни
28 години след дебюта на Албена Колева в плевенския театър “Иван Радоев”, на щат в трупата му вече е и нейната дъщеря Теодора Кулева. Но не по разпределение като майка си, а избрана и поканена от директора Васил Василев.
Те са дъщеря и внучка на големия Тодор Колев, който пък започва театралната си кариера в Смолян. Заминаването си за родопския град актьорът изживява като голяма трагедия. “Моля да не ме разпределяте в град, който започва с буквата С”, казва Тодор пред комисията.
Комисията няма никакво намерение да го оставя в София и го праща в Смолян. Там той играе само в една постановка. Съпругата му Адриана Палюшева забременява и двамата отпрашват за родния му Шумен. Там на 22 септември 1966 г. се ражда дъщеря им Албена.
Тогава това е задължително и всички (почти) млади актьори започват някъде от провинцията.
Първата роля
на Албена
в местния театър е на Водещата в пиесата за деца на Недялко Йорданов “Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки”. След Плевен Колева работи в театрите на Сливен, Благоевград и Пазарджик, в софийските “Сълза и смях”, МГТ “Зад канала” и Сатирата. От 5 години е в Народния театър.
Теодора Кулева влиза в НАТФИЗ от втория опит, както и дядо ѝ Тодор във ВИТИЗ. Той в класа на проф. Кръстьо Мирски, но заради разделянето на класа завършва при проф. Николай Люцканов, тя започва при проф. Стефан Данаилов и се дипломира при доц. Ивайло Христов.
Бащата на Теодора - Венцислав Кулев, също е завършил ВИТИЗ. Дебютира в киното още като студент през 1978 г. във филма “Бягай... обичам те”. След 7 години по театралните сцени в страната се отдава на журналистиката и драматургията. Най-новата му пиеса се казва “Премиер за един ден”. Сигурно и вие усещате алюзията със заглавието на филма “Господин за един ден”, в който в главната роля блестеше Тодор Колев, тъстът на Венци Кулев. Пиесата ще бъде поставена на сцената на най-новия частен театър в София, който се казва Театро. А в главната роля, естествено, ще е Албена Колева. Въобще Колеви-Кулеви оставят силна следа в киното и театъра ни.
Тодор Колев също е против внучката му да учи в НАТФИЗ, както е бил против и дъщеря му Албена да го последва в професията. Но когато Теодора взема категорично решение, той ѝ помага за изпитите. А когато момичето кандидатства, почти никой не знае за роднинството ѝ с големия актьор. Според Албена Теодора изпитвала огромно уважение към дядо си. 
“Аз не съм от хората с болни амбиции - каза Теодора преди години. - Искам да стигна дотам, че да съм достойна за неговото име.” И ако дядо ме гледа отнякъде, да си каже - да, в крайна сметка стана добра актриса. Когато животът ти е белязан от такъв голям талант, трудно можеш да го надскочиш. Искам да стигна дотам, че да правя ролите си с достойнство и публиката да ме уважава...”
Изявите досега на Теодора Кулева, актриса трето поколение, категорично доказват, че при нея “природата не си е почивала”. Момичето наистина притежава много таланти. Може да пее джаз, да свири на пиано, да играе народни хора и да танцува класически балет. Спортните й умения са в художествената гимнастика, ездата, тениса и сценичната акробатика. Говори английски език, справя се и с иврит.
Вече се е снимала в киното - неголеми роли в комедията “Корпус за бързо реагиране” на Станислав Дончев -Стамбата, и “Каръци”, режисиран от Ивайло Христов. Играе и в няколко късометражни филма.
Гост-актьор е в Народния театър, където играе в две постановки - Соня в “Животът е прекрасен” на Сашо Морфов и Джийн в “Август в Оклахома”, режисьор Ясен Пеянков. Участва и в миманса на “Декамерон”.
Сега казва, че не знае кой я е препоръчал за плевенския театър, но не крие радостта си, че е поканена в тази трупа.
