“Случайно попаднах на още няколко морски снимки, този път - черно-бели, от далечната 1977 г. Главните герои отново са на созополските скали, изморени от тежката вечер”, пише ни Георги Нанев, който изпраща за втори път снимки за фотоконкурса. Към тях добави и стихотворение, което ги описва най-добре. А то всъщност е променена версия на стихотворението “Писмо” на Вапцаров.
“След дълги “виртуални” дебати с другия гларус от скалите решихме да приложим следния текст:
Ти помниш ли морето и бамбините,
на Съни баровете, пълни с лепкав мрак?
И лудите ни танци със рускините,
завършващи понякога със брак?
А сутрин, уморени от купоните,
лежахме по крайбрежните скали,
далеч от правилата и каноните,
мечтаейки със лудите глави...”
Пратете ни и вие снимки на морето от вашето детство на редакционния мейл [email protected], а ние ще ги покажем и във вестника, и на сайта ни.
Коментари (0)
Вашият коментар