Модерните оръжия и добрата военна подготовка – гаранция за победа

„История на Първата световна война” от Сър Базил Лидъл Харт е издание, което разказва за войната по един нестандартен и интересен начин. Най-ценното в книгата е, че е написана аналитично.

Сър Базил Лидъл Харт е един от най-бележитите световни преподаватели историци. Той е роден през 1895 г. в Париж, а образованието си получава в училище „Сейнт Полс” и колежа „Корпус Кристи” в Кеймбридж, Великобритания. Лидъл Харт постъпва в Кралската йоркширска лека пехота, където служи през Първата световна война. През 1924 г. е инвалидизиран и три години по-късно се пенсионира с чин капитан.

Главата, която ви представяме по-долу е посветена на безславното участие на Румъния във войната.

СЦЕНА 5

“Поглъщането” на Румъния

Румъния влиза във войната на 27 август 1916 г. Малко повече от три месеца след това – на 6 декември 1916 г. – пада Букурещ, което на практика слага край на възможността Румъния да подпомогне съюзниците си със своята армия. Само три месеца делят големите очаквания и оживлението при влизането й във войната на страната на Съюзниците от крайно тежкото положение, в което попада след превземането на столицата й. Кампанията в Румъния е много по-малко изучена и съответно по-слабо позната от почти всички останали операции в световната война. Тя обаче не заслужава подобно пренебрежително отношение. Трябва да й бъде обърнато необходимото внимание най-малкото защото се превръща в символ на фундаменталната слабост на Съюзниците, противопоставена на безспорната сила на Германия – недъзите, наследени от системата на партньорство във войната, срещу концентрацията на усилия и икономическа сила, произлизащи от контрола на една държава.

Уроците от участието на Румъния в световната война никога не трябва да бъдат забравяни, тъй като имат голяма практическа стойност в историята на военното дело. Случилото се с Румъния е доказателство, че многобройната войска не е непременно предимство. Много военни умове цитират твърде често Наполеон, според когото Господ е на страната на големите батальони. Те обаче биват оборени от безспорните факти – принципът на Александър за качеството, което доминира над количеството, се оказва меродавен. За пореден път комбинацията от превъзхождаща ударна мощ заедно с по-добра мобилност създава хаос в армия, която може да се противопостави единствено с телата на войниците си, превръщайки ги в пушечно месо. Румъния е покорена за забележително кратък срок – три месеца, което е от важно значение за изучаването на военното дело във Великобритания. Войната тук е война на движение, водена при трудни условия – топографски и климатични, за което малката британска армия е специално обучена и би следвало да бъде подготвена.

През предишните години от войната общественото мнение в Румъния постепенно се обединява около влизането й във войната на страната на Съюзниците. Приятелските чувства, които Йонеску и Филипеску изпитват към тях, намират добра почва за развитие в желанието на румънския народ да освободи сънародниците си в Трансилвания от чуждото владичество. Преживяното от тях е много по-тежко дори от случващото се в Елзас и Лотарингия под германско господство.

През лятото на 1916 г. зрелищният, но както вече знаем твърде повърхностен успех на руското настъпление, ръководено от Брусилов, дава кураж на Румъния да направи първата стъпка. Тя, както се оказва, е към ръба на пропастта. Може би за Румъния е било по-добре да влезе във войната на по-ранен етап, когато Сърбия все още е активен участник в нея, а силата на Русия е реална и обозрима. Двете години на подготовка са удвоили броя на войниците в румънската армия. Така обаче реално е намалена ефективността й, защото нейните врагове, имащи горчив боен опит, са се оборудвали с най-модерната екипировка и са увеличили огневата си мощ с нови и модерни оръжия, докато изолацията на Румъния и неумението и незнанието на военачалниците й не позволяват на войската й да се превърне в модерна и съвременна армия. Тя си остава множество от мъже, въоръжени със стари пушки и щикове.