Първата роля
на Теодора
в Плевенския театър е “Островът на робите” - пиеса на Пиер дьо Мариво, писана през 1725 г.
Кулева е в ролята на Тривелин 2. Заедно с нея в пиесата дебютират и другите две нови попълнения на театъра - Мария Йорданова (Клеантис) и Йоана Кирчева (Тривелин 1). Тривелините са богини на съдбите на хората и искат да ги направят по-добри. Режисьор е Васил Василев.
“Пиесата е много забавна, но спектакълът не е просташки смешен - каза ми Теодора. - Сценографията е впечатляващо красива, а посланията са били важни и в миналото, важни са й днес...”
Албена Колева не е издържала и вече е гледала една от предпремиерните репетиции на пиесата. Каза, че макар и писана преди близо 300 години, текстът в нея звучи изключително актуално. Премиерата е насрочена за края на септември.
А само след месец - на 26 август, се навършват 78 години от рождението на Тодор Колев. Боже, колко млад си е отишъл от този свят любимецът на поколение кино- и театрални зрители. Познат ни и с многото си имена - Адама, варненското софиянче от Шумен, българският Чарли Чаплин, лидерът на “Иръпшъните”...
Нека си припомним за Тодор Колев с най-известните му прояви в театъра, киното, естрадата, телевизията....
Тодор Колев подарява обувките
от “Човекоядката”
на сина си Александър
Тодор Колев е приет във ВИТИЗ от втория път. При първия опит го късат безславно още на старта. Единият му крак толкова силно трепери от напрежение, че членовете на комисията веднага го задраскват в списъците си.
Не вземат младежа и в театъра на родния му Шумен по прословутия член 9 и той започва да свири и пее в градското казно.
Късметът му излиза след няколко месеца, когато директорът на театъра Христо Кръчмаров поставя пиесата “Волпоне” и го кани за ролята на паж, който участва в интермедиите. После го вземат на постоянна работа - като участник главно в миманса и осветител. 
При второто кандидатстване във ВИТИЗ минава с бръснещ полет през кръговете - малко след като започне стихотворението, баснята, прозата и т.н., комисията го спира и праща на следващия тур. На последния кръг председателят на комисията проф. Желчо Мандаджиев, ректор на ВИТИЗ, го кара да изпее нещо.
Тодор Колев започва:
Кавал свири на поляна,
на поляна край горица.
Млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.
Професорът обаче знае за изявите му в шуменското казино и иска той да изпълни някое джазово парче. Но кандидатът е наясно, че джазът се смята за упадъчно буржоазно явление, и реагира с отлично актьорско превъплъщение:
- Ааа, въобще не
знам такива работи!
На сцената на Родопския драматичен театър в Смолян, където е разпределен след ВИТИЗ, Тодор Колев играе само в една постановка - Николай в “Необикновен процес” от Мария Симова, режисьор Реджеб Садъков. Съпругата му Адриана Палюшева забременява и двамата използват този факт, за да избягат от Родопите в родния град на актьора. Хубавата Адриана веднага я вземат в театъра, но за “шуменското чедо” място няма!
След няколко месеца все пак го назначават и тук, на родна сцена, той получава първата си главна роля в театъра - Петьо в “Ние не вярваме в щъркели” от Недялко Йорданов.
По идея на Тодор Колев се сформира местен джазов състав, които изпълнява песните в спектакъла, разположен на самата сцена. Седмица преди премиерата в театъра избухва скандал. От ГК на БКП нареждат по-острите реплики в пиесата да бъдат съкратени, а всички песни - изхвърлени. Но Тодор, останалите млади актьори и режисьорът Кузман Попов заявяват, че ще напуснат демонстративно театъра, ако пиесата се цензурира по този начин. В последна сметка се стига до компромис: без песни, но и без съкратени реплики и диалози.
