За по-малко от десетилетие
играе в повече от 20 филма
“Не съм аз виновен. Породата ми е такава...”
Тази реплика е от първия филмов диалог на актьора Ованес Торосян. Казва я във “Военен кореспондент” в диалог с Пенко Господинов, който е в ролята на Йордан Йовков.
Започвам с нея, защото тя е ключова в професионалната кариера на уникалния Ованес Торосян. Той е най-сниманият актьор в българското кино през последното десетилетие. Участва в над 20 филма, отделно в късометражни ленти и студентски курсови работи. През 2014 г. на екран излизат четири филма с негово участие, през 2015 - пет.
Житейската история на Ованес Торосян също е много интересна. Прадядо му участва в арменското освободително движение в Османската империя с армията на Андраник паша. По време на жестокото клане на арменците през 1915-1916 г. той успява да пристигне в България с кораб от Грузия.
Заживява в Пловдив. Неговият син, дядото на Ованес, отива да работи в Русе. Тук се запознава и жени за българка по баща, но с немска и чешка кръв по майка. Двамата живеят известно време в Пловдив и заминават за Ереван. Синът им Мкртич, бащата на нашия герой, е заченат в България, но се ражда в Армения. По социалистическо време семейството почти всяка година летува по нашето Черноморие и така Мкртич научава и български - родния език на майка си.
Ованес пък е заченат
в Батуми, Грузия,
но се ражда в Ереван на 7 декември 1986 г. Когато избухва военният конфликт в Нагорни Карабах, Мкртич търси мирен пристан за семейството в родината на родителите си. 
В София Ованес учи в 76-о училище “Уилям Сароян”. Завършва НАТФИЗ през 2009 г. в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. През 2016 г. се дипломира и като театрален режисьор. По-големият му брат Тигран също е актьор, играе във Военния театър.
Никак не е случайно, че и двамата братя стават актьори - те са четвърто поколение с тази професия. Прабаба им е заслужила актриса на Грузия. Прадядо им по майчина линия също е актьор, а дядо им - писател, театровед и музиковед, пее и в операта. Там е актьор и дядото по бащина линия. Той е и диригент на българския хор. Тези двама дядовци са колеги в операта и добри приятели. А техните деца - родителите на Ованес, се познават от тригодишни.
Предлагам ви неподправения монолог на Ованес Торосян:
1.
Още преди да вляза в НАТФИЗ, се занимавах с театър. От 1999 г. бях в школата на Ники Априлов в Двореца на децата. А от 11-и клас започнах да ходя на филмови кастинги. И все се случваше така, че уж много ме харасваха, но нито веднъж не получих роля. Реших, че явно не ставам, и след 7-8 кастинга теглих здрав шут на киното.
Първата ми среща с него стана в една курсова работа на кинорежисьори от нашия випуск. Бяха им дали безплатна лента на “Кодак” и една камера от 1968 г. Избраха ме и бях много щастлив. Цял ден снимахме учебния филм, казваше се “Бродник” и трае 2-3 минути. Сюрреалистично филмче.
Много ми хареса
това упражнение
Залепих се за студентите по кинорежисура и постоянно ги питах какви задачи имат през семестъра. Така започнах редовно да се снимам в късометражни студентски филмчета.
Сприятелих се с жената в НАТФИЗ, която отговаряше за архива, и тя ми даваше дисковете със заснетите етюди и кратки филми. Гледах се, анализирах се и... така се започна.
2.
Първата ми поява в игрален филм е в “Приятелите ме наричат чичо” на Ивайло Христов. Играя сватбар и можете да ме мернете за секунда, ако гледате филма 25 пъти. Аз съм ученик на Ивайло и той като режисьор на филма взе целия ни клас, бяхме първа година, да играем сватбари. Мислех, че е това е забележима роля, но като видях резултата, разбрах, че не е.
После Дочо Боджаков ме извика на кастинг за главната роля във филма си “Моето мъничко нищо”. Беше избран Антоний Аргиров, а аз бях ученик от класа и танцувах с учителката ни, в ролята на която беше Йоана Буковска.
Когато Костадин Бонев се подготвя за филма си “Военен кореспондент”, ме гледал в представлението на Сливенския театър “Били лъжецът”, режисирано пак от Ивайло Христов. Играх главната роля. Коцето Бонев ми каза, че мен непременно трябва да ме снимат в киното. Той ще прави филм за Йовков и понеже в него няма роля за мен, обеща да я измисли, за да участвам. И наистина го направи. В този филм за първи път проговорих в киното.
3.
Вторият човек, който заложи на мен, е кастинг режисьорът Ваня Баждарова. Един ден идва в НАТФИЗ, за да търси нови лица. Студентите на Стефан Данаилов имаха консултации.
