Известни режисьори с апел: по-малки суми, но за повече филми

Искат 15% от бюджета за култура да е за киноиндустрията

Парите за кино да се разпределят по нов и по-справедлив начин, поискаха в отворено писмо до министъра на културата Боил Банов известни режисьори и филмови творци.

Писмото е подписано от Камен Калев, Стефан Командарев, Теодор Ушев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Милко Лазаров, Ралица Петрова и др.

Кинаджиите искат Националният филмов център (НФЦ) да подкрепя финансово повече проекти, макар и с по-малки суми.

Утвърдената практика е на сесиите на НФЦ, които се провеждат два пъти в годината, отпуснатите от държавата пари да се разпределят между 4-5 филма. Това води до задкулисни пазарлъци, рамо за “наши хора”, “ти на мене, аз на тебе” и други корупционни практики. Всичко това намалява качеството на българските филми и те трудно пробиват европейската конкуренция.

Подписалите писмото доказали се режисьори искат да се дават пари на повече нискобюджетни ленти, което ще позволи да се направят повече филми, да се засили конкуренцията и да се даде шанс на талантливи млади творци да направят своите дебюти.

Точно нискобюджетни филми спечелиха най-големите награди през последните години. Такива са “Урок” и “Победа” на съпружеския тандем Кристина Димитрова - Петър Вълчанов, “Без бог” на Ралица Петрова, “Посоки” на Стефан Командарев в Кан и др.

В писмото си кинотворците настояват за промяна на чл. 17, т. 1 от закона за филмовата индустрия. Предложението им е субсидията за НФЦ да бъде обвързана не с обема на изразходваните средства, измервани чрез средностатистически бюджет, а като процент от бюджета на Министерството на културата.

“15% от този бюджет е минимумът, необходим за обезпечаването на различните дейности по подпомагането на българската филмова индустрия”, се казва още в писмото.

В киногилдията са притеснени и за управлението на Националния филмов център. Вече седма година той се ръководи от временно импълняващи длъжността хора.

Освен това 70% от киносалоните у нас не спазват закона, според който програмите им трябва да съдържат минимум 5% българско кино.

Бави се и създаването на национален фонд “Кино”. Повече от 15 години гилдията се бори да има алтернативно финансиране на кинопроизводството, с каквото разполагат другите европейски държави.