Бронзовият от световното по плуване Антъни не обича да се къпе в морето

18-годишният Иванов казва, че в големия спорт талантът е 5%, останалото са тренировки

Преди състезание има ритуал - пристъпва с левия крак, след това 3 пъти си кръстосва ръцете

Само на 18 г. едно момче от Велико Търново влезе в историята на плуването у нас с гигантска крачка.

За сензацията Антъни Иванов говорят с респект и величията на този спорт, след като той взе бронзов медал от световното по плуване за юноши в Индианаполис, САЩ, а преди това стана 8-и на планетата при мъжете.

200 м бътерфлай

е коронната

му дисциплина,

която го превърна в едва третия българин, участващ в спора за медали в такива форуми. Вече го познават и го спират за селфита по улиците на Търново.

“Суперготино е”, казва Антъни Иванов, без да има нищо против новото си положение на звезда, но не се влияе много от фенки и обожателки, защото има приятелка. Заедно са от година и пет месеца.

“Сигурно има фенки, но гледам да не се занимавам много със странични неща”, обяснява Антъни.

Всъщност в момента младежът може да бъде забелязан с приятели около Конниците, да се разхожда по Царевец или да седи на терасата на местно заведение в центъра с прекрасен изглед към целия град.

Взел си е най-дългата почивка от 2 г. и се наслаждава да спи, докогато си иска, да се забавлява до късно и да крои планове в кой университет зад океана да продължи образованието си догодина.

Антъни казва, че ще използва ваканцията си и за да изкара шофьорски курс, да се отдаде на страстта си към видеоигрите и да порита футбол, за което обикновено няма време от плуване.

“Това е най-успешната година за мен. Отказах европейското за мъже, защото ще се концентрирам малко върху САТ (това е тест за постъпване във висше учебно заведение в САЩ), върху училището и върху избирането на университет, затова няма да имам по-големи състезания”, казва Антъни. Предстои му последна година в Американския колеж “Аркус” в Търново. После иска да учи бизнес, а след това и спортен мениджмънт.

“Избирам между 3 или 4 университета - Северна Каролина, Тенеси, Флорида, може би Алабама да се намесят. Като говоря с треньорите, давам оценка за университета, така че най-вече разговорите с треньорите ще натежат. Може би ще отида в края на септември”, обяснява шампионът. Съдбата си знае работата и търновецът скоро ще се озове при човека, на когото е кръстен. Макар според него да е спорно дали това е актьорът Антъни Хопкинс, или Антъни Нести - шампион на 100 м бътерфлай от игрите в Сеул през 1988 г., когото баща му боготвори, Антъни свързва бъдещето си със страната на неограничените възможности.

Всъщност първата страст на титулувания плувец е футболът. И там показва качества, дори го искат за юношеските отбори от “Етър” (Велико Търново), Павликени и “Литекс”.

Баща му Антон обаче, който е бивш национал по плуване, е главният фактор момчето да избере коридора в басейна. Спомня си, че във водата влиза за пръв път, когато е 9-годишен.

“Може би беше февруари на 2008 г. в басейна на Великотърновския университет, а първият ми треньор беше Роза Георгиева. Вече знаех как да се движа във водата, но определено не знаех как да плувам. Още на следващата година станах 4 пъти първи на “Златна рибка”. С всяка следваща година успехите ставаха все по-големи. Разбрах, че ми се удава”, обяснява Антъни.

Насочва се към бътерфлай заради баща си, но и заради идола си Майкъл Фелпс.

Пази като ценност

снимка с автограф

на Фелпс

- чичо му я подарил за 18-ия рожден ден. Той работел в Лондон и я взел след олимпиадата през 2012 г.

“На големите състезания плувам само бътерфлай, но в България съм рекордьор и на гръб, и на кроул, и на съчетано плуване, просто гледаме с треньора да се концентрираме на 2-3 дистанции, иначе става много тежко и изморително”, допълва той.

Големият пробив идва през 2015 г.- 6-о място на световното за юноши в Сингапур. Миналата година е гарнирана със сребро от европейското за юноши и престижно 9-о място на континенталния шампионат за мъже. След страхотното представяне в Будапеща, когато се нарежда сред първите 8 делфинисти на планетата, Иванов приема следващото предизвикателство - световното за юноши в САЩ. С треньора му Николай Вакареев от Сандански, преди наставлявал баща му в плуването, успяват да грабнат бронза.

“Преди старт говорим винаги как трябва да се изплува дистанцията, на кои елементи трябва да наблегнем. Преди финала в Индианаполис ми каза, че това е последното ми световно за юноши и трябва да се запомни по някакъв начин, даже и да не съм в толкова добра форма, защото той знаеше, че 20 дни след мъжкото световно няма как да съм в същата форма.

Мисля, че това ме мотивира достатъчно да си свърша работата”, анализира Антъни. Той е категоричен, че в големия спорт талантът е едва 5%, останалото е тренировка и концентрация. Постига я, като просто минава през дистанцията мислено.

“Знам какво трябва да направя, след което просто скачам и правя това, за което съм подготвен”, казва Антъни. Има си и ритуал, но все по-малко вярва, че той има значение.

“Обикновено първо стъпвам с ляв крак на блокчето, после си кръстосвам ръцете три пъти, но това са неща, които всеки прави различно. На някои хора им влияят, но на мен не”, казва търновският делфин. Макар да е сменил клубната си принадлежност, никога не е сменял града, в който тренира. Велико Търново е неговото място и среща подкрепа от местната управа. Със сина на кмета Даниел Панов са близки приятели.

Антъни е спортист №1 на града за 2016 г., но смята, че и тази година няма да има кой да му оспорва титлата. В басейна на ВТУ прекарва по 4 часа дневно, това са 10-12 км плуване. Сутрин става в 6, а в 7 ч вече е във водата.

В 9 ч тича на

училище, обикновено

успява за втория час

Благодарен е, че учителите и ръководството го подкрепят и не му се сърдят, защото пропуска и следобедни часове.

В 14 или 15 ч отново е в басейна. После следва суха тренировка - подскоци, ластици, лицеви опори, фитнес. Още един час.  

Вакареев изпраща графика и методиката, а баща му следи плувецът да ги изпълнява. Преди големи състезания ходят заедно на лагери във Варна, в Сандански. Южният град е другото любимо място на Антъни, тъй като от съвсем малък прекарва по 3-4 месеца там заради добрия климат.

Има астма, ползва дори инхалатор, но от заболяването вече не е останала и следа.

“Когато не тренирам, не обичам водата”, е любопитното признание на плувеца. Казва, че много харесва Гърция, но не обича да влиза в морето.

“Свикнал съм на чистата вода, всичко да се вижда, а морето е мръсно, водата е солена и като ходя, обикновено не влизам в него”, обяснява Антъни. Следващата му цел е олимпиадата в Токио или следващата през 2024 г. в Париж или Будапеща.

“Искам медал от олимпиада, но по-важното е да си пасна с университета, в който отивам догодина”, анализира той. За 9 г. казва, че не имало моменти, в които е искал да се откаже.

“Имало е умора, имало е нежелание да се ходи на тренировка, но никога не е било до такава степен. В такива случаи сам се мотивирам. Искам да се върна в басейна, понеже имам някаква недовършена работа и тя все още е такава, докато не взема медал от олимпиада”, казва Антъни Иванов.