Как и защо пресъхнаха софийските чешми

Първи врътна кранчетата кметът Александър Янчулев

Веднага след Освобождението в София има 21 чешми с изворна вода и 33 с речна.

Някои от махалите като Баш чешме и Мала чешме носят техните имена.

В общината са назначени трима “чешмеджии”, които се грижат за съоръженията.

Кметът Димитър Петков, който прилага първия градоустройствен план на столицата, бута къщи, дюкяни и дори църкви, но се старае да запази тези живителни източници.

По-късно каптажите са използвани за изграждането на модерни чешми с бронзови и каменни пластики. Главната заслуга е на Иван Иванов, който кметува в столицата от 1934 до 1944 г.

През социализма комунистите събориха много от стара София, но оставиха чешмите. Нещо повече, умножиха ги и чешмичка се появи почти във всяка градинка и площадче. Защо пресъхнаха?

Минералните

извори

са ембрионът

на града

През 1907 г. кметът Марин Тодоров възлага на минен инженер и геолог да проучат качествата и количествата на софийските минерални води.

“Много вероятно е - докладват двамата, - че тия именно термални извори са причината да се засели гр. София тъкмо на това място на Софийската котловина, около изворите на Софийската баня, а не например край реката Искър, която минава недалеко край града София или при подножието и дефилетата на Витоша, гдето има по-изобилна за пиене и чистота студена вода.”

Древните обитатели на Сердика предпочели целебната вода пред речната и вдигнали стените на града около топлите извори. Старите римски бани в центъра на столицата са разкрити през 1891-1892 г.

Тогава се вижда, че минералната течност е уловена в кладенец, дълбок 4 метра. От него по оловни тръби водата отивала към басейните за къпане.

Чудеса се разказват

за нейните целебни

свойства

През XVII век пътешественикът Евлия Челеби твърди: “Който седем дни пие от софийската минерална баня и се къпе в нея, ако има лепра (проказа), краста, дезинтерия, сърцебиене, с Божа воля може да се излекува от болестите. Който страда от треска, достатъчно е да влезе тук няколко пъти, за да се излекува.”

Той свидетелства, че има турска, гръко-латинска, еврейска, циганска и баня на бедните. Ценната течност се леела толкова разточително, че гражданите се перат в Жешкио бунар. Той бликал на улиците “Триадица” и “Сердика”.

“Беше обграден с висока дъсчена ограда и имаше един отвор за вход. Служеше и за пералня на града и край него винаги беше оживено. Ползването на водата беше безплатно”, разказва коренячката софиянка Райна Костенцева.

По онова време

топлата

вода се изстудява

за пиене

Тази от водопровода не достига, защото иде от няколко извора при Бояна по глинени тръби, които постоянно се пукат. След Освобождението те са подменени пак с глинени до днешния квартал “Красно село”, откъдето по чугунени водата отива в София.

“Водата беше оскъдна - пише в мемоарите си Димо Казасов. - В редица квартали нямаше жилищни, а имаше само квартални чешми. Дори в централната улица “Аксаков” повечето жилища имаха само дворни чешми. Центърът, макар и облагоприятстван, също страдаше от липса на вода, която му се осигуряваше само през определени часове на деня. Често пъти водният натиск беше толкова слаб, че не можеше да изтласка водата до първия етаж и тя се черпеше от водомерите в избите.”

През 1902 г. е

завършена

градската

канализация,

която влошава положението. Без достатъчно вода каналите миришат и стават гнезда на зарази. Тогава Боянската река е отбита над селото и през един набързо направен филтър е пусната във водопровода.

Бедствената ситуация е закърпена до декември 1907 г., когато е изграден Високият витошки каптаж.

Хванати са водите на Боянската и Владайската река в сиенитния пояс на планината, облечен с торфена покривка.

Благодарение на торфа водата се оттича бавно, което благоприятства водоснабдяването. Високата витошка вода е със свеж, възкисел вкус, който се дължи на постоянния й контакт с кислорода и озона.

Тя обаче също се оказва недостатъчна. Докато през 1880 г. столичанинът черпи 125 литра на денонощие, през 1925 г. кранчето му пуска 69 литра. Лете и зиме пък от чучурите капят едва 35 литра.

Класическата

норма е 150 литра

на човек за 24 часа

Тя е регламентирана още през 1856 г., валидна е и днес. По нея е изчислено водоснабдяването на повечето европейски държави.

В Съединените щати открай време консумират повече. През 30-те години на миналия век там се падат по 400-600 литра на глава в денонощието. В някои градове дажбата стига до 700 литра, а във Филаделфия е 860 литра.

