Тодор Байчев от БСП - скъсан на изпит заради "Металика"

Представяте ли си да трябва да избирате между учене за изпит и рокконцерт? При това не концерт на кварталната банда, а на световните легенди “Металика”! Е, отговорът е ясен. Или поне Тодор Байчев от БСП не е имал никакви колебания в решението си, когато през 1999 г. в Пловдив пристига любимата му група. И отива да слуша “живите легенди”, както сам ги нарича, вместо да учи за изпита по облигационно право.

В резултат - скъсали го на изпита и се явявал на поправителен наесен. Било му за първи и последен път, но пък още пази билета от онзи първи концерт на “Металика” у нас.

И до днес Байчев е

луд фен на

хардрока и

хевиметъла

Бил е и на трите концерта на любимата си група в България, слуша и “Уайтснейк” и “Рейнбоу”. Обича силните емоции, макар сега да ги скрива зад строгия костюм. Вече не носи кубинки и медальони, а на дългата коса никога не е бил фен. Признава си, че е почитател на татуировките, които са “символ на индивидуалността на всеки човек”, но не желае да разкрие дали сам има такава.

Байчев е един от новите депутати на БСП. Новобранец е в парламента, но не и в политиката. Член е на БСП от 2007 г. Няколко години е бил общински съветник в родния си Карнобат, а на последните избори беше кандидат на червените за кмет на града.

Тодор е завършил училище “Христо Смирненски”, което нашумя, когато му изгоря покривът, и Техникума по механизация на селското стопанство.

А след това и право. Работил за кратко като юристконсулт, но бързо напуснал и станал адвокат на свободна практика.

Всъщност Тодор започнал да работи още в VIII клас, когато през лятото се хванали на работа с приятели, за да изкарат пари за морето. И така всяка година, докато завършат. Берели всякакви плодове, които се отглеждали в региона - започвали с череши и завършвали с грозде.

Байчев изкарвал по някой лев и като помагал на археолозите, разкопаващи близката крепост Маркели. Историята била един от любимите му предмети, затова тази работа я вършел с голям интерес и желание. И днес с вълнение разказва как в трикорабната църква в неговия сектор открили монашеска гробница със стенописи и 12 погребения.

И в по-късни години продължил да ходи по разкопки. През 2003 г. с приятел историк отново копаели по Маркели, когато Тодор намерил запазена лула от ХV-ХVI век и части от бойна пика. 

Обича да е сред природата. Като по-млад правел често преходи в планината, ходел и по екскурзионни летувания. Сега няма време и преходите му са по-кратки.

Изкачвал

е Мусала

в скоростно

състезание

Е, не се класирал първи, но пък и не се отказал. От 27 на старта само 9 “влезли” във времето. Често е в планината и с колело. Фен е и на бъгито, но все още няма свое такова. Кара бъги на приятел, най-често в местността Кръста над с. Терзийско, Сунгурларе.

Като ученик Тодор тренирал волейбол и с отбора на училището участвали в състезания. Стигали са до 3-о място на републикански шампионат. Сега за спорт време рядко му остава, но когато “открадне” такова, бяга или плува.

Обича да се гмурка. Не е карал професионални курсове за водолаз, но често влиза с маска и шнорхел, а от време на време хваща и харпуна.

Най-добре обаче отмаря в градината. В Карнобат живее в къща и сам се грижи за двора. Чете много специализирани издания. Не гледа обаче домати и краставици, а цветя и храсти. Избира по-непретенциозни видове, защото вече не си е толкова често у дома.

Женен е и има две деца, но предпочита семейството му да остане далеч от медийните прожектори.

Определя се като добър готвач. Често гледа такива тв формати и предавания и после експериментира върху рецептите. Готви всичко - от скара до ястия и супи, като предпочита вегетарианско. Любима му е градинарската супа.