Пропуснато кръщене взривява приятелството на Стоичков и Ромарио

За първи път нямаше извинения, въпреки че можеше да бъдат намерени. Нямаше оплаквания от рефера, нямаше мърморене към правилото за чужденци, което остави Петер Шмайхел на пейката. 2 ноември 1994 г. “Манчестър Юнайтед” бе разрязан на парчета от “Барселона” с толкова красива бруталност, толкова прекрасно, че нямаше смисъл от оплаквания. Имаше само приемане на тежката реалност. По-добрият тим победи и победи брилянтно. “Ние бяхме добре и истински размазани. Накрая само можехме да си научим урока”, признава примирено сър Алекс Фергюсън.

Толкова примирено, че Пол Паркър и до днес отказва да отиде на “Камп Ноу”. Той още сънува кошмари от онова 0:4. “Това е единственият път през цялата ми кариера, когато след края на мача трябваше да приема, че така и не успях да се преборя с играча срещу мен. Беше невероятен шок”, казва съотборникът му Гари Палистър.
Представянето на “Барселона” бе описано като рецитал от “Вангуардия”. “Барселона” унижи “Юнайтед”, бе заглавието на “Таймс”.

И сърцето на всичко това бяха двама от най-добрите нападатели на планетата. Героите от световното през лятото на същата година - Ромарио и Христо Стоичков. Ромарио бе №1 за Бразилия, а Стоичков бе голмайстор на първенството и изведе България до невероятен 1/2-финал.

Месец след мача с “Юнайтед” Стоичков печели “Златната топка”. Заедно те едва ли са най-добрият нападателен дует, който “Камп Ноу” е виждал. Но със сигурност бяха най-бурният. Те бяха бързи с краката си, с устата си, и понякога с юмруците.
Онази вечер бразилецът вкара един, а българинът - два гола. Вторият бе неговият №100 за клуба. “Просто не успяхме да се справим със скоростта на Стоичков и Ромарио. Темпото, с което ни атакуваха, бе нещо ново за нас”, призна сър Алекс Фергюсън.
“Юнайтед” нямаха отговор за качествата, скоростта и въображението на Стоичков и Ромарио. Те минаваха през защитата с такава лекота, че ставаше срамно”, написа Дейвид Лейси. “Палистър и Брус все едно правеха прослушване за ролята на Жулиета. Ромарио, Ромарио, къде си ти, Ромарио? Но никой не знаеше точно къде е Стоичков в този момент”, допълва той.

“Когато “Барселона” си играеха играта, тяхното превъзходство бе обидно. Съперникът изглеждаше просто смешно”, твърди бившият играч на каталунците Лобо Караско. “Тази вечер “Барселона” си отмъсти за това, което им се случи в Атина”, допълва той.

А 6 месеца преди това в Атина “Барселона” загуби финала за Шампионската лига от “Милан”. Не само загуби, бе унизен с 0:4. И сега си бяха научили урока. Сега 4-кратните шампиони на Испания, финалистите за КЕШ, най-големият отбор в историята на клуба, бяха готови. За нещо по-добро, водени от този брилянтен дует. Унижението на “Юнайтед” бе само предупреждение. Поглед в бъдещето, в което Стоичков и Ромарио, Ромарио и Стоичков ще са най-добрите на света.

Последен танц

Но това не се случи. Това бе последният валс. Брилянтен финал на един велик отбор. Два месеца по-късно Ромарио го нямаше. Шест месеца по-късно и Стоичков го нямаше. И Андони Субисарета. И Михаел Лаудруп. Скоро и треньорът Йохан Кройф си тръгва. И трофеите си тръгнаха. Трябва да минат 3 сезона, за да бъде спечелен следващият. Атина се превръща в тотален срив, не в урок. Мечтаните партньори завършиха с Отбора на мечтите.

И всичко бе толкова кратко. Ромарио е партньор на Стоичков за сезон 1993/1994 и първите месеци на следващия, включително и унищожението на “Юнайтед”. Двамата реално са заедно по-малко от година.

Но каква година. Отвличане. Побой. Раздели. Сълзи и барабани. Горд баща. Още по-горд кръстник. Скандал. Любовница. Или пет. Папараци. Предателство. Червени картони. Титла, спечелена в последната минута на последния мач. Исторически погром над вечния враг. Финал на Шампионската лига. И голове. Много голове. Ромарио завършва сезона с 30 от 33 мача. С пет хеттрика, включително един в първия мач срещу “Атлетико” (Мадрид). С още две отменени попадения. За да вкара общо 53 в 82 мача за “Барса”.

