Кой от кого открадна "Миллион алых роз"

Ала Пугачова и Раймонд Паулс обвинени, че са

изплагиатствали хита от иранската певица Гугуш

Песента “Миллион алых роз”, написана от композитора Раймонд Паулс по стихове на Андрей Вознесенски, станала известна в изпълнение на Ала Пугачова, дълги години, ако не и до днес, е за милиони руснаци символ на съветската естрадна музика и една от най-вкоренените у тях асоциации с 80-те години на миналия век.

Всъщност не само за руснаците. И в България почти няма пиано бар, в който да не бъде изпълнена тази песен по веднъж на вечер, а 90% от по-възрастните от 40 години я припяват и знаят текста почти наизуст. Може би единствено “Земля в иллюминаторе” печели повече точки.

Но както почти всяко легендарно произведение и “Миллион алых роз” стана обект на обвинения в плагиатство. Този път те изглеждат безпочвени.

Скандалът тръгна през август миналата година, когато певицата Ала Пугачова и латвийският композитор Раймонд Паулс бяха обвинени, че хитът за милионите рози, който тя пее от 1983 г., е изплагиатстван от песента на иранската певица Гугуш.

Като доказателство беше пуснат клип в ютюб с предполагаемо украинско авторство, където се сравнява концертен запис на Пугачова от 1983 г. със запис на Гугуш, датиран от 1969 г. Във видеото на иранката звучи музика, която почти едно към едно повтаря композицията на Паулс.

Повечето потребители в интернет

веднага се

нахвърлиха срещу

примадоната на

руската естрада

и често работещия с нея композитор. Някои от тях даже говорят за рухването на детските им идеали.

Самият Паулс реагира много остро на обвиненията, дори признава, че е изключително обиден. Той напомня, че първо е написал музиката за латвийската певица Ая Кукуле по стихове на местния поет Леон Бриедис. Песента се казва Davaja Marina meitenei muzinu или “Марина подари на момичето живот” и се разказва как една майка пее песен на дъщеря си, в която обяснява, че ѝ е подарила живот, но не и щастие.

С тази песен Кукуле участва на музикалния конкурс “Микрофон” през 1981 г. и го печели. Освен това парчето влиза и в репертоара на друга латвийска певица - родената в Казахстан Лариса Мондрус. Davaja Marina е много популярна в Латвия, но в Съветския съюз става известна едва след като Паулс прави нов аранжимент за Ала Пугачова, а текста пише известният съветски поет Андрей Вознесенски. “Песента е написана на латвийски. Много отдавна. Едва по-късно Вознесенски написа този за розите”, каза Паулс веднага след обвиненията в плагиатство.

Все пак не всички се нахвърлят с обвинения върху съветско-руско-латвийския дует на певица и композитор. Поклонници на Пугачова справедливо отбелязват, че в изобличаващото видео тя е представена с концертно изпълнение, докато архивният клип на Гугуш представлява

изпълнение на

иранката, върху

което е наложен

запис

на “Миллион алых роз” на фарси.

Освен това на музикални блогъри прави впечатление, че във версията на Гугуш могат да бъдат чути звуци от електронни синтезатори, които през въпросната 1969 г. просто не са били въведени.

Стига се до извода, че иранската певица наистина е изпълнявала хита за розите, но доста по-късно от Пугачова. Всъщност хитът не е кавъризиран само там и песента бързо напуска границите на Съветския съюз. Има множество варианти на други езици - английски, японски, корейски, фински, шведски и други.

Самата Гугуш изобщо не реагира на скандала на официалния си сайт, от което руските поклонници на Пугачова си вадят изводи, че компроматът срещу техния музикален идол е елементарна фалшификация. Просто върху архивно видео на иранката е наложено нейно съвременно изпълнение на фарси.

Но коя е Гугуш? Тя се ражда в азербайджанско семейство в един от бедняшките квартали на иранската столица Техеран под името Фаиге Атешин. Кариерата ѝ на певица започва в началото на 70-те години на миналия век, по-точно през 1971 г. Тогава тя се явява на конкурс за песен на френски език в Кан и печели първо място. Осем години по-късно, когато е на гребена на успеха, в родината ѝ избухва ислямска революция, а тя е обявена за

един от символите

на режима на

сваления шах

Мохамед Реза Пахлави. Практически ѝ забраняват да пее, особено по концерти, а лентите с филми, където тя участва, са унищожени.

Между другото, Гугуш е била доста популярна в СССР, особено в Закавказието и републиките от Средна Азия, при това и като певица, и като актриса. В края на 70-те там с голяма популярност се ползва филмът на иранския режисьор Парвиз Саяд, в който тя играе главната роля. Той е заснет само година преди падането на шаха.

През 2000 г. Гугуш напуска Иран и се преселва в САЩ.

Песента “Миллион алых роз” излиза за първи път през декември 1982 г. на плоча на фирма “Мелодия” в рамките на едноименен микроалбум. За първи път Пугачова я изпълнява в програмата “Новогодишен атракцион” на 2 януари 1983 г. Хитът набира невероятна популярност за броени дни и на практика няма концерт, на който тя да не го е пяла. Дори да го няма в програмата, публиката я изкарва на бис.

Самата певица обаче не го харесва особено, дори обяснява как непрекъснато е “с рогата напред”, когато я карат да го пее. “Но колкото повече не я обичах, толкова по-популярна ставаше”, признава певицата. През 1983 г. с нея Пугачова печели “Песен на годината”.

Според някои тя не харесва текста на Андрей Вознесенски, като го смята за твърде простоват и наивен. Както разказва Раймонд Паулс, Ала няколко пъти вдига скандал на поета с искане да промени текста, но той категорично отказва.

