Артистичното семейство Джамбазови навърши 170 г.

Единственият им син Ивайло,
     кинорежисьор, не доживя 50

В понеделник кино “Одеон” уважи 85-годишнините на Златина Дончева и Иван Джамбазов-Джамби с прожекция на два филма: “А сега към морето” - режисьорски дебют на сина им Ивайло, в който играят и двамата, и снимания през далечната 1973 г. филм “Очакване”, в който Иван е в една от главните роли. Режисьор на лентата е Борислав Шаралиев.

Златина и Иван Джамбазови са уникално семейство в българското кино. Двамата се харесват и влюбват още на приемните изпити във Държавното висше театрално училище (ДВТУ, предшественика на ВИТИЗ), женят се през 1956-а, годината на разпределението им в Сливен, кумуват им проф. Стефан Сърчаджиев и Леда Тасева. През 1959 г. се ражда синът им Ивайло. Освен в Сливен са играли заедно и в Сатиричния театър.

Златина и Иван са заедно вече 61 години, през 2016-а отпразнуваха своята диамантена сватба. Остават им само 4 години до благодатната.

Ивайло тръгва по

пътя на

родителите си

още десетинагодишен, макар че майката е против. Тримата играят заедно в телевизионната постановка Р.В.С. (“Революционен военен съвет”) на Аркадий Гайдар. Всичките са червеноармейци, героят на Ивайло се казва Димка. Действието се развива по време на гражданската война в Украйна.

Преди снимките Златина казва на Ивайло, че в постановката ще играе негова майка. “Как ще играеш моя майка, като си ми майка?”, озадачено пита момчето.

Гриша Островски вижда Ивайло в тв театъра и го взима за филма си “Петимата от “Моби Дик”. След излъчването му по екраните Ивайло Джамбазов става дете звезда на българското кино.

Въм филма освен с четирима млади актьори Ивайло си партнира и с големия Георги Парцалев. Следват “Таралежите се раждат без бодли”, “С деца на море”, “При никого”, “Ешелоните”...

По време на снимките на “Петимата от “Моби Дик” съдбата дава знак на Джамбазов - младши за бъдещата му професия. Той трябва да се разплаче в кадър и режисьорът нарежда на гримьорката да му сложи капки в очите.

Ивайло категорично отказва: “Не, аз съм артист и ще се справя без помощни средства!”. Сяда на брега, за да се концентрира. Минават почти два часа. Изнервен, Гриша Островски му казва, че ако веднага не се разплаче, ще извика друго момче от София. Заплахата изиграва ролята си.

“Оттогава намразих режисьорите, понеже се държат като диктатори. И към края на филма си казах, че не е зле и аз да стана режисьор, та да се налагам над артистите”, разказваше след години Ивайло.

Тази му мечта се сбъдва през 1984 г. Отива да учи кинорежисура във ВГИК - Москва. Докато cледва, е в средата на големи творци - Игор Таланкин, Бондарчук, Тарковски...

Мечтае да прави

нестандартно, силно

метафорично кино

Връща се в България през 1988 г. и през 1989 г. на екран излиза 27-минутната новела “А сега към морето” - неговият режисьорски дебют. Във филма няма нито една реплика! Ивайло Джамбазов и операторът Ивайло Пенчев - приятели и състуденти от Москва, разчитат само на визията, която превръща в сюрреализъм една иначе обикновена битова история - две семейства женят децата си и се надпреварват кой ще даде повече вещи и пари на младоженците по време на сватбата.

Една вечер Иван Джамбазов вижда в клуба на кинодейците Въло Радев и го поздравява за филма му “Крадецът на праскови”, който гледал при едно от повторенията му по БНТ.

Въло научава, че Иван е баща на Ивайло Джамбазов и казва на колегите си на масата, че е възхитен от филма “А сега към морето”, гледал го на художествен съвет. И добавя: “Ние досега не сме имали такъв стилист в нашето кино...”

След време Иван Джамбазов се снима в италианския филм “Престижна година”. Мафиотска история, непоказвана в България. Джамби играе управител на имение и се сприятелява с актьора Ренато Карпентиер, който играе ролята на собственик на имението. Джамби показва на италианците “А сега към морето”. Те го гледат мълчаливо и накрая казват, че това е филм като на Фелини.

В новелата за втори път Златина и Иван играят заедно в главни роли. Преди това са с малки изяви в “Равновесие”. По време на снимките Ивайло не допуска никакви роднински сантименти, обръща се към тях по фамилия - Дончева, Джамбазов, направете това, направете онова... Въпреки трудния период за българското кино след 1990 г. Ивайло успява да заснеме няколко филма - новелата “Моцартова соната”, телевизионните “Трафик”, “Нощта на самодивите”, “Наблюдателя” и игралните “Резерват за розови пеликани” и “Легенда за белия глиган”.

С последните два филма Ивайло възражда силата на българските детски филми. Като на режисьорите Димитър Петров, Мариана Евстатиева-Биолчева, Иванка Гръбчева и др., които по времето на соца печелят най-много награди за кино ни.

На 20 май 2009 г.

Ивайло се хвърля от

11-ия етаж на блока

в “Красно село”, в който живеят родителите му.

Според Иван сривът при сина му започва, след като през 2000 г. заедно с всички режисьори го уволняват от БНТ. Развежда се със съпругата - Олга Афиногенова, която е филмов художник и винаги са работили заедно. Негов филмов проект е приет за снимане, но след това отхвърлен.

След време пак връщат режисьори в телевизията след конкурс по документи. Самочувствието на Ивайло е смачкано, нарича себе си “господин Никой”. Не иска да кандидатства, но баща му насила го кара да подаде документите си. Уви, не го приемат.

“Татко, аз казвах ли ти...” Това е единственото изречение, което продумва на баща си. И съвсем се затваря в себе си. Не му помагат и психиатрите, които посещава.

“От този момент тръгна надолу, надолу и...”. Иван Джамбазов няма сили да довърши изречението. Очите на Златина се насълзяват.

Ивайло Джамбазов скача от блока 98 дни преди да навърши 50 години.