В сърцето на всеки мъж до любимия отбор има място и за любимата жена. За любовта на Любиша Самарджич и Мариана се знае всичко. Великият сръбски актьор обаче е бил и футболен бос. Председател на ОФК "Београд", което е малко известно.
През 1979 година снимките на "Горещ вятър" вървят с такъв интензитет, че както признават всички, са имали време само за по един сандвич. Но има и един неписан закон, който се спазва в името на футболните пристрастия.
"Имаше само един закон при снимките. В събота, когато бе кръгът на футболното първенство, само тогава се даваше 3 часа почивка на екипа. Аца (режисьорът Александър Джорджевич) и Чкаля (актьорът Миодраг Петрович, който играе Боб) си отиваха на мача на своята "Звезда", Бора Тодорович тръгваше към стадиона на "Партизан", а аз като председател на ОФК "Београд" тръгвах за нашия мач. Единственото условие бе да не се дразним, ако някой падне. Всички спазваха това правило", казва Самарджич в едно от интервютата си.
Той е начело на клуба до началото на 90-те години на миналия век. Истински, чист запалянко, "романтик", както е прякорът на феновете на отбора. Защото ОФК "Београд" е наследник на най-стария клуб в Сърбия БСК. Появява се след като социалистическата власт прави "Цървена звезда" и "Партизан" от обединението на БСК и "Металовац". Неговите фенове са били винаги аристократите при съседите. Нещо като тези на "Славия" в България.
Там днес се намира знаменитият ЮНА, игрището на “Партизан”.
Интересно е, че през ОФК “Београд” са минали доста треньори, които са оставили следа и в българския футбол. Имена като Люпко Петрович, Миодраг Йешич, Радко Достанич, Драголюб Беклавац, Стевица Кузмановски и Славко Матич. Сред играчите му са имена като Александър Коларов, Бранислав Иванович, Слободан Сантрач, Драгослав Степанович и Илия Петкович.
В този отбор е играл и Благой Симеонов-Блаже, български национал Той и брат му Кирил са в основния състав на “Македония” (Скопие), когато става вицешампион на България.
С белградския клуб е свързан и един фатален инцидент в България. Точно след елиминирането на този тим босът на ВИС-2 Георги Илиев отива в Слънчев бряг и е убит. По време на разговор за мача с дясната си ръка в “Локо” (Пд) Емил Наков.
Любовта на Самарджич към футбола бе видяна и в София. Шурда бе в ложата по време на великата ни европейска квалификация срещу Германия през 1995 година, когато ги обърнахме с 3:2. Пушел цигара от цигара и викал за нашите.
Футболът има място и в “Горещ вятър”. Във втора серия “Шофьор на такси” Шурда продава бръснарницата и взема един стар “Шевролет”, за да се включи в бизнеса.
В колата му нахлуха администраторът, треньорът и капитанът Роки на единия футболен отбор. Помисли, че го отвличат, и забрави да включи брояча. Като им каза при стадиона, че е забравил, му отвърнаха: “Забрави тогава, че си ни возил и нас”. Но Шурда нахълта в съблекалнята, където точно беше свършил разборът. Казаха му, че трябва да изчака да свърши мачът, за да му платят курса. Той попита кога свършва мачът и онзи вдигна рамене: “Това никой не знае”. Естествено, мачът не завърши публиката нахлу на терена, подгони гостите и съдиите Единият страничен рефер се скри в таксито на Шурда, а феновете изпочупиха колата. Това сложи край на кариерата му в таксиметровите превози.
В една от другите серии пък гледаше мач на Югославия на един черно-бял телевизор и рече на баща си Соча и на вуйчо си Фирга: “Ако не ви бях послушал, сега можех да съм втори Бекенбауер”. Отговориха му със смях: “Той не може да стане от леглото без две кафета, Бекенбауер щял да става”.
Любиша е роден на 19 ноември 1936 година в Скопие. Семейството му е миньорско, като баща му е работил в мина “Елашница” в Нишка Баня, много близо до границата с България. Заради това общинският съвет вече обяви, че ще кръсти на него улица или площад в малкото градче. Очаква се същото да направи и Белград. Защото няколко поколения са закърмени с изпълненията на Любиша. Защото сериите на “Горещ вятър” събират по 100 000 човека на “Неп щадион” в Будапеща, а както самият той признава, в България Тодор Живков спирал заседания, за да може да гледа сериала, а след това продължавал.
Първоначално се записва да учи право, но бързо разбира, че това не е неговото амплоа. И се мести в академията за театър, филми, радио и телевизия. Талантът му е открит от големия режисьор Боян Ступица, който дори му дава стипендия от “Ателие 212”. Ступица вярва, че Самарджич има огромно бъдеще в театъра, но отново нещата не се получават.
Любиша изиграва само една роля на сцената, когато е погълнат от филмово изкуство. Пробива във филми за партизанското движение, защото е нетипична фигура. Той не е героичен, а вместо това представя бойците от съпротивата като доста многопластови личности. Което му носи огромен успех при управляващите.
През 1967 година става и единственият актьор в историята на Югославия, който печели голямата награда на филмовия фестивал във Венеция - за филма “Утро”, където играе млад партизанин, който трябва да се пребори с трагедията на войната.
Цялата си кариера обаче дължал на съпругата си Миряна, която е с 14 години по-млада от него. “Забелязах я, когато беше още на 17. Тогава реших, че това е жената за мен. Битката с техните беше дълга, но накрая ги убедих. И тогава слънцето слезе в живота ми. Обърканият актьор получи вдъхновение. Започна да се усмихва. Ако не беше тя, със сигурност нямаше да имам толкова успехи”, обяснява Самарджич.
Два са тежките моменти в живота му. Единият политически, другият - личен. За съжаление, обаче съвпадат. Бомбардировките на НАТО над Белград са съчетани с откриването на левкемия на сина му Драган.
Семейството действа светкавично. Продава почти цялото си имущество. Ликвидира банковите сметки, за да може Гуга да замине за Лондон, където да получи адекватно лечение. И когато всички мислят, че болестта е преборена, парите свършват. Драган се връща в Белград, където го повтаря и той умира. Това е голямата му болка.
Бомбардировките го вдъхновяват за филма “Небесна кука”, който е посрещнат възторжено от всички. Прави го заради съседите си, които на фона на разрушените сгради играят баскетбол.
Заради атаките той охладнява и към България. Защото бомбардировачите прелитат над нашата територия. “Разбирам геополитическите решения. Но понякога са доста трудни. Все пак става въпрос за два народа, които са много еднакви. В София винаги съм се чувствал у дома”, казва Любиша приживе.
Не разбира и разпада на Югославия. “След като толкова ни е било зле заедно, как сме били една държава толкова време? И като кралство, и като република. За мен няма разлика между сърби, хървати, словенци. Роден съм в Скопие, израснал съм в Ниш. Живяхме толкова години заедно, сега някои се опитват да ни насадят, че сме различни. Но не сме. Едно сме”, категоричен бе великият актьор.
Никога не е бягал и от политиката. Активен член бе на Обединената партия на пенсионерите в Сърбия. Беше член и на управата на Републиканския застрахователен борд за инвалидни пенсии. Но така и не пожела да се кандидатира за депутат например.
За последно Любиша Самарджич се появи на публично място на 30 май тази година по време на мартенския филмов фестивал в Белград. Операцията от тумор в мозъка бе преминала и бе видно лошото му здраве. Но това бе представянето на биографичния му филм “Панта рей” или всичко тече. Няколко месеца по-късно животът изтече от Любиша Самарджич. И той отиде при любимия си син Гуга.
Коментари (0)
Вашият коментар