Зъбът на чирпанопитека и вестник "24 часа" изложени в нов музей в Чирпан

Археологът-любител Петър Попдимитров събра в него най-интересното от 66-годишните си проучвания

Зъбът на предчовека грекопитек, чрез който учените доказват, че преди 7,2 милиона години на Балканите, а не в Африка, са живели първите предчовеци, както и броеве на вестник "24 часа", в които се разказва са сензационната находка, са сред експонатите на частния палеонтологичен музей в Чирпан, който бе осветен в понеделник привечер от старозагорския владика Киприан. Той бе подреден от 76-годишния днес бивш кмет на града и любител-археолог Петър Попдимитров и дъщеря му Анна.

"Не мога да кажа точно колко са експонатите тук, но в музея са събрани най-интересните находки от моите вече 66-годишни проучвания в Чирпанския край. Те датират от времето преди 360 милиона години до 14-ия век след Христа", сподели Петър Попдимитров пред "24 часа".

На централно място във витрина на втория етаж, пазена строго със СОТ, е показан зъбът, който се превърна в началото на лятото в световна сензация. Той бе открит през 2002 г. от 10-годишния тогава внук на Попдимитров Таньо в местността "Азмака", недалеч от чирпанското село Рупките. В началото прибрали находката в кутия като безинтересна, но след като тя заинтересувала директорът на Националния природонаучен музей при БАН проф. Николай Спасов, който я предоставил за международно изследване, станало ясно, че този горен ляв четвърти зъб на хоминид и находката на немския офицер Фон Фрайберг от 1944 г. в Пиргос край Атина в Гърция - челюст, са принадлежали на едно и също същество, предчовек. Него учените нарекли грекопитек, а зевзеците се майтапят, че ако откритията бяха в обратен ред, съществото щеше да получи името чирпанопитек.

Днес Таньо завършва магистратура по археология в Софийския университет и е единственият археолог във фамилията. Дядо му Петър по образование е агроном, а майка му Анна - икономист. Което не им пречи да правят своите открития и да предизвикват учените с хипотезите си. Например още от 2001 г. двамата твърдят, че са открили върху кремък най-стария портрет на човек, който те датират отпреди 7 хиляди години. В музея са показани множество кремъчни люспи, върху чийто шлифовани повърхности при подходящо осветление бащата и дъщерята виждат различни изображения, включително и образи на мъже и жени. За тях Попдимитрови казват, че показват непознатото досега изкуство на човека отпреди 70 века. Според двамата, тези произведения са изработвани с изненадващо добри дори за съвременните представи технологии, близки до гравьорството и светлописа.

"Обикновено интересът на учените е към местността "Карасура" в Чирпанско, място на някогашна римска пътна станция. Но ние насочихме нашите проучвания към местността "Азмака" край село Рупките, където имаше кариера за инертни материали. Тав намерихме много интересни камъни и фосили - вкаменености на древни животни и растения. По онова време оттук е протичала огромна река и мястото им е предлагало добри условия за живот. Не е случайно, че и досега край Чирпан се откриват останки от африкански животни или техни предшественици - носорози, антилопи, жирафи, мамут", разказва Петър Попдимитров.

Анна пък имала късмета първа да открие мястото на това палеонтологично гробище, първата й находка от него е зъб на мамут, също показан в музея. Голяма част от екпонатите са спасени от любителите-археолози в последния момент, преди да бъдат натрошени и превърнати в строителни материали.

Частният музей, който носи името на богинята на камъка "Гема свят", е създаден по всички правила за частните музей, което коствало на ентусиастите от Чирпан много години "ходене по мъките". Той е разположен в къща, строена през 1892 г., която Попдимитрови купили от ДСК и преустроили. Те не крият, че били изкушени да подредят експонатите си в София, Стара Загора или на друго място, но останали категорични, че мястото им е единствено в Чирпан. Макар местния музей да отказал на първото предложение на Попдимитров да ги приема под предлог, че не разполагал с достатъчно място за тях.

Находките в частния музей ще се допълват, тъй като проучванията в района на Чирпан ще продължат. Още повече, че учените не са загубили надежда да открият тук и други части от чирпанопитека.