Пехотата на Румъния не разполага с автоматични пушки, боен газ и противогази и минохвъргачки. Тя се е снабдила с крайно ограничен брой картечници – десетте активни дивизии имат обичайните от преди войната две картечници на батальон, а осем от тринадесетте нови дивизии изобщо не получават такива оръжия. Артилерията й не е адекватна на съвременната война, а броят на самолетите – пренебрежимо малък. В началото на участието си във войната румънската артилерия разполага със запас от муниции, достатъчен само за шест седмици – експлозия в арсенала в Букурещ унищожава 9 000 000 малокалибрени боеприпаси, а съюзниците на Румъния не успяват да й осигурят обещаните ежедневни доставки от 300 т. Тромавите многобройни дивизии в съчетание с не особено способните щабни офицери се превръщат в истинска спирачка за операциите по придвижването на румънската армия.

Географското положение на Румъния също й създава сериозни затруднения – територията й има форма на огледално обърната буква L, като долната част – Влахия, е в „сандвич” между Трансилвания и България. Дължината на границите й е много голяма, около тях има твърде малко железопътни линии, а столицата Букурещ е само на 50 км от границата с България. Добруджа – областта отвъд река Дунав, може да се определи като „заден двор”, от който враговете на Румъния имат чудесен подстъп към територията й.

Тактическите, техническите, стратегическите и географските слабости на Румъния са допълнително усложнени от противоречащите си един на друг съвети и насоки за действията й, които тя получава от съюзниците си. Генералният щаб на Великобритания предпочита настъпление на юг към България, което би могло да неутрализира намиращата се между Румъния и армията на Съюзниците в Солун страна съюзник на Централните сили. Руснаците от своя страна настояват за настъпление в западна посока, което на теория би ги подпомогнало в настъплението им в Буковина. Политическите и психологическите предимства на настъплението към Трансилвания карат Румъния да се насочи към втория вариант. Последвалите събития са крайно негативни за нея, но грешката и лекомислието им не са толкова еднозначни, колкото критиците им смятат, че са. Територията на България е изпълнена с много пречки, които биха били твърде трудни за преодоляване от неефективната и тромава румънска армия, а румънското командване с право се съмнява в помощта, която Сарай би им оказал, настъпвайки от Солун, за да ги „посрещне”.

От друга страна, сега знаем, че по-скоростно настъпление в Трансилвания на румънската армия би поставило Австро-Унгария и Германия в крайно неудобно положение. Дори при начина, по който обстоятелствата се развиват в действителност, Централните сили са на ръба да изпратят войски на този нов фронт, с което биха отслабили позициите си на другите фронтове. Грешката на Румъния се състои не толкова в избора й на посока за настъпление, колкото в неспособността й да изпълни операцията бързо и ефикасно.

Настъплението на Румъния започва през нощта на 27 срещу 28 август с три основни колони, всяка от по около четири дивизии. Посоката на придвижване е на северозапад през проходите на Карпатите, а идеята е операцията да се основава на действията по левия фланг, а десният фланг да се преобразува в насочена на запад линия, след като унгарската равнина бъде завладяна. Три дивизии са изпратени да пазят Дунав, а други три в „задния двор” Добруджа, където руснаците са обещали да подпомогнат съюзниците си с една кавалерийска и две пехотни дивизии. Първоначалното румънско искане е за 150 000 руски войници.

Бавното и внимателно настъпление на румънската армия е затруднено допълнително от лошите планински пътища и разрушените от австро-унгарската армия мостове, но не и от съпротива. То не застрашава опасно петте слаби австро-унгарски дивизии по границата и позволява на върховното командване да отдели още пет германски и две австро-унгарски дивизии и да ги съсредоточи по линията на река Муреш, готови за контраофанзива. В изпълнение на другата половина на плана на Фалкенхайн две български дивизии заедно с още две, които трябва да ги последват, и германски и австро-унгарски части под командването на Макензен трябва да нахлуят в Добруджа. Фалкенхайн добавя, че е предприета подготовка за „изобилното подсигуряване на армията на Макензен с все още неизвестни за румънците оръжия като тежка артилерия, минохвъргачки, газ”.