Само след няколко представления пиесата е спряна. Адриана Палюшева е поканена да играе във Варна и Тодор тръгва с нея, макар че място за него в театъра пак няма. Но пък има доста заведения, където би могъл да свири и пее.
И тогава “като манна небесна” идва поканата на Крикор Азарян да го включи в групата на Пловдивския театър. И каква група само! Представете си актьорит,е на достойна възраст днес, а някои и покойници, като съвсем млади: Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Северина Тенева, Елена Райнова, Руси Чанев, Милен Пенев
и дори... Стефан
Данаилов,
макар и за кратко
След време Тодор Колев ще признае, че в Пловдив за първи път е стъпил в театър, където не е хлъзгаво. В автобиографията си описва началото там като “еуфоричност на поведението и еуфория на присъствието”. Атмосферата е творческа и лудешка. “Замириса ми на удоволствие и носът ми не ме лъжеше”, казва актьорът.
Но не закъснява и скандалът. В края на първия сезон през 1968 г. младият Коко Азарян поставя пиесата “Хайдути” на Хайтов, в която Тодор е в ролята на турския паша.
След второто представление и тук, както и в Шумен, се намесва ГК на БКП. Привикват в комитета ръководството на театъра и режисьора Азарян и категорично заявяват, че не подхожда такъв паша да е противник на Чавдар войвода. Не че Колев играе зле, но е в интерес на спектакъла да бъде сменен.
Някой от идеологическите мозъци в градския комитет е решил, че заради не особено внушителните си размери Тодор като паша не може да покаже силата и мощта на Чавдар войвода в битката между двамата. И в края на първия сезон той е сменен с Милен Пенев.
Актьорът обаче веднага влиза в спектакъла “Уестсайдска история”, който поставя Крикор Азарян, но без оригиналната музика на Ленърд Бърнстейн. Идеята е артистите да пеят модерни съвременни песни. Тодор е в ролята на Чино, първия приятел на Бернардо, лидер на пуерториканската банда “Акулите”. Актьорите играят толкова вдъхновено, че ще се изпотрепят на сцената.
В Пловдив Тодор Колев печели първото си отличие. На Националния преглед на българската драма и театър за 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за участието си в пиесата “Лодка в гората” на Хайтов. Приза поделя с Георги Калоянчев в “Старчето и стрелата” и Апостол Карамитев в “Монахът и неговите синове”. Вече дели мегдан с най-големите в професията.
Изпълнението на Тодор Колев в “Лодка в гората” е
окачествено
от някои критици
като чаплиниада
“Аз наистина играех малкия човек в гората доста синкопирано, ролята търпи такава трактовка. Но с всякакви ексцентрики от рода на падания, гърмежи, циркови хватки, с миене на ушите, с оглушавания и какви ли не измислици. Големи щуротии ставаха”, обясняваше актьорът играта си в пиесата на Хайтов.
През 1969 г. пловдивската трупа се разпада. Директорът на театъра Слави Генев е уволнен. Младите артисти искат поста му да заеме Крикор Азарян. След като това не става, една част от тях отиват в Пазарджик, а друга, сред които е и Тодор, идват в София. Иван Кондов, директор на “Сълза и смях”, го взема в трупата си.
Престоят му в този театър обаче не е успешен. В края на 1971 г. е поканен в театър “София”. Директорката Николина Томанова му казва: “Не те назначавам като звезда! Това да ти е ясно! Идваш обикновен артист в този театър...”
Въпреки предупреждението на директорката Тодор Колев става все по-известен и популярен и постепенно придобива звезден статус. Това става благодарение на театъра, киното, шоупрограмите, песните му и, разбира се, телевизията. А в Театър “София” започва бавно, но сигурно да катери стълбата нагоре, за да стигне върха си в “Човекоядката”.
Превъплъщението
му в образа на
Топузов е класика
Но той не стига до облика на този образ на бивш партиен функционер, пратен от сина си в старчески дом, лесно и бързо.
