Виктория Борисова цигуларка №1 на Парма

Българката трудно пробива клопките на италианската бюрокрация

Вече 13 години музикалните сцени на Парма са в плен на една българска цигуларка - Виктория Борисова. Родената във Варна музикантка е водач на вторите цигулки в симфоничния оркестър “Артуро Тосканини”, един от най-авторитетните в Италия, и на Оркестъра на Емилия-Романя.

Майка на Борисова е известната цигуларка Соня Домусчиева – тези дни тя се пенсионира, след като над 30 г. доминира сцените на Падуа, а преди това и на Болцано, в чиито оркестри свири.

Говоря по телефона с Виктория Борисова малко преди заминаването ѝ за Лондон, където ще усъвършенства английския си. Причината е, че отскоро диригент на оркестъра ѝ е англичанин, който не говори италиански. Виктория е потопена не само сред музика, а и в международна среда – сред колегите ѝ има румънци, англичани, унгарка, сръбкиня.

Борисова е синдикален представител на оркестъра и е с изострена чувствителност не само към музиката, а и спрямо проблемите на колегите си чужденци. Тя е

загрижена за

спазването на

правата на

неиталианските

граждани,

а тези дни те са на гребена на вълната, защото се обсъжда проектозаконът за ius soli, за получаването на италианско гражданство при определени условия от родените в Италия деца на имигранти.

Всъщност целият първи период от кариерата на Борисова е белязан от клопките на италианската бюрокрация, в които попадат непритежаващите италианско гражданство музиканти.

“Родена съм във Варна и още на 4 г. започнах да свиря на цигулка”, разказва за “24 часа” Виктория. Съдбата ѝ е предопределена не само от майка ѝ, която е цигуларка, а и от баща ѝ инженер – и той е учил 8 г. цигулка като малък. 

Чрез едновремешната Импресарска дирекция в България майката на Виктория – Соня Домусчиева, през 1980 г. идва на работа в оркестър “Хайдн” в Болцано. Дъщерята и баща ѝ 5 години се редуват да ходят в Италия, тъй като

не могат да

напуснат България

едновременно

в онези времена

Когато Виктория е на 11 г., семейството най-после получава разрешение да се премести в Падуа. Така момичето завършва VII клас на музикалното училище във Варна и минава под “егидата” на майка си в Италия. Домусчиева разчита единствено на отличното си музикално образование, получено в България, за да трасира пътя на дъщеря си.

Виктория побеждава на първите си конкурси в Италия. Истинският сблъсък с конкурсите обаче идва, когато младата цигуларка започва да си търси работа. Проблемът е все един – липсата на италианско гражданство, което е условието да бъдеш нает в държавен театър.

“ На 22 г. пробвах да се явя на конкурс за концертмайстор в оркестър “Хайдн” – той е частен и по принцип не беше задължен да изисква италианско гражданство. Приятели ме посъветваха да се обърнем към адвокат. Така на първо съдебно ниво беше отсъдено, че мога да се явя на конкурса. Той беше зад завеса.

Стигнах до финала,

падна завесата и

видяха, че съм аз

Другият финалист мина, а на мен ми казаха милите думи: “Нека да видим как ще се развият съдебните ви проблеми”. 

Затварянето на една врата ѝ отваря обаче друга – тази на Миланската скала, до която стига името ѝ. “Влязох там случайно, защото нямах право да се явявам нито на конкурси, нито на прослушвания. Бях все с временни договори, които ми подновяваха в продължение на 8 г. Първите години в Миланската скала бяха години на ентусиазъм и възхищение. Беше като сън заради

докосването до

фантастични

личности -

диригенти и певци,

като Савалиш, Мазур, Гергиев, Рождественски, Гяуров... В оркестъра цареше невероятна музикална дисциплина благодарение на диригента Рикардо Мути. Още помня срещите и с балетистите и артисти Роберто Боле, Алесандра Фери, Баришников...”

Когато е в Миланската скала, Виктория гостува с филхармоничния ѝ оркестър и в София. Въпреки липсата на време цигуларката държи да покаже на взискателните си колеги нещо характерно от България.

“Заведох голяма компания на ресторант с национална кухня. Ядохме бюрек, пържена пиперка със сос от кисело мляко, а за един италианец това е нещо абсолютно неприемливо... Останаха във възторг!” 

Въпреки досега до големите в музиката обаче Виктория помни Ла Скала и с вечното висене по опашките пред посолствата за “просене” на визи преди пътуванията с оркестъра. “Тогава това ми изглеждаше унизително. По онова време все още имах детско чувство за справедливост спрямо бюрокрацията.”

На 27 г. Виктория най-после получава италианско гражданство. През 2004 г. печели конкурс и е наета на щатна работа в оркестър “Тосканини” в Парма като водач на втори цигулки. През 2010 г. побеждава и на прослушване за концертмайстор. Въпреки че “Тосканини” е един от най-важните симфонични оркестри в Италия обаче, засега той няма възможност да назначи друг концертмайстор освен този, който има. В близкото бъдеще на Виктория ѝ

предстои да

изпълнява и ролята

на концертмайстор

за фестивала “Верди” в Парма.

Виктория обожава камерна музика. “Трябва да умееш да я свириш , за да свириш добре и в оркестър.” Другите страсти на Борисова са бароковата и ренесансовата музика, но е голяма почитателка и на съвременната музика. “Имахме фантастичната възможност да свирим “Прометей” на Луиджи Ноно в Театро Фарнезе в Парма. Ефектът е и физически за публиката в него, която плува в среда от звуци и попива с всичките си сетива.” 

Наесен Виктория Борисова ще бъде солистка в Парма заедно с колега - първи контрабасист – Антонио Меркурио, на концерт, на който ще изпълнят парче на Джовани Ботезини.