Аз отидох да
заглеждам мацки
и да видя какви са новите попълнения в академията.
Ваня Баждарова ме среща в коридора и каза, че иска да ме снима с фотоапарата си. Отказах, защото си мислех, че пак ще стигнем до онова: “Абе много те харасва режисьорът, ама този път няма да стане...” Тя търчи след мен и настоява да ме снима. Аз пак отказах. Но като усетих, че вече и тя ще се откаже, набърчих едни вежди и казах: “Хайде снимай...”
Първият по-голям кастинг, на който отидох, беше за филма “Аве”. Предложиха ми главната роля на Камен и аз, като разбрах какво се иска от мене, я отказах. Обясних, че тази роля не е за мен. Имаше 17 кандидат-каменовци и те ме загледаха адски учудени: как така някой се появява и казва, че не иска да играе главната роля.
Режисьорът Константин Божанов ме попита защо не искам да бъда Камен. “Сега ще те излъжа, че ставам за тази роля, и после като започнем да снимаме, ще се разбере, че тя не е за мене...” Той ми предложи по-малка роля, аз много я харесах и на кастинга ме одобриха.
Брат ми Тигран беше определен за ролята на Камен. Започнаха снимките и после настъпи пауза от цели две години. Когато започнахме отново, се оказа, че брат ми вече е пораснал за ролята, и пак ме пробваха. И тогава си казах, че щом не е Тигран, ще е Ованес - важното е да е Торосян. Съгласих се да играя Камен, но много се притеснявах. Това ми беше първата главна роля. Трудна роля, правехме много дубли, стигахме и до 40!
4.
В паузата на “Аве” се явих на кастинг за “Източни пиеси”, пак Ваня Баждарова ме изпрати. Режисьорът Камен Калев поиска да му разкажа виц. Казах му и той ми обеща до два часа да се обади. Тръгнах за НАТФИЗ. Близо до сградата имаше локва и три коли минаха и ме опръскаха от главата до петите. Явно е било за късмет - не минаха и два часа и Камен се обади: “Ти си!”
Междувременно се явих и на кастинг за филма “Тилт”, който продължи около две години. Накрая се спряха на четирима души, които учехме в един клас: Радина Кърджилова, Явор Бахаров, Ивайло Драгиев и аз. За мене имаше две опции - ролята на Гого и ролята на Ангел. Тази на Ангел не ми харесваше и понеже
вече бях станал
тарикат в кастингите,
я изиграх лошо. Те се разочароваха - какво му стана на тоя?! Продуцентите братя Чучкови предложиха да ме пробват за Гого. Играх, както трябва, и така си спечелих желаната роля.
5.
“Източни пиеси”, “Аве” и “Тилт” ми дадоха добър старт. С първите два ходихме в Кан. В Сараево с “Аве” взехме награда.
Много е важна втората роля. В “Източни пиеси” имах попадения и хората очакваха да видят и втория филм. И за мой късмет в “Тилт” успях да направя различна роля. Същото се получи и в “Аве”, тоест героите ми не се припокриват.
Тези три роли ме утвърдиха като актьор, който може да се справя с различни задачи, а не е някакво случайно явление. После нещата минаха на “аутоматик”, тоест залагане на сигурното. По някакъв начин станах модерен и тъй като явно ми се получават нещата, режисьорите искат да работят с мене. Явно ме харесват.
Причините, заради които ме снимат често, са няколко. Едната е, че съм модерен. А в България има тенденция: един актьор, като стане модерен, искат да работят с него.
Втората причина е, че залагат на сигурното. За съжаление, в киното, а и не само там няма време за експерименти. Когато снимаш филм, имаш един бюджет и нямаш право на рискове.
Защото, ако не се получи, ще трябва да чакаш още 10 години, за да снимаш пак. Така, че хората разчитат на сигурното, а пък при мене се случи едно след друго, едно след друго - натрупах опит, явно мога да се справ,я и залагат на мене.
Третата причина е, че изглеждам по-малък. Аз съм вече на 30, но мога да покрия възрастовата граница до 18-19-годишни. Всичките ми роли са такива. Нещо, от което те печелят, защото, ако вземат човек на 18, той няма да има моя опит - нито професионален, нито житейски. А нямат и сините ми очи... (Смее се.)
6.
Много се радвам, че най-напред попаднах в “Източни пиеси”, защото там си партнирах с натуршчици. Докато “Военен кореспондент” беше “в епоха” и моят текст беше донякъде архаичен, защото времената са други, в “Източни пиеси” текстът е съвременен.