Ако попитате всеки един запалянко на “блаугранас” да каже 10-те най-велики играчи в историята на клуба, почти всеки ще включи Стоичков и Ромарио. Толкова важно бе тяхното присъствие, толкова са силни спомените, че фактът, че са били заедно само година, излежда като перверзия. Със сигурност е било по-дълго. Но не беше. Те обаче направиха изключително много за тази година и след това се разделиха. Всеки пое по пътя си, да не си говорят с години. Заедно Стоичков и Ромарио постигнаха всичко. Те станаха легенди.

Мала лече

“Или Кройф, или аз”, изцепва се Стоичков по радиото през март 1995 г. Напрежението, което се е натрупало, излиза наяве. С една фраза Стоичков показва, че е готов да си тръгне.

“Ако е истина, че Кройф не го иска, аз ще дам всичко от себе си, ще говоря с всеки, за да го вземем. Ще направя всичко”, категоричен е вратарят на “Реал” Пако Буйо. “Стоичков е хищник. Чудовище, което се храни с остатъците от своите жертви”, казва бъдещият главен мениджър на “Реал” Хорхе Валдано.

“Той е най-добрият нападател на света”, допълва Караско. “Той може да прави всичко. Има талант и класа. Може да бяга като Карл Луис. Да дава пасове като Роналд Куман. И да завършва атаките толкова добре, или дори по-добре от Гари Линекер. И най-вече той има мала лече”, допълни той. Мала лече означава лошо мляко. Този невероятен темперамент, агресия, биткаджийство и капка лудост.

Това е точно за каквото и идва в “Барса”. Кройф харесва Стоичков толкова заради темперамента, колкото и за таланта. “Той ни беше нужен. С неговата скорост, завършващо докосване и характер. Имахме прекалено много добри момчета. Трябваше ни някой с мала лече”, спомня си Кройф.

И това и получи. В първото дерби с “Реал” е стъпкан съдията, което води до 6-месечно наказание, по-късно намалено на 2 месеца. Следват два жълти картона само за 6 минути. В една от контролите съдията отива до скамейката на “Барса” и предупреждава Кройф: Успокой този див бик, защото ще го пратя обратно в обора! “И какво да направя?”, отвръща холандецът.

Той е “ангел извън терена и дявол на него”. Така го описва човекът, който бе стъпкан от него. “Ако бе актьор, Стоичков щеше да бъде Мел Гибсън в “Лудия Макс”, Клинт Истууд в “Непростимо” или Харисън Форд в “Бягащият по острието”, пише един от испанските журналисти. И феновете се влюбват в него.

Характерът е това, което го прави хит. Умението му да прегърне барселонизма. Фактът, че преживява всеки мач толкова дълбоко. Че намрази “Реал” толкова, колкото всеки каталунец. Толкова, че да изгони момче от тренировката на националния отбор на България, когато е негов треньор, защото е с екипа на мадридчани.

“За мен всеки мач срещу Мадрид е на живот и смърт. Заради всички несправедливости от миналото. Те са вече мои”, казва Стоичков.

“Вангуардия” описва всичко това най-добре: Всички сме Стоичков. Неговата история е тази на милионите фенове на “Барселона”, които просто се преобразяват, когато са на стадиона”.

Покрит с вазелин

Талантите на Ромарио са други. Широка мускулатура, здрав гръб и мощни бедра. Той бе уникален, наелектризиран, прецизен, неочакван. До момента нямаше играч като него. Технически неуязвим, а на малки пространства бе неудържим. Той правеше неща, които изглеждаха невъзможни и не бяха виждани до момента - от петички до жонглиране и прецизните прехвърляния, които са известни в Испания като вазелинас. Валдано го описа като “анимационен футболист”. “Той е изключителен, магьосник, артист в наказателното поле, виртуоз. Той прави това, което другите не могат. И с невероятна лекота”, пише каталунският “Спорт”.

“Винаги съм съжалявал, че никога не съм носил шапка. За да мога да я сваля за него, особено след като остави вратаря на “Осасуна” покрит с вазелин и съжаление”, пише интелектуалецът Мануел Васкес Монталбан. “Краката му са чувствителни и меки като часовник на Дали. Последното му докосване трябва да предизвиква омраза у вратаря, но за хората Ромарио възбужда някакво религиозно чувство. Няма да се изненадам, ако вратарите започнат да излизат на терена с тефтерче и химикалка, за да му искат автограф след всеки гол. Той изкривява пространството и времето. Ние сме щастливи, че го виждаме на терена, и нещастни, че нямаме поет като Уилям Уордсуърт, който да го опише”, допълва той.

