Загиналият при гасене пожарникар от Бяла спасявал хора от рейса, паднал в Янтра преди 10 г.

57-годишният Николай Николаев загина при изпълнение на служебния си дълг, хората от горящата къща са живи и здрави

Петък, 18 август, топъл следобед. Слънцето щедро огрява малкото русенско градче Бяла. 57-годишният пожарникар Николай Николаев не е на дежурство и се подготвя да отиде за риба - любимото му занимание.

Няколко часа по-късно обаче загива при изпълнение на служебния си дълг - пада от 8 м височина и умира от травмите си в болницата.

Сигнал за пожар в къща на стръмен скат на ул. “Стефан Караджа” се получава в 16,55 ч. Огънят тръгва от малка постройка в двора на двуфамилна къща на 3 етажа. Обхваща част от първия и втория етаж и покрива, третият етаж не е засегнат. Гори бързо и развива голяма температура, казва шефът на пожарната в Русе комисар Димитър Павлов.

На място веднага е изпратен екип на пожарната в Бяла - Николай и негови 5-има колеги. Събран е свободният от дежурство състав. Николаев веднага се отзовава на повикването и подкарва пожарния автомобил към инцидента.

На място се оказва, че целият покрив на сградата гори и пламъците облизват жилището, разположено в лявата част.

Николай се качва на покрива, разпъва шланга и започва да гаси. Осигурявал пожарогасителната линия на покрива на височина 7-8 м от основата на къщата. В един момент пожарникарят изпуска шланга, губи устойчивост, хлъзва се и пада от левия край на покрива.

За лош късмет Николай

пада върху обърната

счупена пейка

и се удря лошо. Наранени са гръбначният стълб и гръдният му кош. Пристигналият екип на Бърза помощ го транспортира в най-близката болница, а след това и в русенската. Въпреки животоспасяващото лечение Николаев е умира около 21,15 ч в събота.

Друг негов колега - Мартин, който бил без кислородна маска получил обгазяване от дима, бил стабилизиран в болницата в Бяла.

“Бяха огромни пламъци. Пожарникарите спряха огъня, но човекът загина”, разказва съседка - свидетел на драмата.

Младши инспектор Николай Николаев e роден през 1960 г. в Бяла. Назначен е на работа в МВР през 1992 г. В разигралата се преди повече от 10 г. трагедия - на 7 декември 2006 г., когато градски автобус падна в Янтра от мост, той бе един от първите спасители, които вадеха хората от намачканото возило.

За смелостта си бе

награден с обявяване

на благодарност от

вътрешния министър

Румен Петков.

Загиналият има 25 г. стаж в системата. Николаев се пенсионирал в средата на годината, но продължил да работи в пожарната.

“Беше добър човек, никога не можеше да откаже нищо на никого, винаги се отзоваваше при молба за помощ. Дори понякога возеше с колата възрастни съседки до дома им, за да им помогне да се приберат”, казва през сълзи съпругата Анета.

“Беше изключително отзивчив - затова и толкова много хора дойдоха на погребението”, допълва малкият син на Николай - Христо, който работи в София.

“В пожарната съм още от малък покрай баща си. Знаех как се пуска всеки кран отзад, кой за какво служи, как се подава налягането, как се работи с радиостанцията, можех спокойно да му пусна водата при нужда”, разказва Христо Николаев.  

После като ученик в X клас Христо участва в инициативата за младши пожарникарски отряди – от всеки клас в училището се избират по един-двама и се събира отбор. Тренират на стадиона - прескачане, разглобяване на шлангове за бързина и време. Христо е командир на своя отбор и се включва в надпреварата. Тогава той

мечтаел да стане

пожарникар като

на баща си

За съжаление, проблеми със зрението го тласкат към програмирането на компютри.

“Беше добър съпруг - даваше всичко за семейството ни, за децата”, разказва Анета.

Когато стават големи горски пожари, Николай отсътвал и по няколко дни. Прибирал се много уморен.

Голямото му хоби бил риболовът, обичал много и мотоциклетите. Научил сина си Христо да кара мотор.

Николай сменил доста мотори. Започнал с “Ява”, после купил чисто нов “Възход”, след това взел две балканчета и от тях направил едно.

“Много му се отдаваше да майстори, разбираше се с техниката, дори от части си правеше инструменти, оборудва си работилницата”, разказва синът Христо. Баща му

ремонтирал и

пожарните

автомобили

- особено по-старите.

“Имаше златни ръце, направихме с него тук цялото парно, купихме готово котле, другото го измайсторихме”, не спира да говори за баща си Христо.

Незабравимо остава участието на Николай Николаев в спасителната акция през 2006 г., след като камион блъсна градски автобус на моста в Бяла и возилото падна до Янтра.

“Тогава бях в първи курс в Русе, половин час преди катастрофата пътувах с автобус към Бяла, беше петък вечерта”, спомня си синът на Николаев. “Като наближихме баира, започнаха да ни спират. Разбрахме, че е станала катастрофа, за съжаление, подобни инциденти често вземат жертви на пътя Русе – Бяла. Баща ми беше на работа в този ден - хвърлили се да спасяват хората от автобуса, той беше с тавана нагоре, повечето бяха затиснати под ламарините. Имаше много мъртви.

След това ни разказваше, че в такива моменти не се замисля какво точно е станало, действа механично, за да запази трезвия си разум и да спаси колкото се може повече хора.

После разбрахме, че е спасил и наш познат от автобуса, без дори да го разпознае – било е тъмно, декември, зима. Баща ми е

бързал да извади

колкото се може

повече хора”,

замисля си Христо.

Негова съученичка починала в катастрофа на пътя на смъртта Русе – Бяла. Баща му я извадил от смачканата кола, тя седнала на земята, казала, че я боли, и докато дойде линейката, починала.

Николай се справял с травмиращата си професия, въпреки че след катастрофата на моста разговарял с психолог.

“Професия като професия, това е за мен работа, просто аз си върша работата, колкото и да е тежко”, казвал вкъщи и продължавал напред.

“Липсва ни, много ни липсва”, казва съпругата. “Здрав, прав човек, никога не е боледувал и изведнъж…вече го няма”, добавя Христо.

Всичките му колеги дошли на погребението. Съпругата не е разговаряла с никого, преживява тежката загуба.

“Може би ще говоря

с колегите му,

но сега просто

не мога…”,

мълви опечалената жена.

“Изпитвам особен сантимент към Николай - силните личности, те движат напредъка на екипите в нашата работа, а Николай беше такова момче! При каквито и да било трудности, ангажименти, никога не е имал претенции, не е мрънкал, свято изпълняваше своя дълг! Беше винаги за пример, просто Николай е герой”, каза с треперещ глас шефът на пожарната в Русе комисар Димитър Павлов.

“24 часа” ще номинира пожарникаря Николай Николаев в кампанията си “Достойните българи” за 2017 г.