Том Влашиха - един от актьорите, още не е гледал последния сезон от “Игра на тронове”

Актьорите Кийша Касъл-Хюз и Том Влашиха играят в нашумелия сериал “Игра на тронове”. Двамата посетиха България, за да участват в първото българско издание на фестивала Comiccon. Той се провежда в Интер експо център, където има щандове на любимите ви сериали, анимета и игри. Сред вас ще се разходят хора, които напълно приличат на някои от героите като Церсей Ланистър, Наруто и др.

Кийша Касъл-Хюз е родена в Нова Зеландия. Тя е най-младата актриса, номинирана за “Оскар” в категорията “най-добра женска роля” за участието си във филма Whale Rider. Тогава е само на 13 години. В “Игра на тронове” се превъплъщава в Обара Санд. Нейният персонаж умира в началото на 7-и сезон, който приключи преди близо 2 седмици. Том Влашиха е роден в Германия. Макар и да е участвал в много филми, е най-известен с ролята си в “Игра на тронове”, където се превъплъщава в мистериозния Джаген Х'гар.

-Как “Игра на тронове” се отрази на вашия личен и професионален живот?

- Кийша Касъл-Хюз: Участието в толкова мащабна продукция, каквато е “Игра на тронове”, определено е уникално изживяване. Размерът на снимачния процес, ресурсите, с които разполагаш, костюмите, които носиш, посланието, което трябва да предадеш на зрителя, многообразието на места, които посещаваш, самият факт, че благодарение на сериала съм тук в България, няма как да не се отразят положително на живота ми.

- Том Влашиха: Участието в “Игра на тронове” е огромна промяна. В кариерата си зависиш от толкова много хора, а късметът е не по-малко важен. Да получиш роля, с която да станеш силно разпознаваем, е много важно. Всичко се променя в кариерата ти, защото получаваш повече оферти. Понякога се изненадвам, защото ролята на Джакен Х'гар не е толкова голяма, но явно е направила дълбоко впечатление на зрителя. В личния ми живот промяна почти няма. Единствената разлика е, че вече не съм толкова често вкъщи.

- Кой е най-екстремният момент за вас на снимачната площадка ?

Т. В.: Най-екстремният момент беше, когато трябваше да наблюдавам първата битка между Мейси Уилямс и Фей Марсей в храма на Многоликия Бог. Всичко, което трябваше да направя, беше да вляза вътре, да застана на едно място, да ги гледам втренчено и просто да си тръгна. По някаква причина снимахме тази сцена 4 дни. Понякога има опасност нещо, което изглежда много лесно, да не се получи от първия път. Това показва на какво ниво трябва да са уменията ти, за да си част от такава продукция. Не по-малко важна е и ролята на детайлите, за да се получи всичко както трябва.

К. Х.: Най-екстремният момент беше първият ми снимачен ден. Бях работила в киното дълго време и имах опит. На снимачната площадка обаче всичко ми се стори много различно. Костюмите бяха невероятни, броните и оръжията в голямата си част никак не бяха бутафорни. А на снимачната площадка гледаш разхождащи се змии, гущери, скорпиони и всякакви животни. Сякаш си в напълно различен свят.

К. Х.: Преди да започна да се снимам в сериала, бях прочела поредицата на Джордж Р. Р. Мартин “Песен за огън и лед”. Сюжетната линия на Дорн ми харесваше най-много и ми беше изключително приятно да участвам в нея. Е, разбира се, с удоволствие бих прекарала малко повече екранно време, ако имаше възможност това да стане. Според мен с толкова натоварен сюжет и толкова много преплитащи се линии е трудно да се привличат нови герои. Това, което се получи в сераила, не е 100-процентово това, което е написано в книгата.

Т. В.: Моята сюжетна линия няма толкова голямо влияние върху развитието на действието в сериала. Спомням си, когато героят ми смени лицето си след втория сезон. Започнаха да ме затрупват имейли от фенове, в които ме питаха къде отидох и защо ме няма. След като се върнах на екран в 5-ия сезон, същите тези хора ми писаха: “Ей, какво направи?”, “Как можа да нараниш Аря?” и т.н. Важното за всички сюжетни линии в сериала е, че умеят да грабнат емоциите на зрителите и да ги накарат да съпреживеят с тях случващото се.

- Какво е мнението ви за сезоните на “Игра на тронове”, които не са базирани на написаните книги от Джордж Р. Р. Мартин?

К. Х.: Връзката между книгите и сериала понякога се губи. Аз съм човек, който е прочел поредицата, преди да гледа “Игра на тронове”, и си мислех, че екранната адаптация няма да ми въздейства по същия начин. Оказа се, че не е така, напротив, дори ми стана интересно какви пътища ще поемат героите. Въпреки че е трудно да се види на екрана точно това, което сте си представяли, докато сте чели книгите.