Това обаче не впечатлява Стоичков. Когато “Барселона” купува Ромарио от ПСВ, българинът показва чувствата си пред медиите. По това време според правилата само трима чужденци имат право да са на терена. И Кройф вече има него, Куман и Лаудруп. “Да вземеш четвърти чужденец, е чутовна глупост. Но след като шефовете смятат, че това е абсолютно необходимо, да ме бяха питали. Щях да им кажа да вземем Любо Пенев. Колко струва Ромарио? 600 милиона песети? Щях да им дам 200 милиона от мен и да вземем Любо”, обяснява Стоичков.

Класически Стоичков. Бурен, емоционален и точен. И заплашващ да създаде проблеми. Особено с Ромарио. Човек, който също има репутация, която не може да скрие. “Ако да кажеш истината в очите на хората, без да криеш нещо от тях заради силния си характер, се смята за скандално, значи да, аз съм скандален”, казва бразилецът.

Катастрофата изглежда неминуема. Ромарио и Стоичков са различни характери, но според Кройф имат един и същ проблем. И двамата смятат, че отборът е този, който трябва да работи за тях, а не обратното. “Постоянно се съревноваваха кой ще вкара повече”, спомня си Хосе Мария Мингея, който е представлявал и двамата.
Нито един от тях не може да понесе, че трябва да седне на пейката. “Когато Стоичков бе резерва, можеше да се сбие със собствената си сянка. А когато Стоичков е гневен, той е опасен”, казва техен съотборник. Друг го описва като “малко напрегнат”.
“Спомням си, че един път Ромарио отпадна от състава и не можеше да се говори с него. Такъв задник беше”, допълва Стоичков. Но този проблем нямаше как да се преодолее. С четирима брилянтни чужденци Кройф започна ротационна схема, от която никой не бе доволен. Особено двамата нападатели.

Невъзможните приятели

Всичко това изглеждаше като перфектната рецепта за катастрофа. И Стоичков и Ромарио стават най-добри приятели. “Ромарио не говореше с никой от нас. Той си правеше неговите неща през цялото време. По собствен начин”, спомня си техен съотборник. Единственият, с когото си говори, е Стоичков. “Наистина беше странно, дори сега се чудя как е възможно. Той бе затворен, аз обратното. Той обича да спи, аз да живея. Бяхме като деня и нощта. Но станахме добри приятели още от началото. Станахме неразделни”, обяснява Стоичков.

Децата им тръгват на едно и също училище. Съпругите им Моника и Мариана стават първи приятелки. Защитават се един друг. Когато Ромарио е изгонен за знаменитото кроше срещу Диего Симеоне, коментарът на Стоичков е: Беше достойно за Майк Тайсън.

Стоичков също знае нещо по въпроса с крошетата. Дори ги използва, за да спаси честта на Ромарио. Бразилецът е с националния отбор в Рио, когато съпругата му ражда момче, което кръщава Ромариньо. Таткото е решен първи да види малкото бебе и моли журналистите да не се приближават до болницата. И Стоичков поема ролята на бодигард. И един фотограф получава десен прав от него в коридора на здравното заведение.

Когато Ромарио се прибира, “два полета по-късно, типично за него”, както описва самият Стоичков, българинът го взема от летището и го кара в болницата. Когато Ромарио разбира, че баща му е отвлечен, Стоичков е този, който му дава сила. Когато баща му е освободен, пак Стоичков е до него. И когато се избира кръстник на бебето, българинът е единодушният избор.

Заедно са невероятен тандем и на терена. “Христо бе най-щастлив през тази година, когато игра заедно с Ромарио”, казва Мингея. И головете показват точно това. Също така титлата в една от най-великите вечери в историята на клуба, победата с 5:0 над “Реал”, при която Ромарио вкарва хеттрик и прави изпълнение “което влиза в историята на футбола” по думите на самия Стоичков.

И е прав. Ромарио се завърта около остта си с топката, кракът му никога не се отделя от нея, след това като на боулинг я приплъзва и накрая вкарва. Никой не бе виждал този финт до този момент. Става известен като кола де вака, или кравешка опашка. Или просто финтът на Роми.

“Не познавам друг играч, който да прави подобни неща в наказателното поле”, обяснява Стоичков. И от този момент “Барселона” няма спирачка. Събира 28 от 30 възможни точки в първенството и печели титлата, когато Мирослав Джукич изпуска дузпата за преследвача “Депортиво” (Ла Коруня) в последния кръг. Всичко изглежда перфектно. “Затворихме устата на тези, които смятаха, че дрийм тиймът е минало”, обявява Стоичков.

Бързай бавно

За съжаление, критиците се оказват прави. Появяват се и други пукнатини. И за клуба, и за динамичния им нападателен дует. Загубата в Атина е ужасяваща и неочаквана, но не и случайна.

