Музикантът Иван Лечев: Павета не ми трябват. Искам здрав и качествен асфалт, за да пътувам комфортно

Кой е той?

Иван Лечев е роден на 19 юли 1956 година в София. Още от малък започва да свири на цигулка под строгото око на своя баща Боян - истинско светило в музиката. По-късно Иван се насочва към китарата. От 1978 година той свири в рок бандата ФСБ. Лечев има две деца от различни бракове. В момента той живее с Евгения Александрова, от която има син на 5 години.
Лечев и този сезон ще бъде ментор в шоуто "Гласът на България".

Симеон ДЕМИРЕВ

- Г-н Лечев, успяхте ли да починете през лятото?
- Бяхме със семейството ми една седмица в Царево. Прекарахме си много добре. Това бе единственото, което може да се нарече почивка за мен през годината. За мен е много важно да бъде с жена ми и детето ми. И точно така се получи, от което съм много щастлив. Но всичко свърши - отново съм по сцените.
- Задава се нов сезон на "Гласът на България". Да ви очакват ли зрителите отново като ментор в предаването?
- Да, разбира се. Доколкото знам, сме същият екип, както и през миналия сезон. Със сигурност знам за мен и за Графа, че ще бъдем ментори и през есента. Преди обаче да седна на стола в "Гласът на България", има едно огромно събитие. ФСБ става на 40 години. Ще направим грандиозен концерт на 7 октомври в "Арена Армеец".
- Какво ви предстои преди този спектакъл с ФСБ?
- Имам още концерт с "Фондацията" на "Аполония". След това ще участвам и в едно шоу, където ще свиря на бас китара. Когато се прибера в София, започваме подготовка за концерта на 7 октомври. Приготовленията са доста. Прибера ли се, влизаме в репетиционната. Нямаме много време. Един месец ще направим сериозна подготовка. Песните на ФСБ са малко по-сложни от други, затова ще трябва да репетираме по 5-6 часа на ден. Това е максимумът, който един музикант може да свири. След това не можем да запазим концентрация.
- Вие сте един от най-добрите китаристи у нас. Как се запалихте по този инструмент?
- От само себе си. Брат ми, който е по-голям от мен, донесе първата китара вкъщи. Затова смятам, че той е главният виновник да се науча. Видях китарата у нас, взех я и разбрах, че е моето нещо. Допреди това свирех на цигулка. Но щом взех китарата, усетих нещо. Въпреки това ми е приятно да свиря и на китара, и на цигулка.

- Участвате в знаменито турне на "Щурците" по случай 50 години от тяхното първо качване на сцената. Как ви се стори концертът в "Арена Армеец" пред препълнените до краен предел трибуни?
- Концертът продължи повече от 4 часа, което си е голямо постижение. Рядко има толкова дълги. Хората ни посрещнаха с невероятен възторг, което показва, че хубавата музика си има публика и няма възраст. Винаги е актуална.
- Да се върнем към "Гласът на България". Все по-рядко се появяват изпълнители, които да пеят рок или да свирят на китара. На какво отдавате това отдръпване от този стил?
- Не мисля, че е така. Хората, които изпълниха рок, не бяха добри, затова и не преминаха в следващите кръгове. За мен е важно как човек пее, а не какво. Имаше хора, които изпълняваха чалга, но и те не успяха да впечатлят никой от журито. Това показа, че и те не бяха много подготвени. Радко, който спечели и бе в моя отбор, го познавам отпреди шоуто. Той е на ръба на гениалността. Радко е супер уникален. Щом го видях на кастингите, бях 90% сигурен, че ще спечели. Харесвах и Симона (дъщерята на Глория). Жена ми ми беше свидетел, че не можех да спя, защото не знаех какво решение да взема и кой да напусне отбора ми. При мен се събраха уникални изпълнители. При Поли бе същото. Решението ми бе трудно, но справедливо. Избрах Радко, защото знаех, че има най-голям шанс за победата. И явно съм решил правилно.
- Дълго време сте на сцената. Всички сме гледали филми за американските банди, които са причаквани от купища фенки след концертите им. При вас имало ли е такава мания и преследване от страна на феновете?
- Естествено, но това вече е назад във времето, защото имам прекрасно семейство. Държа изключително много на него. Животът ми е много пълен и се чувствам истински щастлив. И работата ми върви, и семейството. За това човек си е мечтал и когато го постигне, сияе.
- Дипломиран сомелиер сте. Имате и собствено вино.
- Вече се прави две години. Прави се в една винарна до Благоевград. Човекът, който прави виното, за мен е най-добрият. Той е фен на рока. Слуша ФСБ и "Щурците". Така че освен виното ни сближи и музиката. Той прави уникални вина. Две селекции са мои. Едната е винарна серия. Реколтата е 2016 година. Продава се на висока цена, но е много качествено. Отлежава и след 10 години виното ще достигне апогея си.
- Вие сте израснали в столицата, кореняк софиянец сте. Доста сериозна дискусия върви дали трябва да бъдат махнат паветата по централни улици и булеварди. Как си представяте София без квадратните блокчета?
- На мен паветата няма да ми липсват. Твърди се, че това е най-здравата настилка. Според мен майсторите, които знаят как да полагат паветата, вече ги няма. Склонен съм да пожертвам гранитните квадрати за сметка на здрав и хубав асфалт. Това е друг въпрос дали ще бъде качествен. Виждаме как лявото платно на магистрала "Тракия" от Чирпан до Нова Загора не става за нищо. Просто не е за говорене. Човек ако не кара в лявата лента, е обречен на друсане и люшкане в колата. Аз искам да пътувам комфортно. Това значи пътищата да бъдат направени качествено.