Много труд полага, първо докато му хрумва да произнася думите бавно и завалено, а зрителите веднага се сещаха, че така говори вече недъгавият съветски лидер Брежнев.
Походката на героя си Тодор “открадва” от някакъв човек, когото вижда в парка пред театъра. Човекът явно е прекарал инсулт. Едната му страна е парализирана и той замята единия си крак, подпирайки се на бастун. И още веднага, на място, актьорът започва да го имитира.
Гледал съм спектакъла три пъти. Пиесата е комедия, но актьорът играеше някак си на обратно. Показваше драмата на Топузов и избягваше смешното в играта си. А публиката се превиваше от смях.
На финала Топузов се разплакваше и актьорът го правеше толкова истински, че този лош герой почти ставаше симпатичен на публиката.
След години Тодор Колев разкри магията. Точно тогава се ражда синът му Александър. “Измислих тази теория - той беше малко безпомощно бебе и аз не знаех какво ще прави това същество, дошло на белия свят, и въобще какво ли ще стане с него...”, обясняваше Тодор как е стигнал до душевното си и емоционално “разбичкване”.
И на финала на всяко представление актьорът води разговор с току-що родения си син. Този емоционален подход Тодор Колев успява да поддържа цели 10 години, през които са изиграни над 450 представления.
Всичко е толкова подкупващо и истинско, че понякога актьорът усеща как зрители от салона започват да плачат с него. А както казваше Калоянчев много по-лесно е да разсмееш публиката, отколкото да я разплачеш...
В киното започва с драматични роли,
първата му комедийна е в “Последният ерген”
Тодор Колев мечтае за кариера в киното още когато е студент първокурсник във ВИТИЗ. Изпитва респект към колегите си, вече снимали се във филми - като колежката му Илка Зафирова, която играе главната роля във филма на Рангел Вълчанов “Вълчицата”.
Самият артист разказваше, че за първи път се снима във филма “Цар и генерал”, кани го лично режисьорът Въло Радев. В “Невероятна история” обаче има един кадър, в който се мярка и Тодор Колев, тогава е третокурсник.
Казах му този факт и той възкликна: “Ха! Това е една от най-големите мистерии и загадките в киното ни. Участието ми е толкова мимолетно, че не е уловено от никой критик или специалист от филмовата статистика!” 
Да участват в “Невероятна история” тогава, отиват почти всички студенти от курса. Хонорарът е 5 лева.
В “Цар и генерал”
хонорарът вече
е 100 лева
По договор има 10 снимачни дни. Ролята му на млад полицай, който присъства на разстрела на ген. Владимир Заимов, дори не е описана в сценария. И Въло Радев му казва сам да измисли какво да прави, когато застане пред камерата.
Понеже в гарнизонното стрелбище, където става екзекуцията на генерала, е студено и влажно, Тодор Колев решава да направи героя си хремав - киха, кашля, подсмърча. Когато след години пак гледа “Цар и генерал”, с изненада открива, че с това подсмърчане младият полицай изпитва жал и състрадание към вързания преди разстрела ген. Заимов.
Въло Радев остава доволен от представянето на младия актьор, а той си казва: “Ами, добре. Значи не напразно съм си мислил, че ще мога да върша работа в киното!”
През 1967 г. дебютиращата режисьорка Иванка Гръбчева кани Тодор за ролята на поручика в новелата си “Искам да живея”. Художествен ръководител е Въло Радев и й препоръчва актьора. След снимките Гръбчева оценява изпълнението на Тодор като отлично . Доволна е, че той се вписва много професионално в екипа й. Впечатлена е от играта му, с която той загатва за огромния си актьорски потенциал и после успешно го развива.
А самият актьор казваше, че за първи път в киното ни е изиграл “полицейски началник с човешко лице”. След тази роля го забелязва и критиката. Иван Стоянович пише, че в киното ни се е появил нов артист. 