По същото време Бистрица, Железница, Драгалевци, Огоя, Крапец и други села около София продължават да пият направо от реката, установява д-р Любомир Цветков.

От 144 селища в Софийско 69 са с модерен водопровод, отбелязва той. Едва 9 обаче черпят вода само от него, останалите ползват и други източници.

В окръга има 92 каптажа - 22 са проучени в санитарно отношение, 21 са изследвани частично, а от 49 се пие без официално разрешение. “Тези факти са поразяващи и показват колко леко се гледа на такива крупни здравни въпроси”, възмущава се медикът през 1937 г.

Чревните болести

гостуват на София

и околните села

В чашите шетат и представители на фауната. През 1929 г. например червей рекордьор се показва от чучура на една столична къща.

“Вчера при наливане вода за пиене в дома на семейството Н-в, ул. “Св. Кирил и Методий” 76, е уловен един 15 см червен воден червей, благополучно пристигнал цял и невредим по дългия път на столичния водопровод”, съобщава на 19 март вестник “София”.

Екземплярът хладнокръвно е поставен в чаша и занесен в редакцията. “Много подобни животни бяха улавяни от софиянци, но вчерашната находка е наистина рядкост”, дивят се журналистите.

“Г-н Н-в ни увери, че ще положи всички възможни грижи да запази живота на този рядък екземпляр до днес, за да го предаде невредим на санитарното отделение при столичната община”, завършва дописката.

Понеже водата

е лоша и не достига,

общината решава да утоли жаждата на столичани от Рила. Проектът на Рилския водопровод е изготвен през 1923 г., строежът започва през 1925 г., завършен е през 1933 г. На 23 април живителната течност шурва в басейна на игрище “Юнак”.

“Под звуците на военната музика, която свиреше националния химн, и под мощното ура на възрадваното множество, фонтанът и водоскоците в басейна бликнаха в безброй струи и озариха с тържествен възторг лицата на присъстващите. Пускането на водата представляваше величествена картина”, възторгва се един очевидец.

Рилският водопровод е изнесен на плещите на инж. Иван Иванов. Десет години той е директор на съоръжението и когато лентата е прерязана, е избран за кмет на София.

Язовир “Бели Искър”

също е построен

от инж. Иванов

Той е завършен през 1945 г., чашата му побира 16 милиона кубически метра вода. Десетилетие по-късно е вдигната стената и на язовир “Искър”, от който пием днес. Неговата вместимост е 673 милиона кубика.

Малко или много, всеки управител на София е правил нещо, за да утоли жаждата на столичани.

Като стана кмет през 1991 г., Александър Янчулев също стори каквото можа. Кръсти улица на името на Иван Иванов, източи язовир “Искър” и врътна кранчетата на градските чешми. После наложи жесток режим на водата.

В историческата Янчулева суша софиянци ходеха с попукани устни, защото още не се продаваше вода по магазините. В кратките приливи от чешмите жадните пълнеха кофи, легени и корита.

Преваряваха и даваха на децата. Плакнеха се с остатъка, миеха си зъбите с лимонада. Междувременно любители на цветни метали претопиха бронза, а обикновени вандали натрошиха камъка на чешмите.

Сега в София цоцорят само няколко оцелели чучура, като Лъвската глава зад БНБ. Те напомнят за онова време, когато човек можеше да утоли жаждата си на всеки ъгъл.

Овча купел блика след земетръс

На 30 септември 1858 г. става земетресение с епицентър в околностите на София. Основният трус е в 12, 15 часа местно време, а вторичните продължават няколко месеца. Магнитутът на бедствието е 9-а степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, като

в района

на село Бояна

достига 10-а степен

Освен в София земетресението е усетено в Пловдив, поражения има в Ихтиман и Рилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералния извор.

В София около 80 процента от сградите са силно засегнати. Бедните жители са в трудно положение, защото трябва да възстановяват къщите си в навечерието на зимата. Някои са подпомогнати с дарения от благодетеля Иван Денкоглу.

Земетресението бута

минаретата

а 19 джамии,

като най-впечатляващ е случаят със Сиявуш джамия. Това е църквата “Св. София”, обърната от поробителите в мюсюлмански молитвен дом. Куполът на викалото полита надолу и убива двете момчета на ходжата. Турците се сепват от Божието наказание и отменят служенето в “Сиявуш”.

Около София зейват пукнатини в земята, разкъсването между Бояна и Драгалевци е широко над 20 см и дълго около километър и половина.

Това бедствие доказва, че земетресенията не носят само беди. Трусът от 1858 г. отваря нов минерален извор край София. В западните покрайнини блика целебен гейзер. Пастирите забелязват, че болнавите овце се топят в него и оздравяват. Наричат го Овча купел.