Ротационната схема на Кройф е вбесила дори кротките Михаел Лаудруп и Роналд Куман, въпреки че резултатите са изключителни. Стоичков пропуска четири мача в Шампионската лига и е сменен в 15 от 30 мача за първенство. И самият той не крие недоволството си. Лаудруп пък пропуска финала на Шампионската лига.
Атаките към Кройф стават публични. “Когато печелим, е заради него. Като загубим, сме виновни играчите”, обяснява Стоичков. Треньорът казва на Субисарета да си търси нов отбор. Лаудруп пък му казва, че напуска.

А Стоичков има и проблем с начина на живот на Ромарио и неговия приятелски кръг. “Мнозина се опитаха да ни разделят и му го казах. Той отрече”, казва българинът. Дори се сърди. Той отхвърля предложението на Стоичков да му стане съсед и за вземе къщата до неговата, и остава в апартамента си на 17-ия етаж на хотел “Рейна София”. След това се мести в предградието Ситгес. Плаща обаче и апартамента в хотела, според слуховете за любовницата си. Съпругите остават близки приятелки, но мъжете се разделят. Стоичков в повечето случаи е на страната на Моника, а не на Ромарио.
“Неговият начин на живот, това постоянно идване и тръгване създаваше проблеми на съпругата му”, признава Стоичков. Вече всички знаят за неговите приятелки. “Ромарио се интересуваше само от две неща - футбол и е..не”, обяснява техен съотборник. “Ако не изляза вечерта, не мога да вкарвам голове”, признава Ромарио.

Това започва да пречи и на футбола. Бивш играч на “Барселона” си спомня тренировки, в които бразилецът “едва се движеше” или “практически спеше”, след подвизите си от предишната вечер. Кройф го гони от една тренировка, а след това има нов сблъсък, след като Ромарио се успива и идва час по-късно за сбирка на отбора. Кройф вече бе предупредил, че настройката на Ромарио в Холандия е била “ако не искам да тренирам, не тренирам”.

Била? Продължава да е същата. “Липсваше му дисциплина”, признава Кройф след оставката си. На Ромарио обаче не му пука. “Не е първият път, когато се караме с Кройф, и няма да е последният. Казвам каквото мисля и няма как някой да ме промени”, казва той.

Една вечер Ромарио забива девойка. И само след седмица тя е на корицата на списание “Интервю”. Предателска душица пуска броя под вратата на стаята му. И първият човек, който го вижда, е съпругата му. “Неговият талант на терена бе да излъже тялото си. Накрая това бе проблемът му. Той лъжеше. Излъга и президента си, за да излезе с две блондинки”, твърди Валдано. За Стоичков проблемът е по-прост. Някой “приятел” на бразилеца го е продал. За пари.

Толкова далеч

Последната капка, от която чашата прелива, идва след световното, което е доминирано от нападателите на “Барселона”. Ромарио забравя да се върне в столицата на Каталуня. И в съблекалнята на “Камп Ноу” започват заяжданията със Стоичков. “Голям приятел имаш, няма що”, казват съотборниците му.

По това време приятелството вече е почти умряло. Тревожен и притеснен българинът прави всичко възможно бразилецът да се върне в Каталуня. Но позвъняванията остават неотговорени, съобщенията остават непрочетени. Този път Ромарио е бесен. Стоичков и семейството му трябва да са в Бразилия след световното за кръщенето на Ромариньо, а след това да отидат заедно на ваканция. Хотелите и полетите са запазени. Но българският тим е на прием при президента Желю Желев и Стоичков не пристига.
И когато след две седмици Ромарио все пак се появява в Барселона, всичко е променено. “Той тренираше сам и не си говорехме. След това имахме голям скандал, защото не харесвах приятелите му. Опитах се да го разделя с тях, но не успях. И нищо не бе по същия начин, както преди”, обяснява Стоичков.

Като изключим мача с “Юнайтед”, българинът е прав. През следващия сезон Ромарио вкарва само 4 гола, преди да напусне. Стоичков има само 9. “Барселона” завършва на четвърто място. “Ромарио не се върна от световното. Неговото тяло бе при нас, но мозъкът му бе в Рио. Някои дори се шегуваха, че в Барселона е пристигнал някакъв двойник. Толкова зле играеше”, пропомня си българинът.

А докато бе онова старото, бяха невероятни. Но бе останало време само за един последен танц заради миналото. Момент на триумф, припомняне на това, което можеше да стане. Виртуозност като в добрите стари времена. Толкова добро представяне, че дори Алекс Фергюсън нямаше от какво да се оплаче.