“Веднъж не прецених времето, защото долу имаше плътна облачност, което ми попречи да видя един облак по-високо. Когато полетях и се изкачих, облакът ме засмука и от 2000 м височина ме изпрати на 6000 м за 4-5 минути.” Така описва една от опасните ситуации, в които е попадалу инструкторът по парапланеризъм Димитър Вълков. Затова той винаги съветва учениците си, преди да грабнат платното на път за планината, да проверят синоптичната прогноза.
Най-важното в такива ситуации е човек да запази “образ и картина”, съветва Вълков. Самият той например се измъкналу като летял натам, където има синьо небе.
“На 6000 м не усетих да не ми стига въздух, но усетих как става много студено. Ако си облечен добре с хубави дрехи и маска на лицето, ще оцелееш”, категоричен е той.
Лошото време, загубата на тренинг за летене и неудобната екипировка доведоха до увеличение на инцидентите с парапланери за тази година. Мъж падна на Витоша, друг в Плана планина, трети в района на Пирдоп, а двама души се оплетоха в дърво в Морската градина във Варна.
“Забелязва се ръст. Обикновено случаите са 1 или 2 в годината, сега са 4 за 2 месеца”, призна Павел Павлов от Планинската спасителна служба към БЧК. Затова той препоръчва да се направи застраховка, която предвижда хеликоптер. Цената ѝ е 18 лв. на година. А инцидентите с парапланери обикновено са травматични и помощта понякога може да дойде само по въздуха.
Пострадалите тази година са млади хора на 30-35 години.
Според инструктора Димитър Вълков пък тази година пролетта в София била лоша и не ставала за летене. Това довело до загуба на тренинг при много от летците.
“Един си счупи
гръбнака
долу на драгалевската ливада, а друг падна на Витоша. Човек, когато не лети често, губи тренинг. Но може да се е случило и друго. Първият падна от глупост. Не е уцелил поляната за кацане на Драгалевци, която е огромна, и за да не кацне в бодливи храсти, е сринал планера от 5 или 10 м, паднал на земята и си счупил гръбнака”, обяснява още той.
Затова преди полет е задължително да се погледне локалната прогноза за времето. Ако фронтът е наблизо до България, може да се очаква по-късно през деня или на другия ден да стигне до страната. Най-доброто време за летене е през лятото. Може да се лети спокойно и през пролетта и есента. Важно е да се знае, че
ако има прогноза за
дъжд, вятър, буря
или градоносен
облак, не трябва
да се лети
Начинаещите започват да се обучават от поляните. Първите пъти те се учат как да вдигат планера над главата си. По-късно се учат да правят леки завои и начални стартове - челен и гръбен. Когато ученикът е готов, инструкторът го завежда на нисък баир, за да направи първите си “подскоци”, високи от 2 до 10 м. После започват да се учат на излитане, кацане и завиване, а по-късно - на склоново реене при динамичен вятър, и най-накрая на термично летене и малки прелети, обяснява Вълков.
Разликата между делта- и парапланерът, е че първият се състои от метални тръби с метални въжета и тежък плат - дакрон. Те тежат между 17 и 25 кг. Парапланерът е от лек плат и въжета, направени от материали като динема, кевлар или друг, затова тежи от 5 до 6-7 кг.
Летенето с парапланер започва от земята. Крилото трябва да се напълни с въздух и да се изкачи над главата на летеца. Излита се по посока на вятъра. “Начинаещите трябва да започнат с инструктор. Да не се учат сами”, предупреждава Вълков. 6-дневното обучение не е за препоръчване, защото не е достатъчно човек да се научи да лети сам. Нужни са поне 2-3 месеца, за да може да се усвоят уменията, обяснява той.
Ако човек страда от болести, които могат да попречат на летенето, това задължително трябва да се сподели с инструктора. Болести като епилепсия могат да доведат до инциденти. Препоръчително е да се занесе медицинско.
Няма изискване за височина и тегло. Лети се с различни планери. Има специално направени за деца. Препоръчително е децата да започнат да летят след 10-годишна възраст и да тежат минимум към 35-40 кг, защото иначе няма да могат да натоварят планера.
Най-често опцията за кацане е долу под склона. Учениците получават инструкции къде да кацнат по радиостанция.
Има риск да се
падне в дървета
или в жици. Това става заради т.нар. синдром на взирането. Когато човекът се взре в някой обект, в който не иска да отиде, подсъзнателно се насочва натам и каца на дървото, обяснява Вълков. В такива ситуации, ако човекът не може да си свали планера от дървото, трябва да извика пожарникари или алпинисти да помогнат.
“Спортът не е опасен изобщо. Човекът, който се занимава със спорта, е опасен. Ако той реши да надскочи нивото си на компетентност, става опасен за себе си”, категоричен е инструкторът.
За желаещите да се занимават с парапланеризъм професионално има 3 дисциплини - маршрутни полети, аеробатика и кацане в цел. При маршрутните полети има маршрути, които продължават до 150 км и се лети по 4-5 часа. Аеробатиката представлява
най-различни
маневри във въздуха,
като в тях се включват и лупинги. Тя е най-опасната от трите дисциплини, защото доста често се случва пилотът да падне вътре в планера. В такъв случай не може дори да се отвори спасителният парашут. При кацането в цел идеята е пилотите да се приземяват възможно най-бързо в начертаната мишена.
Екипировката трябва да бъде сигурна. Състои се от парапланер, седалка с протектор, карабинери, спасителен парашут и каска. Масова практика е да се лети с маратонки и сандали. Това може да доведе до нараняване. Препоръчително е да се лети с високи планински обувки, които да стягат глезените, за да не се контузват лесно. Дрехите трябва да бъдат термозащитни, защото разликата в температурата между земята и въздуха може да стигне до 20-30 градуса.
Първите планери
идват в България
през 1987 г.
по поръчка
на Тодор Живков
Той купува първите две крила. В началото българските инструктори са обучавани от швейцарски и немски пилоти. По-късно крилата започват да се шият и в България. Парапланеризмът се обособява като спорт в страната ни през 1992 г.
Коментари (0)
Вашият коментар