Антъни Джошуа: Не гледам бокс по телевизия, предпочитам футбол

Антъни Олувафеми Оласени Джошуа е роден на 15 октомври 1989 година.
Световен шампион в свръхтежка категория в професионалния бокс. Той държи пояса на IBF от 2016 година, а тези на WBA (Super) и IBO от април тази година. На регионално ниво е бил носител на титлите на Британия и Британската общност през 2015 и 2016 г.
При аматьорите представлява Великобритания на олимпийските игри в Лондон, където спечели титлата срещу италианеца Роберто Камареле след 18:18 и спорно решение на съдиите в негова полза.

На световното първенство през 2011 година пък загуби финала в Баку от представителя на домакините Магомадасул Мажидов след 21:22.
На професионалния ринг Антони има 19 поредни победи, като последната бе срещу Владимир Кличко.

На 28 октомври англичанинът с нигерийски корени ще се изправи срещу Кубрат Пулев, за да защитава титлите си.

Сгоден, с 1 дете.

- Какво е необходимо, за да станеш шампион?

- Късмет. И добър тайминг. Характерът е това, което те кара да преодолееш трудностите. Много вярвам в репутацията. Вярвам в това, че трябва да бъдеш добър и да уважаваш хората. Но като съм на ринга, съм дивак. Някои хора живеят в измислен свят и изкарват диващината извън ринга. Това не е правилно. Не съм се променил. Все още пресмятам всичко, но нямам проблеми да счупя челюстта на някого. Нямам никакъв проблем с това.

- Сигурно сте израснали в доста труден квартал?

- Не. В Уотфорд бяхме шест къщи от едната страна, шест от другата и по средата малко зеленина. Татко беше Големия Джош, всички го познаваха. Бачкаше здраво и го уважаваха. Мама Йета бе по-пресметлива и подлагаше всичко на съмнение. Бях щастливо дете. Всички ме познаваха. Аз познавах всички. Дори приятел на приятеля на Гари Халиуел от “Спайс гърлс”. Играехме си много, тогава за първи път закъсах със закона заради един пожар. Но бяха щастливи години.

- Сигурно си израстнал с бокса?

- Напротив. Дори не съм гледал бокс по това време. Предпочитам футбол. И днес го предпочитам. Ако има мач, не можеш да ме накараш да гледам друг спорт.
Но не съм привърженик на нито един отбор. Просто обичам да гледам футбол. Световни, европейски, Шампионска лига. Е, подариха ми екип на “Манчестър Юнайтед”, но не съм им фен. Може би малко повече им стискам палци сега.

- Но все пак сте гледали “Роки”.

- Нито една серия. Не ми харесва. Просто си бях едно съвсем нормално дете. Което на стари години попадна в спорта и започна да се изкачва нагоре по стълбичката.

- Какво ви научи пансионът в Нигерия?

- Тогава бях много малък. На 13. Мама искаше да започне някакъв бизнес, но не помня какъв. Но пансиона ме научи да разчитам на себе си. На мен не ми трябва да бъда постоянно с приятели. Научих се на дисциплина.

Ставаш всяка сутрин в 5 и събуждаш всички останали Ризите ти трябва да са изгладени, панталоните също. Сам си вадиш вода от кладенеца.

След това се върнахме в Уотфорд. Ама много не ми вървеше с ученето.

- Започвате кариерата си с лека атлетика.

- Да. Имам 11 секунди на 100 метра. Спортът за мен бе нещо, с което се скатаваш от училище. Отиваш на състезание и не ходиш в часовете. Бях си талантлив, не съм тренирал сериозно въобще.

Правех го за удоволствие, никога сериозно. Със сигурност щях да бъда много по-добър, ако подхождах сериозно. Знам, че мога. Просто бях едно щастливо хлапе. Ако ми пишеха шестица, бях щастлив. Ако ми пишеха двойка - още повече.
Единственото хубаво в училище бе, че се научих да контактувам с различни хора. Имаше много бели деца. Научих различни култури. Виждал съм мои приятели да израстват само в общества на черни или в азиатски общества. Те се затваряха в себе си. Аз се научих да контактувам с другите. Сега разбирам тяхната култура и я уважавам. Те ми отвръщат със същото.

Много хора ми казват, че въпреки че съм шампион и известен, оставам някак си смирен. Не е това. Просто съм бил с различни хора. Някои хора са груби и се странят от останалите, просто защото не знаят как да комуникират с тях. А аз се докоснах до различни култури.

- Религиозен ли сте?

- Не. Просто уважавам различните религии. Заради това отидох и с един приятел в джамия в Дубай. Така му показах моето уважение. Сега двамата сме още по-близки.

- Завършвате образованието си като озвучител. И се оказвате на строеж като зидар. Защо?

- Защото трябва да си изкарваш хляба с нещо. Тогава за малко да стана алкохолик.
Знаете как е, ставаш продукт на средата си. Когато си на строежа, единственото, за което се мисли, е как да свършиш и след това да ходиш в кръчмата. Поканиха ме и мен. И аз ходех. Всяка вечер. Вече бях започнал с бокса, но не на сериозно.
В залата ме заведе братовчед ми Бен Имайеми. Той беше добър боксьор. Тренираше във Финчли и ме покани. На този етап от живота си се опитвах да заздравея физически и психически. В началото имах доста проблеми. Най-вече с дисциплината. Трябва да си железен с нея при тези тренировки. Отне ми доста време. Но в един момент нещо прищрака и всичко си дойде на мястото.

Ако трябва да съм честен, не знаех дали мога да се справя. Беше много трудно. Влязох в залата доста по-късно от останалите, на 18. Хората вече бяха тренирали от години. Но знаех, че ми харесва и много исках да успея в спорта. Така че се съсредоточих единствено върху бокса и успехът дойде.