Тодор Колев е може би първият българския актьор, изиграл във филм себе си заради голямата си популярност. Петър Б. Василев го снима в “Баш майсторът”. Хванал малката си дъщеря Албена за ръка, Тодор минава покрай опашка за цимент. Хората на нея с охота го пускат да ги пререди, чуват се и реплики: “Другарят от телевизията!”, “Оня, бе, дето пее за кафето!”. Годината е още 1970-а, когато той пееше
“Как хубаво е, дявол
да го вземе, кафето
през работно време”
Ако в България един актьор изиграе добре някакъв образ или типаж, после режисьорите го канят все за такива роли. Подобно нещо се случва и с Тодор Колев - като му тръгват роли в униформа, край нямат: офицер в “Цар и генерал”, войник в “Случаят “Пенлеве”, поручик в “Един миг свобода”, поручик Балчев в “Иван Кондарев”, офицер в “Неочаквана ваканция”...
А актьорите обичат да сменят амплоато си и Тодор Колев не прави изключение.
И този наложен му униформен образ без малко да му изиграе много лоша шега в кариерата. Проблемът настъпва, когато режисьорът Владимир Янчев го кани за ролята на един от майсторите мошеници в комедията “Топло” (1978). 
Янчев представя избрания от него актьорски състав за филма си и един голям тогавашен шеф, имайки предвид участието на Тодор в “Един миг свобода”, възразява категорично срещу него: “Как така ще го снимате в комедия, вие луди ли сте? Обърнете внимание - когато е строг на екрана, отстрани покрай очите му се появяват едни гънки, които излъчват мрачност и строгост. Какъв смях очаквате от този човек?”
След като изчерпва всичките си аргументи срещу киноначалника, Владимир Янчев казва: “Или ролята ще се играе от Тодор Колев, или ето ви партийната ми книжка!” В последна сметка и партийната книжка остава у притежателя си, и филмът “Топло” обра зрителските овации. А Тодор облече комедийната униформа и успешно я прекрояваше според особеностите на ролята. 
Хронологично погледнато обаче, първата комедийна роля на на Тодор Колев е в “Последният ерген” (1974) . Режисьор е пак Владимир Янчев. “Той първи ме откри и наложи като комедиен актьор в киното. Докато в театъра съм играл само комедийни роли, в киното ми тръгна с драматични. Володя първи усети това качество у мен и заложи на него и на екрана”, признаваше актьорът.
Но големите успехи в киното ще дойдат по-късно. Преди това Методи Андонов го снима като Уорнър в шпионския филм по Богомил Райнов - “Няма нищо по-хубаво от лошото време” и турския насилник с бръснатата глава в “Козият рог”.
“Козият рог” всъщност е филмът, в който го забелязва не само критиката, но и публиката. Макар че в надписите не фигурира с името си Тодор Колев, а като Адама, прякора, с който бил известен в Шумен. Идеята е на Методи Андонов.
Идеята за бръснатата глава обаче си е на актьора. Ролята не е голяма - той е един от четиримата турци, насилници на Мария. Има една-единствена реплика: “Кой? Кой?”. Но филмът е толкова гледан, че и Тодор става разпознаваем за публиката.
През 1980 г. на екран излезе “Двойникът” и вече нямаше човек в България, който да не знае кой е Тодор Колев.
В този филм актьорът изпълнява две роли - на научния работник доц. Иван Денев и на неговия братовчед селски магазинер, с когото, освен че са адаши, имат и поразителна външна прилика.
През целия снимачен
период е “на нокти”
и изключително съсредоточен. Не си позволява дори за ден да не е в абсолютна кондиция. Като някакъв инженер постоянно “мери със сметачна линийка” в коя от двете роли къде какво да направи.