Според други обаче Пугачова винаги се вбесявала, когато е трябвало да пее

хитове,

изпълнявани

преди нея от

други

Музикалният критик Беляков смята, че неприязънта към “Миллион алых роз” се крие в нейната амбиция. След като още от началото на 80-те тя е безусловната примадона на съветската естрада, Ала се отнася ревниво към съставянето на репертоара си, като се стреми той да е само от оригинални, написани единствено за нея песни. А “чужда” песен, макар и не толкова известна, е прът в колелата на амбициите ѝ. Но както отбелязва Беляков, с “Миллион алых роз” се случва това, което става и с “Арлекино” през 1975 г. - макар и изпълнявана преди това от друг (“Арлекино” от Емил Димитров), тя става една от визитните картички на богатата ѝ кариера.

Много интересна история е свързана с първото заснемане на песента за споменатото телевизионно предаване “Новогодишен атракцион” през ноември 1982 г.

Ала Пугачова участва в програмата не само като певица, но и като водеща. Неин партньор е един от най-легендарните съветски илюзионисти - Игор Кио. Заедно с другите си песни изпълнителката представя и “Миллион алых роз”, записана предния ден. По сценарий Пугачова трябва да изпълни песента, докато седи на люлка, а ролята на люлката изпълнява трапец, на който се мятат цирковите акробати.

След поредния номер, където Пугачова е наужким запалена, тя излиза под ръка с илюзиониста и започва да пее новата си песен. Отгоре спускат трапеца, певицата сяда, а Кио започва да я люлее. По време на първия припев обаче трапецът внезапно се издига на няколко метра. На видеото се вижда объркването на партньора ѝ, който започва с безпокойство да гледа тавана, където са закрепени въжетата на импровизираната люлка.

Самата Ала остава абсолютно спокойна и продължава да пее. С всеки припев обаче трапецът се издига все по-нагоре, докато за кулминацията на песента не се оказва

под самия купол -

на около 20 метра

височина

А Пугачова не е завързана!

Години по-късно Игор Кио си спомня: “Когато започнаха да снимат, всички ние замръзнахме от ужас - та нали всичко беше планирано да стане на земята. А се получи така: аз помогнах на Ала да седне и изведнъж тя се оказа на някаква немислима височина, под самия купол. А тя не беше завързана с никакво въже. И въпреки това направи всичко така, все едно го правеше всеки ден. След снимките ми призна, че единственият ѝ страх в живота е от високото...”

Смята се, че песента разказва истинска история или поне е основана на реални факти. Художникът, който купува въпросния милион рози, е грузинец, а певицата, обект на неговата любов - французойка. Действието се развива

в Тбилиси в

началото на ХХ век

Николай Асланович Пиросманашвили (според някои - Пиросманишвили) или Нико Пиросмани е роден в кахетинското градче Мирзаани. Баща му отглеждал зеленчуци, семейството едва свързва двата края. Нико има брат и две сестри, пасе овцете и помага вкъщи. Когато е на осем години, остава кръгъл сирак - умират майка му, баща му, брат му и едната му сестра. Втората е дадена за отглеждане на далечни роднини, а момчето попада в семейството на богатия помешчик Калантаров, където е на някакво средно положение между слуга и роднина.

Там се грижат добре за него, изучват го, дори му намират работа като кондуктор на влак. Тя обаче не му допада и след четири години той напуска, за да отвори млекарница. По това време вече започва да рисува, като основно се препитава, като рисува табелите на тбилиските магазини и кръчми. Смята се, че Пиросмани е основоположник на примитивизма в Русия, а след това и в СССР.

През 1905 г. в Тбилиси пристига френската вариететна певица Маргарита дьо Севър, която трябва да изнесе 7 концерта, както свидетелстват рекламите в местните вестници. Пиросмани се влюбва в нея, рисува ѝ портрет, а след това продава млекарницата и всичко, което има, за да изкупи всички цветя на Тбилиси. Според мълвата те били превозени на 7 каруци и разхвърляни по площада пред хотела, където спяла певицата.

Разбира се, версиите какво точно се е случило са много. Първо, цветята никой не ги е броил, така че милионът алени рози от песента си го е измислил авторът на текста Андрей Вознесенски, а и там имало не само рози, а всякакви други цветя.

Второ, продължението на случката в Тбилиси всеки си го разказва посвоему. “След като разхвърлял цветята,

Нико отишъл да

допива с приятели

и така и никога не се видял с нея”, твърдят алкохолиците. “Нико прекарал с нея нощта в хотелската ѝ стая, на сутринта тя се изплашила, че може да се влюби и си заминала”, смятат поетите. “Наистина е обичал някаква актриса, но живеели отделно”, е версията на реалистите. “Пиросмани никога не е виждал Маргарита, а портрета ѝ прерисувал от афиша за концертите”, разбиват легендата скептиците.

Според най-разпространената история, когато видяла цветята, Дьо Севър излязла на улицата, целунала Нико и му дала покана за концерта си. А на другия ден заминала от града с някакъв богаташ.

Оттам нататък Пиросмани става истински скитащ художник.

Често спи

по входовете,

много пие,

изчезва с дни. Рисува общо над 2000 картини, от които днес са оцелели около 300 в различни музеи и частни колекции. Умира през 1918 г., когато го намират в едно мазе съвсем премръзнал и не успяват да го върнат към живота.

Разказват, че когато през 1968 г. откриват изложба на Нико Пиросмани в парижкия Лувър, пред картината “Актриса Маргарита” дълго време седи възрастна жена. Предполагат, че това е била Дьо Севър.