- Но имахте и проблеми.

- Боксът ме спаси. В началото наистина се биех и на улицата. Вършех групости.
Заради това ми сложиха и гривната. Бях вече тръгнал по лош път. Банди, схватки.
Имах и голям късмет, когато ме хваха с канабис в колата. Спокойно можеха да ми дадат 14 години. И всичко приключваше. Няма олимпиада, няма титли, нищо.

- Какво мислите за онова момче?

- Че беше прекалено амбициозно, но бе насочило енергията си на грешното място. И отново боксът ми помогна. Арестът ме събуди, помогна ми да порастна. Да се осъзная.
Ако някой ми беше казал тогава, че един ден ще се бия с Кличко, щях да го заплюя.

Сега не ми пука. Просто свикваш да се справяш с проблемите пред себе си. Всички сме с две ръце и два крака. Няма различно между нас.

Това не е самочувствие. Това е да правиш нещото, което можеш да правиш най-добре. Имам по-голям страх от загубата, отколкото от голямото самочувствие. Лошите новини се разпространяват доста по-бързо от добрите. А в бокса съм се начел на лоши новини.

Страх ме е да следвам този път. Искам да го направя правилно от страх да не сбъркам.

Има много хора, които са били по-добри боксьори от мен. Но са се отказвали и никога не са стигали върха на техния потенциал. Не трябва да се забравя, че аз съм продукт на добри треньори. Имало е дни, когато съм бил разбит от умора. Никога не чух - вземи си почивка. Те ме бутаха напред, когато аз не исках.

- Какъв е режимът на един боксьор?

- Между Ерик Молина и Кличко - 98 дни на лагер, 392 органични ястия, 210 протеинови шейка, 98 таблетки рибено масло и 420 литра вода. 350 километра интервални тренировки, 42 силови тренировки и 28 тренировки за гъвкавост. 660 рунда със спаринг партньори и 400 километра бягане. Нещо в този обсег.

Късметлия съм, че съм в свръхтежка категория и не трябва да свалям килограми. Обичам вечер да ходя в “Нандос”. Изяждам едно цяло пиле със салата от киноа.

Денят започва в 6,30 часа сутринта, като се тренира до 8 вечерта. Тичане, разгрявка и три влизания в залата в 11,30, 13,30 и 17,30 часа.

Започвам преди закуска, защото няма време. Всяка сутрин стартираме с бягане на 900 метра и 1-минутна почивка. И така 8 пъти. Така се симулира един боксов мач.
Понякога влизам и в пясъка. Защото краката са важни. Нещо като с бразилските футболисти. Всички знаят, че най-добрите като Пеле и Роналдиньо са почнали от плажа. Защото ти дава сила и стабилност на краката. Качвал съм се и на голяма надморска височина.

- Какви са мечтите ви?

- Искам да обединя титлите в свръхтежка категория. И то за много години. Мисля, че мога да се бия още 10 години. Но оставам твърдо на земята. Стъпка по стъпка. Искам наистина да направя една кариера, която да е дълга и успешна.

- Като на...

- За мен идеалният пример е Майк Тайсън. Не с личния живот и неговите изпълнения на ринга. А с това, което построи около него. Целият екип, щаб, нещата, които направи с кариерата си, докато бе на върха. Искам да ги постигна и за разлика от него да ги задържа. Всички говорят за него заради лошите неща, които е направил. А забравят каква империя бе направил. Още от най-ранна детска възраст. Всичко при него бе подредено.

- А представяте ли си какво щяхте да правите, ако не бе боксът?

- Не знам. Нямам отговор. Сигурно щях да съм още на строежа. Или по-точно в кръчмата. Защото днес е петък и щяхме да сме приключили. И със сигурност щях да съм си още в Уотфорд.

- Има ли един мач, или един турнир, след който разбрахте, че ще станете световен шампион по бокс?

- Не. Дори след като станах олимпийски шампион. Още ми липсваше опит. Не беше ситуация, в която изведнъж осъзнавам, че съм готов за професионалист.
Трябваше ми година, за да стана професионалист.

Дори сега не съм достигнал върха на възможностите си. Вижте, аз дори си мислех да отида и на олимпиадата в Рио. Такива бяха плановете ми. След това се промени всичко.

- Ако имахте избор, срещу кой боксьор бихте излезли от всички възможни в историята?

- Кличко отново. Това беше голям мач. Иначе Ивендър Холифийлд или Ридик Боу. Те имат стил, който ми пасва. Ще стане като на мача с Кличко. Открити.
Бих се бил с Кличко винаги, стига да пожелае да се върне на ринга.

- Какво бихте предпочели, да се оттеглите като непобеден на ринга или да сте част от някое легендарно противопоставяне като Али - Фрейзър, но да рискувате да паднете?

- Всички обичат победителите. Няма нищо по-хубаво от победата. Да, сега мога да кажа, че искам противопоставяне. Но загубата подлудява хората. Не знам как бих приел една загуба.

Хубаво е да имаш мачове икони. Мога да ви посоча имена, но няма да го направя. Но всички боксьори се помнят заради победите си. Дори като говором за Али-Фрейзър, всеки един от тях е заради победата му.

Защото това е целта - да побеждаваш и всички да те обичат.

- Чувствате ли се суперзвезда?

- Какво е суперзвезда? Аз съм си аз. Момчето, което си изкарва парите на ринга. Е, трудно става да отидеш дори на ресторант, но се свиква. Пък и аз предпочитам мама да ми готви. Славата е преходна.