“И двата образа ми бяха приятни - обясняваше технологията на играта си Колев. След време пак гледах филма и се учудих, че съм подходил много точно и много добре към двамата. Просто съм намерил най-доборото превъплъщение и в единия, и в другия. Чудех се как съм успял на тази възраст тогава - за да бъдат и двамата ярки. Не обогатяването на единия да бъде за сметка на обедняването на другия. Естествено е, че ролята на братовчеда е по-благодарна и по-лесна, но да не обедниш и другата роля - на по-схематичния и по-бедния откъм яркост по сценарий доцент. Радвам се, че режисьорът ме е разбрал и ми е позволил така да играя...”
На кинофестивала във Варна Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля в “Двойникът”.
През 1983 г. излиза вторият култов филм на Тодор Колев - “Господин за един ден”. Той е прожектиран в най-големите кина на Италия, а актьорът е дублиран от самия Джан Мария Волонте.
Само година по-късно Тодор прави своеобразен хеттрик - през 1984 г. е премиерата на комедията “Опасен чар”, в който той е симпатичен престъпник с различни птичи фамилии.
От години “Опасен чар” е в жестока канкуренция с “Оркестър без име” за най-любим филм на българските зрители.
Той беше от Шумен
и Шоумен по рождение
Тодор Колев беше шоумен с главно Ш!
И то не само поради факта, че идва на бял свят в град Шумен. Шоуменът от Шумен не превзема шумно естрадата и телевизията. Макар че е правил и щури шашкънии и е шашвал широката публика.
Подобно на театралната си кариера и в шоуто Тодор Колев постепенно, но сигурно върви към славата.
В средата на 60-те години Развигор и неговият оркестър “Стакато” два пъти в годината правят в Студентския дом прослушване на самодейци, най-добрите от които да станат техни солисти. Така в естрадата се появяват Георги Минчев, Бисер Киров, Михаил Белчев и дори един... камбоджанец.
На едно такова прослушване се явяват като кънтри дует студентите от ВИТИЗ Тодор Колев и неговият приятел Къци. Изпяват си парчето, обаче човекът на Комсомола в журито заявява, че не могат да пеят само на английски и за втория кръг да преведат текста на български. Двамата от ВИТИЗ категорично отказват. 
Срещите на Развигор Попов и студента Тодор Колев обаче продължават. “Стакато” всяка година свири на абсолвентските балове на вузовете, Адама се включва със свои парчета. Но все още е световно неизвестен.
За най-голям свой певчески успех от онова време Тодор смята участието си в първия мюзикъл на наскоро построения цирк “Ревю на 33 оборота”.
За свой заместник
го е посочил
Апостол Карамитев,
титулярят в програмата, когато не може да играе заради ангажименти в Народния театър. А в цирка студентът е редом до Георги Черкелов, Леда Тасева и др.
Тодор Колев става известен най-напред с песните си, а после в театъра и киното. Първата му голяма изява е през 1971 г. в зала “Универсиада”, където участва в голям концерт с други певци. Репертоарът му е от три песни по текст на Недялко Йорданов (“Незаконната любов”, “Ще си отидем, зная” и “Глупава игра”), по една на Стефан Цанев (“Ние сме истински животни, примитивни, допотопни”) и Иван Радоев (“Клоунът”).
Тодор Колев изпява песните, предизвиква фурор и публиката го кани на бис. Той обаче има само тези пет песни.
Но първата истинска крачка към пеенето е направена. Започва да пее с Леа Иванова и Еди Казасян написва няколко песни по стихове на Борис Христов. Но за всичко това ще разкажа по-нататък.
Докато е в театър “София”, Тодор Колев не се долюбва с Ицко Финци. Да се опитаме да разберем големия Финци. Той тогава е със самочувствието, че играе най-смешно от всички в театъра. И изведнъж се появява някакъв си Тодор Колев, който също играе много смешно. Е, как няма да се породи “конфликт на интереси”.
Този конфликт обаче съвсем не пречи и на двамата да се включат в уникалния музикален квартет (плюс Николай Бинев и Рашко Младенов), който изнасяше онези незабравими първоаприлски концерти. А и не само първоаприлски...
