Голям интерес към идеята на “24 часа” и Народния театър “от романа - на сцената”

“Калуня-каля” и “Възвишение” са сред най-предпочитаните

Все повече заглавия предлагат читателите на “24 часа” в отговор на идеята на вестника и на Народния театър “Иван Вазов” кой български роман трябва да бъде драматизиран и поставен на сцената.

“Това е мисия на театъра, затова е народен, да чува гласа на българските зрители и да защитава българското слово”, каза за идеята директорът на трупата Мариус Донкин.

Според него няколкото конкурса, които търсят добри български пиеси за постановки, не са били досега особено успешни. Затова той приветства идеята на “24 часа” читатели и зрители да кажат своята дума.

“Убеден съм, че така те самите ще бъдат съпричастни към нашия репертоар и това ще ги направи ангажирани, ще ги направи “автори” на нашия репертоар, а ние ще им бъдем благодарни.

Романите, които ще номинират читатели и зрители, ще бъдат пресети от жури и възложени на опитен драматург, за да стане успешна пиеса.

Предлагаме ви някои от получените предложение.

Очакваме вашите на адрес [email protected] или на адреса на редакцията - София , 1202, ул. “Кирил и Методий” 84.

Искаме да видим творби

на Димитър Димов, на

Талев или Фотев, пишат читатели

“Пиша ви във връзка с прекрасната инициатива на Народния театър и “24 часа” за превръщането на любим български роман в пиеса. Това е уникална възможност повече хора да чуят за някои впечатляващи литературни произведения от последните години. Поздравления за идеята!

Вярвам, че в момента имаме шанса да се срещаме с много добри български автори, които често остават недооценени у нас и в чужбина, а наистина става дума за няколко поредни поколения, които създават текстове на европейско и световно ниво, по нищо неотстъпващи на някои от най-популярните и на нашия пазар преводни заглавия.

Най-хубавото във вашата инициатива е, че

дава шанса да се

срещнат и ръкуват

две изкуства -

литература и театър Макар че, признавам си, се изкушавам да ви предложа поне 10 български романа, които според мен биха се превърнали в прекрасни пиеси, все пак идеята на инициативата ви е да се открои един от тях.

Имам своя фаворит. Това е романът на Георги Караманев “И додето се раждат лъчите”, издаден преди по-малко от година, в който се разказва чудовищната история на големия ни, но забравен фотограф Йордан Йорданов - Юри. Романът е едновременно модерен с формата, която авторът е избрал, и класически, доколкото засяга непреходни теми като отношението между живота и изкуството, таланта, приемствеността между поколенията. В него вече се срещат две изкуства - литературата и фотографията, при това по много естествен и красив начин. И само чакат третото - театъра.

Ако още не сте попадали на това четиво, отворете го, няма да съжалявате. То е готов сценарий. Според мен това е книгата, която заслужава да се превърне в пиеса, защото самата история е странна, изпълнена с абсурдни ситуации, с ярки характери и конфликти, с автентичната патина на няколкото епохи, сменили се през последното половин столетие в България.

Повярвайте ми, и зрителите на една такава постановка ще спечелят много. Всеки от нас има нужда понякога на масата му да падне от изневиделица една летяща чушка и да го накара да се замисли за толкова много неща (прочетете романа и ще ме разберете). Искрено се надявам да обърнете внимание на предложението ми. Това ни пише Иво Георгиев, чието аргументирано писмо публикуваме. Ще го получат и драматурзите на театра.

Преди дни дадохме глас на идеята на сцената да бъде поставен романът “Калуня-каля” от Георги Божинов - той получи могъща читателска подкрепа с десетки имейли.

Ето други идеи:

“Алтъна” с автор Ивелина Радионова Никова е много хубава книга. Ще се радваме да я видим на сцена, пише ни Павлина Василева.

“Инициативата е чудесна, а моето предложение е за повестта “Алтъна” на Ивелина Радионова - Никова. Това е много българска книга, много красиво разказана история. С магията на театъра тя ще стане още по-вълшебна. Хората сега повече от всякога имат потребност да се върнат към корените си, без да забравят крилата си. “Алтъна” е написана в духа на класическите разкази на Йовков, Елин Пелин, които винаги са ни омайвали с простотата и красотата на онова, което е заключено както в историята, така и между редовете. И на фона на подема, който като цяло се усеща, на онова завръщане чрез фолклора, считам, че поставянето на повестта на Ивелина Никова на сцена българският театър може и ще заяви позиции за съхранение и разпространение на българското, на онова слово, в което наслаждат бабините думи и мъдрости. “Алтъна” освен всичко останало е и прекрасен разказ за любовта, семейните ценности, традиции, които днес повече от всякога са онзи предупредителен звън, от който имат потребност мнозина, за да се събудят. И вярвам, че тази магия на пробуждане може успешно да се случи там, в театъра” затитава предложението си Христина Чопарова.