Един от основните проблеми на младите киноактьори е, че не могат да говорят естествено пред камерата. Същото се случи и с мен, но за мой голям късмет си партнирах с непрофесионални актьори.
Първият ми снимачен ден беше с един Чочо, който играе Рибата във филма. Снимаме, аз нещо играя, а Чочо не прави нищо. Не играе. След два-три дубъла осъзнах, че няма какво да играя. И някак си влязох в неговия поток на съзнанието. А него го бяха подбрали от градинката до “Св. Седмочисленици”. Дойде на снимачната площадка и въобще не знаеше за какво става дума.
Ицо в главната роля също беше натуршчик. Той играеше себе си. И всъщност това беше една много добра школа за мен. Ако бях попаднал в друг филм, където си партнирам с утвърдени вече актьори, може би щях да се подхлъзна, да тръгна в някаква друга посока и да не ми се завърти колелето. Късмет! Не, не е заради талант. Чист късмет е! Аз така го определям.
7.
Нямам любима роля, всичките са ми любими. В “Каръци” играя много интересен и смешен персонаж. Ролята беше подобна на тази в “Тилт”, но успях да изляза от ситуацията. В “Каръци” сме трима приятели, а според известната драматична формула единият трябва да бъде по-смешен, наивен и тъпичък. Същото го имаше и в “Тилт”, само че там сме четирима.
В “Каръци” има много
лични неща, случки
от моя живот
Имах баба със склероза, много си я обичах. Познати ми бяха и тези неща за любовта във филма. Героят ми е карък, а и аз съм имал такъв сериозен период.
Винаги в компанията съм бил този мъничкият, който все нещо мрънка и се оплаква... От друга, страна вече бях работил с моя учител Ивайло Христов в театъра и знаех какво иска той. И във филма лесно се стиковахме. От две думи го разбирах какво иска.
В американската продукция “Септември в Шираз” големите звезди са Ейдриън Броуди и Салма Хайек. Моята роля беше сравнително голяма, но като гледах филма, видях, че са ме орязали много. Не само мене, а и другите български колеги. А един направо го махнали от филма. Беше ми тъжно за орязването, но пък срещата с американското кино ми беше полезна. Видях по-различен начин на снимане.
8.
Смятам, че един актьор не трябва да бъде само изпълнител на режисьорската воля, а и творец. И двамата заедно да изграждат поведението и характера на героя. Обичам да давам предложения и се радвам, когато режисьорите ги приемат. Сърдил съм се по време на снимките, но след като виждах резултатите, признавах правотата на другия. Взаимна е работата, иначе актьорът може да се превърне в чиновник, който само изпълнява. Правя това, което искат от мен, но и винаги се стремя да предложа някакъв свой вариант, ако има защо.
9.
Последните филми с мое участие са “Радиограма”, “Мелодрама” и “18”. “Радиограма” е дебют на Рузие Хасанова, би трябвало скоро да излезе на екран. Филмът е за възродителния процес. Съгласих се да играя, въпреки че съм арменец и имам по-друго отношение към турците. Много мислих и в крайна сметка реших да участвам, защото съм против насилието. А и ролята е интересна. Играя турче.
“Мелодрама” на режисьора Киран Коларов снимах миналото лято. Мисля, че заглавието на филма вече е “Гласът на сестра ми”. Тук пък играя циганче, което свири на кларнет. Зпочнах филма с естествения цвят на лицето си, а го завърших с червен като индианец. Индиански тен. Снимахме само на полето, къде ли не скитахме и лицето ми изгоря на слънцето, колкото и да ме мажеха с разни кремове. Много се забавлявахме, докато снимахме. Но аз се забавлявам във всичките си филми.
10.
Сега реших да направих филмова пауза. По собствено желание. От финансова гледна точка не ми се щеше. Но откакто съм в окадемията, всяка година снимам и лицето се преекспонира, започна да омръзва на зрителите. Две години на “Златната роза” бях с по 4-5 филма. И от международната комисия на фестивала казали - нямате ли си други актьори, само този ли ще гледаме?! Трябваше да направя тази пауза. Ще изчакам малко да порасна. Т акава подобна засилка очаквам, когато стана на 40.
11.
През 2012 се роди дъщеря ми Йоанна. Прибрахме я от болницата вкъщи и веднага заминах да снимам в “Съдилището” на Стефан Командарев. Тъгувах по дъщеричката ми и играех. Играех и тъгувах.
Сега на 27 август се роди дъщеря ми Мина. Прибрахме я вкъщи и аз заминах да снимам в късометражка - дипломна работа на една млада режисьорка.
12.
Не съм най-добър, аз съм най-слабият актьор в България. Тежа само 50 кг.
Коментари (0)
Вашият коментар