- Срещали сте се с много свои фенове. Коя е най-странната теория за героя си, която сте чували?

Т. В.: Чувал съм толкова много теории за героя си. Една от тях е много популярна. Според нея Сирио Форел и Джакен Х'гар, са един и същи човек. Преди известно време на фестивала “Комикон” в Берлин бяхме и двамата. Тогава видях, че очевидно сме двама различни и самостоятелни индивиди (смее се).

К. Х.: Не мисля, че съм чувала много странни теории за героинята си, въпреки че винаги ми е било интересно да чуя мнението на феновете и да разбера докъде се простира фантазията им. Очевидно сценаристите имат по-богато въображение и от зрителите. Често изненадват и нас, актьорите. Всъщност смъртта на героинята ми Обара Санд наистина ме хвана неподготвена. Беше шок както за феновете, така и за мен.

- Ще се върне ли Джаген Х'гар в 8-ия сезон на “Игра на тронове”?

Т. В.: Не знам дали ще се върна. Нямам телефонния номер на Джордж Р. Р. Мартин. Ако го имах, щях да му се обадя и просто да го попитам. Нямам нищо против обаче, ако реши да ме върне.

К. Х.: Трудно ми е да реша, защото първоначално опознах героите като зрител. В началото исках на трона да седне герой, когото наистина обичам Постепенно с развитието на персонажите и на сюжетната линия тези образи започнаха да изчезват. Ако трябва да съм честна, не знам дали изобщо някой ще седне на този трон, той така или иначе не донесе късмет на никого. Мисля обаче, че трябва да бъде някой, който да промени цялата политическа система и да я разруши.

Т. В.: Аз също мисля като Кийша. Въпросът е, че тронът се превърна в символ на войната и разршушението. Мисля, че ще е честно да бъде унищожен. Но ако в крайна сметка някой трябва да седне на този трон, с удоволствие бих бил доброволец (смее се).

- Том Влашиха, как протичаше работата ви с Мейси Уилямс на снимачната площадка?

Т. В.: Да работиш с нея, е страхотно. Бях изумен как едно близо 14-годишно тогава момиче можеше да бъде толкова естествено пред камерата. При това около нея нямаше никаква драма или проблеми.

- “Игра на тронове” е сериал, в който за никой герой не е сигурно, че ще оцелее. Коя смърт ви шокира най-много?

Т. В.: За мен това определено беше епизодът на червената сватба. Причината не се крие само в големия брой на жертвите, но и в идеята, която беше вложена в него. Мисля, че в историята на телевизията не е заснемана сцена с такова въздействие. Тя остави зрителите потресени. Гледах след това в ютюб видеа, в които хора реагираха на епизода.

К. Х.: Може би бих избрала смъртта на Нед Старк. Тя промени изцяло настроението в сериала. След нея нямахме възможност да се влюбим в който и да било образ, защото знаехме, че може да не оцелее.

- Важна ли е за вас реакцията на публиката?

Т. В.: Когато снимаш филм за телевизията, няма как да получиш веднага обратна връзка с публиката, за да ти каже дали го харесва, или не. Понякога може да те разпознаят, докато пазаруваш, но дори и тогава не получаваш тази обратна връзка. На сцената в театъра например не е така. Затова обичам да посещавам конференции като днешната. Имам пряката възможност да се докосна до феновете на сериала.

- Достатъчно достоверни ли са според вас любовните сцени между Денерис и Джон Сноу в последния сезон на сериала?

Т.В.: Трябва да си призная, че все още не съм го гледал. Така че моля да не ми казвате какво става (смее се).

К. Х.: Като зрител отдавна се надявах да се съберат. По принцип любовта в това шоу се развива така, в нея винаги има обрати. А самият съюз между Денерис и Джон Сноу има своите стратегически мотиви.

- Том Влашиха, случвало ли ви се е да бъдете разпознат на улицата заради друга ваша роля, а не тази на Джаген Х'гар?

Т.В.: Късметлия съм, че съм част от “Игра на тронове”. Да, когато вървя по улиците, хората ме спират и ми казват Валар Моргулис, а не можете да си представите с колко много момичета съм се запознавал, които нямат имена, също като някои от героините в сериала (смее се). Това обаче е нормално. Нямаше да седя тук, ако не беше “Игра на тронове”. Но и сериалът си има своя край. Затова се надявам да има други проекти, с които да бъда разпознаваем.

- Наслаждавахте ли се, докато снимахте сериала?

К. Х.: Да, при това много. Хубавото на сериала е, че те кара да правиш неща, на които дори не си представяш, че си способен.

(Използвани са въпроси и на други медии.)