Мариус Донкин: Народният театър ще има още една сцена

Ще играем в Тулуза постановката на Галин Стоев по Верипаев

- Г-н Донкин, вече година сте директор на Народния театър. Една от задачите, които си поставихте, беше да се пазят честта и достойнството на тази институция. Но се случиха неприятни скандали...

- Предполагам, че намеквате за един от нашите актьори и неговата млада приятелка. Актьорите са емоционални хора, но има места, където да изявяват емоциите си. И това не са стълбите на театъра. Няма смисъл да се дава храна на низки страсти, така удобно раздухани от някои вестници. Кой има полза от това, освен тези издания?

Дискредитира се

името на гилдията.

А тя работи

Има мисия да работи.

- Не сте ли твърде консервативен?

- Аз съм син на свещеник. Справедлив съм. Сериозно ще си поговорим. Има си време и място за всичко. А що се отнася до другото, за което вероятно ще попитате - взаимоотношенията ни с режисьора Александър Морфов. Истината е, че той няма възможност да съвмести работата си тук с другите си ангажименти. Постъпи морално.

А що се отнася за разните клюки около него, мога да кажа само едно - няма нищо вярно! Докато се вихриха разни скандали, той беше в Рига, а аз - във Варна. Винаги съм му казвал: “Обаждай се, когато искаш. Навреме.”

- Какво ви даде и отне тази година на директорския пост?

- Даде ми възможност да покажа, че обичам колегите си и хората, които прекрачват прага на театъра.

Не ми останаха

сили да обичам

най-близките си

Да играя. Още една проява на обич - питат ме кога ще се върна на сцената. Затова от ноември ще се опитам да не разочаровам зрителите - ще играя в “Г-н Ибрахим и цветята на Корана” и в “Крадецът на праскови”.

- Това с директорството роля ли е  или отговорност?

- Това е всеотдайност. И в социален аспект, и с икономически аспект. От 8 до 8 съм в театъра - не по задължение, а по желание. 250 човека разчитат на мен.

- Каква се оказа реалността в този кабинет?

- По-трудна от очакваното, с много подводни камъни. Но аз съм максималистично настроен човек. Разчитам на по-открити, по-честни отношения с колегите си, на доверието, уважението и обичта между нас. Да си открием сърцата - нещо, което не е правено. Иначе нищо няма смисъл. Основата за бъдещето е театърът да открие себе си, да вярва в себе си.

- Имате амбицията да ви открие и светът?

- Програмата за гастроли е много наситена. А ни очаква и председателството на ЕС. Знаете, че основният концерт ще е в тази 100-годишна достолепна зала. Ние ще бъдем визитната картичка на Галин Стоев като шеф на трупата в Тулуза - между 8 и 20 януари 2018 г. ще гостуваме с неговата постановка “Танцът “Делхи” на Верипаев, в която участва и новата актриса в нашата трупа Радина Кърджилова. На трети март сме в САЩ и Канада, приехме поканата от Малий театр - Русия. То като тръгна, че не се спря! Очаква ни и Рим, и Китай...

- У нас какво ви очаква?

- Уви, на първо място ремонти, ремонти... позлати, миене на полилеи. Но мечтая за музей, който да бъде разположен във фоайетата. На 18 септември отпред в градината ще се открие изложбата на нашия фотограф Божидар Марков по повод 110 години на сградата на театъра - най-емблематичната в София, както потвърди и анкета на “24 часа”. Театърът ще има и нов сайт с уникални възможности - например ще можете да си поръчате място в залата и да имате опция да погледнете какво от тази позиция ще видите на сцената като бонус. Ще има и виртуална разходка из театъра. Не сме забравили и идеята за реализацията на български роман на сцената по идея на вашия вестник. Имаме интересни предложения. Чакаме още! Подканяйте вашите читатели да пишат, а ние ще питаме зрителите.

- А новият сезон?

- Старт с “Чудаци” на Максим Горки, постановка на проф. Красимир Спасов. Следва голямото предизвикателство - “Цветът на дълбоките води” - българска пиеса от Оля Стоянова, която ще бъде режисьорски дебют на Бойка Велкова, дава ѝ рамо Теодосий Спасов. В края на октомври е премиерата на “Калигула” на Диана Добрева - пиеса, в която е вложена много енергия. Следва “Танцът “Делхи” на Галин Стоев. Бина Харалампиева прави “Лисичета” на Лилиан Хелмън, а Биляна Петринска работи по “Гласът” на Кокто. Иван Пантелеев също започва репетиции.

- Имате ли нови попълнения в трупата?

- Оглеждаме се. Например много, много нужда имаме от съвсем младо момиче за роля в “Лисички”. Търсим.

- Ангажирали сте се с интересни проекти извън самата история на театъра и годишнините, включително и на неговия патрон.

- Да, бихме искали да намерим достоен начин да отбележим годишнината от създаването на театралната академия - 2.11. А на 31.12. - в навечерието на новата 2018 г.,

ще направим тук

виенски тип концерт

под диригентството на Найден Тодоров. Да се надяваме, че с този проект ще сложим началото на Софийските новогодишни концерти.

- Каква е равносметката за тази една година работа?

- На първо място ще кажа идеята да има “Театър пред театъра”. Стана много успешно благодарение на подкрепата и на МК, и на Столичната община. Много посетено напук на европейските класации, че българите и румънците най-малко ходят на театър. Пак ще кандидатстваме с още по-амбициозен проект за догодина. С по-хубава сцена. Смея да се надявам и за версия

“Театър пред

театъра в парка”

- да изнесем постановки в кварталите на София. И още нещо, което ще кажа за първи път на вас. Нова сцена на Народния театър!

- Не ви ли стигат вашите?

- Не, идеята е друга. Имаме тук потенциал от актьори, които не могат да се разгърнат в рамките на този репертоар. Затова съм си набелязал едно пространство и дори пиесата - “Вестникар ли?” от Иван Вазов. Те ще са щастливи, че са пълноценно на сцената, а зрителите ще видят техните възможности.

- Вашето мото?

- Това на Пенчо Славейков - държава, която знае какво прави, поддържа театъра.