“Най-горещо препоръчвам романа “Тайните на старата вила” на Слава Славчева да се превърне в пиеса на сцената на Народния театър.

Поздрави!

Семейство Мангачеви (4-ма почитатели). Това е и идеята на Мая Енчева и Латинка Анчова. На същото мнение са и Божидара Димова и още няколко читатели.

“Подкрепям идеята за “Калуня-каля”. Великолепен език! И много мъдрост!”

Димитрина Петрова

“Знам, че вече е сниман филм по романа “Възвишение” на Милен Русков, но той може да стане великолепна пиеса - просто мизансценът ми е пред очите, а езикът ще провокира”, твърди Стефан Господинов от Варна.

“Има един нежен писател - Станислав Стратиев. Неговите “Самотните вятърни мелници” биха станали великолепна камерна пиеса в една неовладяна територия - пиеси за деца”, смята Румяна Василева, която се представя като библиотекар.

“Не казвам, че е за пиеса, но може би елегантен скеч може да се получи от “Люти чушки” на Радой Ралин. Народният театър предлага всякакъв формат сцени”, е мнението на Пенко Панайотов от Сливен.

“Защо само романи? Нима поезията на Яворов или Дебелянов, на Вапцаров или на Смирненски, на Дамян Дамянов или Христо Фотев да не заслужава драматурзите да ги превърнат във великолепна пиеса”, пита Христина Янакиева от Стара Загора.

“Отворете романите на Бойка Асиова - примерно “Яловата вдовица” - това си чиста проба драматургия, дори не трябва намеса на друг - готов сценарий, кадър по кадър, наситен със страст и напрежение”, предлага Людмила Василева от Разлог. Към идеята да се драматизират творби на Асиова се присъединяват Любима Бучинска от Благоевград, Катя Кичеец от с. Дебърско, Разложко, Диана Седларска от София, Росица Ядкова от с. Долно Драглище, Разложко. Според тях най-новият роман на Асиова "Вълчицата излиза привечер" има качества да бъде драматизиран, защото това е уникална история: "Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето – в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се прииска написаното от мен завинаги да е останало зад гърба им...", са аргументите на феновете на Асиова.

“Винаги и завинаги Димитър Димов! Колкото и пъти да е поставян! Трябва пак! Както и всичко от Талев!”, твърди Слава Константинова от Велико Търново.

Романът “Обратният път” - изпращам ви и проектосценарий по книгата (романа) на някого, ако му се чете... заповядайте!, пише Руми Пенчева.

Ето откъс от предложението на Румяна Пенчева:

Пълнолуние. Облаци се удрят един в друг.Светкавици и мълнии над океан. Бурни и високи вълни. През проблясъците се вижда имение,обградено от дървета. (Кадър общ)

Специален отряд морски командоси се промъкват. Комисарят, който ръководи акцията, издава заповед ,чрез жестове с ръце да изчакат. (Среден кадър). Външната входна врата на имението се открехва. Млад мъж се взира в тъмнината. Светкавиците осветяват околността. Изстрел. Мъжът пада убит на земята. От имението(вътре) се чуват гласове. Морските командоси получават разрешение за атака от ръководителя. Нахлуват в къщата. (Американски кадър - човек до малко под коленете (Останал, като наименование от времето на уестърните). Две проститутки, са в къщата. Морските командоси, грубо ги извеждат навън. Мъжете са убити. Получават заповед за оттегляне. В единия край на имението се чува звук от строшени прозорци. Заповедта е отменена. Пред тях дотичва млад мъж - Аделин, с ръце зад тила. Предава се. Говори на английски език

Аделин- : Не стреляйте! Не стреляйте! Аз съм един от вас! (Среден кадър)

Двама от отряда се приближава до него. В очите на Аделин има ужас и неразбиране. Морските командоси се доближават до тялото му. Единият го удря отзад в тила. Аделин пада на колене. Ръцете са все още сплетени на тила. Двамата се отдалечават на десетина крачки. Внезапно единият се обръща, насочва пистолета си и стреля в него. Аделин пада по гръб на земята. Очите му са отворени и луната се отразява в зениците му. Аделин помръдва тялото си.Издава вопъл на стенание, опитва се да се изправи. (Среден план, кадър)

Гръмотеви и дъждовна буря раздират небето. Звукът им е силен, наподобяващ стенания на хора. В далечината се вижда кораб на брегова охрана, който се отдалечава във водата, заедно с момичетата и морските командоси, в е ляво,светлини на град.(Общ кадър)

Не пропускайте шанса да видите любимия си роман на сцена ан Народния театър. Ще има и анкета сред зрителите на постановките в театъра. Ако сте сред тях през новия сезон, изразете мнението си, за да станете съавтор на репертоара на първата трупа!

Пишете ни! Сайтът на Народния театър също е отворен за предложения. Зрителите през новия сезон ще дадат мнения с анкети.