С годините Тодор Колев вече не само пее, но и прави шоу. През 1975 г. с режисьора Димитър Аврамов заснемат за БНТ предаването “Що е шоу?” То е изцяло по сценарии на актьора и съдържа скечове и песни.
Стефан Мавродиев рецетира сатирични стихове, Тодор свири на цигулката. Не е нещо особено революционно, но има злободневни майтапи, шеги и закачки, които не се харесват на властите.
Според сценария накрая естрадата, на която пеят артистите, се срутва. Явно някой особено бдителен редактор съзира в това срутване алюзия с със срутване на тогавашния строй. “Що е шоу?” е спряно.
Бутафорната естрада рухва, но шоуто на Тодор Колев продължи. И как само продължи! Появи се онзи негов невероятен образ - уникален микс от “малкия човек” на Чарли Чаплин и родния циганин, когото Тодор без свян и страх наричаше мангала или миндянина, защото тогава ни думата “ром” за циганин имаше, ни Хелзинкски комитет.
С цигулката, мустачките и усмивката, събрала в себе си закачката на Чарли и загадъчността на Мона Лиза.
Този мангал натрупа много популярност, но тя се увеличи още повече, когато той стана фронтмен на групата “Иръпшъните”.
На Тодор Колев му хрумва идеята да събере оркестър от лаици и непрофесионали, които амбициозно се напъват да свирят и пеят световни хитове, далеч над възможностите им.
Свиква под знамената певеца Боян Иванов и актьорите Георги Мамалев и Емил Джамджиев. А името “Иръпшъните” идва някак от само себе си.
Почетен гост на “Златният Орфей” през 1979 г. е групата “Иръпшън” със солистка
Прешъс Уилсън -
екзотична и
дългокрака певица
от Ямайка. Прешъс беше завладяла световните класации, концертните подиуми и дискотеките с хита си “Уан уей тикет”.
Не вярвайте, ако някой ви каже, че съставът “Иръпшъните” е родоначалник на чалгата у нас. Пълна глупост е това. Тодор Колев и колегите му правеха пародии на известни чужди и родни хитове. Включително и на песни на Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова и др. А пародията е висш пилотаж и в актьорството, и в музиката, могат я само дарените със специална божия целувка за това.
“Иръпшъните” откриваха концертите си, естествено, с “Уан уей тикет” и после Тодор представяше останалите музиканти:
“На барабаните и ударните струменти свири Десерта (Георги Мамалев). На кларнета свири Васко Механата (Емил Джамджиев). На големата работа да представя брат ми Робърт, с когото сме израсли от деца заедно в махалата... (Боян Иванов).”
“Хората явно вече имаха нужда от такова шоу”, коментира Тодор Колев големия интерес към тях. На всичките им концерти из страната публиката ги посреща екзалтирано и с неистови викове и крясъци. Пее заедно с тях песните им. Иска да се качи на сцената. Младежи си късат ризите, девойки пищят.
След завръщането си от Канада, където направи неоспушен опит за дипломатическа кариера, Тодор Колев прави по БНТ предаването “Как ще ги стигнем...”
Сформираният на пожар екип репетира само две седмици и стартира на екрана - на живо, в понеделник от 20 до 21 часа, пред зрители в НДК.
Тодор Колев сам
пише сценария,
сам измисля смешките и скечовете. Негова е и идеята на стената на студиото да виси портретът на Хачо Бояджиев, който тогава е генерален директор на БНТ.
Екипът гледа около 50 касети с подобни предавания, включително и на Джей Лено и Дейвид Летерман. Само че за разлика от тях Тодор не правви токшоу, а спектакъл.
Появява се обикновено като мангала и миндянина с цигулката, обяснява на публиката и зрителите актуални теми от седмицата, но пречупени през неговия поглед и хумор.
После се преоблича и посреща гостите си. При гостуването си Радой Ралин казва: “Най-после в България разрешиха някои неща да бъдат забранени!”
Коментари (0)
Вашият коментар