В началото на операцията 23-те румънски дивизии се изправят срещу 7, които само след седмица стават 16 и шансовете им за успех зависят от бързината на действията на румънската армия. Докато румънските колони напредват на запад към Трансилвания, на 5 септември Макензен щурмува предмостието на Тутракан, унищожава трите румънски дивизии, покриващи фронта на Дунав, и след като по този начин подсигурява фланга си, настъпва на изток към Добруджа. Този удар е много добре замислен, защото привлича румънските резерви, предназначени за офанзивата в Трансилвания, и така спира хода й, поради липсата на подкрепления. Румънската армия е разкъсана и се оказва слаба навсякъде, където са разположени нейни части. Вследствие на това, когато на 18 септември Фалкенхайн пристига в Трансилвания, за да ръководи австрийско-германската офанзива, открива, че румънското настъпление почти е спряло, а колоните на румънската армия са разпръснати на фронт от над 300 км. Трябва да се спомене, че Фалкенхайн вече е заменен във върховното командване от Хинденбург (и Лудендорф), а командването на тази операция му е дадено „за утеха”.

Решението на Фалкенхайн е първо да концентрира усилията си срещу южната румънска колона, която е пресякла прохода Турнул Рошу, а другите колони смята да задържи с по-малки по брой подразделения. Макар да разполага с отлична информация за обстановката, той смело поема рискове и успехите му често са предшествани от твърде напрегнати моменти. Всеизвестна истина е обаче, че съдбата помага на смелите – така става и в случая с Фалкенхайн в Румъния. Алпийският корпус изминава 80 км за три дни през планините, обгражда южния фланг на Румъния и заедно с умелата маневра на резервите в директна атака успява да отблъсне румънците от Сибиу и да ги принуди да отстъпят през планините.

Следващият ход на Фалкенхайн е улеснен от факта, че румънското висше командване, също като опонентите на Наполеон, „вижда твърде много неща наведнъж”. Те задържат бездействащите си трансилвански армии, а в същото време пренасочват резервите си в отчаян опит да пресекат Дунав при Ряхово (Фламънда) и да ударят Макензен в тил. Това позволява на Фалкенхайн да съсредоточи усилията си срещу румънската централна колона в Брашов (Кронщат). На 9 октомври той вече е успял да накара румънските сили да се обърнат и да отстъпят, но не успява да изпълни по-важната си цел – да ги обгради и унищожи, което би отворило „входната врата” към Румъния.

Това лошо за Германия стечение на обстоятелствата излага на опасност плана й и едва не спасява Румъния – нейната армия все още държи планинските проходи, успява да отблъсне австрийско-германските войски, които опитват да преминат през тях, и ги принуждава да чакат за подкрепления. Фалхенхайн бързо се насочва на юг и прави опит да премине през проходите Вулкан и Сурдук, но той отново се оказва неуспешен. Зимата вече е съвсем близо и падането на снеговете заплашва да блокира германските операции. В опит “в последната минута” обаче на 11–17 ноември те успяват да преминат през Търгу Жиу. Бързо преследване през равнината на Влахия принуждава румънската армия да отстъпи до река Олт.

Това е сигналът за следващия ход в умело координирания план. Макензен оставя малка част от войската си в северната част на Добруджа, а основната част от силите си насочва към Свищов, където на 23 ноември пресичат Дунав и автоматично обграждат фланга на румънската линия по река Олт. Бърз и добре планиран румънски контраудар, вдъхновен от новия началник на Генералния щаб генерал Презан, за кратко заплашва силите на Макензен и дори почти обгражда фланга им. След като обаче контраударът е париран, обединеният натиск от Макензен и Фалкенхайн се оказва прекалено силен за отчаяната румънска съпротива по линията на Арджеш и на 6 декември австрийско-германските сили влизат в Букурещ. Това принуждава румънците и руснаците, чиято операция в Добруджа е крайно нерезултатна, бързо да отстъпят до линията между река Серет и Черно море. По-голямата част от Румъния заедно с житото и петрола е завладяна от вражеските войски, румънската армия е осакатена, а в резултат на така стеклите се обстоятелства съюзниците й претърпяват голямо психологическо поражение. Не това са очаквали те, когато Румъния влиза във войната на тяхна страна – надеждите им да се възползват от суровинните й запаси са опропастени.

Тази кратка кампания е важен урок във военното дело – големият брой войници не може да компенсира липсата на модерни машини, а умело управляваната от човешка ръка добре конструирана машина е в състояние да неутрализира „големите батальони”. Оръжията и добрата подготовка са много по-важни от големия брой войници.

Из „История на Първата световна война”

Книгата може да поръчате тук!