Проф. Асен Балтов е шесто поколение лекар

Директорът на "Пирогов" облякъл първата си бяла престилка като санитар в спешната болница

Директорът на университетската болница за спешна медицина “Пирогов” проф. Асен Балтов е шесто поколение лекар.

Първи реални впечатления за професията придобива от дядо си - лекар по УНГ болести. Оториноларинголог е и чичо му - проф. Иван Ценев от ИСУЛ, учен, преподавател, дългогодишен консултант на здравните рубрики на в. “24 часа”. В историята на медицината в България с главни букви е записан и прадядото проф. Владимир Алексиев - лекар и общественик, завършил в Женева. След завръщането си в България поставя началото на клиничната фармакология у нас. “В учебния план на създадения през 1917 г. Медицински факултет към Софийския университет “Св. Климент Охридски” има учебна дисциплина “Фармакология и терапевтика” с преподаване през двата семестъра на четвърти курс. Пръв преподавател по фармакология е проф. Владимир Алексиев, автор на учебника “Основи на фармакологията”, пише в историята на факултета.

В аналите на Алма матер проф. Алексиев присъства още като декан на Медицинския факултет (1921–1922 г.), а след това и като ректор на Софийския университет. Неговият баща, хирургът д-р Алекси Христов, е един от създателите на Александровска болница.

Другият прадядо на проф. Балтов – хирургът д-р Георги Золотович, е първият директор на отворената през 1891 г. с указ на Фердинанд Софийска обща гарнизонна болница, днес Военномедицинска академия. Българският лекарски съюз също е създаден по идея и с усилията на д-р Золотович. 

И тези лекари, и всеки от останалите медици в родословното дърво на фамилията заслужават отделен разказ.

С такива предци не е голяма изненада, че още в началното училище Асен няма съмнение, че ще следва медицина. Спомня си, че на задължителните съботно-неделни фамилни обеди на голямата маса в дома му най-интересни му били обсъжданията на случаи от клиниките. Затова, когато на раздяла с класа преди гимназия някой предложил да напишат на листчета кой какъв иска да стане, днешният професор изобщо не се замислил.

Като дете потомъкът на известните родове се виждал като спортен или корабен лекар, за да осъществи накуп двете си големи мечти – да помага на болните хора и да пътува по света. Не се получава точно по този сценарий, въпреки че специалността на травматолог-ортопед и приятелствата от годините в отбора по академично гребане към “Левски-Спартак” често срещат проф. Балтов със спортисти.

В Медицинския университет е приет с много висок бал, но това е по времето на задължителната казарма и следването трябва да почака. Отличните оценки и добрите постижения в гребането помагат да го изпратят да отбива службата в спортната школа на “Левски-Спартак”. Още няколко години след това, вече като студент, продължава да гребе усилено, но с всеки следващ курс медицина ученето се увеличава и времето за тренировките на Панчарево пресъхва. На спорта обаче травматологът дължи много. От добрата физическа форма и издръжливост за многочасовите операции до качествата за работа в екип, колегиалността, умението да управляваш времето и емоциите си, амбицията да постигаш целите си с честна игра.

Шефът на “Пирогов” е облякъл първата си бяла престилка точно в спешната болница, но тя не е лекарска. Като студент по свое желание започва като санитар на половин щат в клиниката по детски изгаряния, дава нощни и целодневни дежурства в почивните дни.

Изкачва едно по едно всички стъпала в йерархията и тази пролет с опита си на началник на пироговската Първа травматологична клиника и концепцията си за модернизиране на лечебното заведение печели конкурса за директор на спешната болница.

“Който иска да се научи на истинска медицина от А и Б, трябва още докато следва, да дойде в “Пирогов”. И сега е така. Болницата е уникално място, където можеш да видиш всичко. Опитът тук е школа, която ти дава сигурност, независимо къде ще лекуваш след това”, убеден е директорът. Той е от поколението, което полага Хипократовата клетва в трудните години на абсурдна инфлация и дефицити. “Бях вече женен, родила се беше голямата ми дъщеря и живеехме в “Люлин”. Чакал съм от разсъмване по 4-5 ч за две млека и хляб. Баща ми тогава се сети, че имаме наследствен имот на централно място, и направи един от първите частни ресторанти в София, а аз започнах активно да му помагам. Така преживяхме няколкото най-трудни години. Но не си представях, че няма да работя като лекар и през есента на 1996 г. започнах да ходя като волонтиер в пироговската Втора травматология, а когато излезе наредбата за платени специализации, се явих на конкурс и ме назначиха.

Плащахме 1200 лв. на година, за да специализираме. По-късно спечелих конкурс за научен сътрудник към клиниката. Оттогава се занимавам само с травматология и ортопедия. С прекъсване от няколко години, през които работих във ВМА, цялата ми кариера е в “Пирогов”, казва професорът. Той е един от най-добрите в хирургичното лечение на травми и увреждания в областта на рамото. Опита си трупа с 500-600 операции на година. Колегите му са единодушни, че е лекарят, който е помогнал на най-много пациенти със счупена лопатка. Професорът е издал и монография за лечението на тези специфични счупвания.

Не спира да оперира въпреки многото административна работа на директорския пост. От охраната на болницата се шегуват, че “шефът не признава работното време”, но не в смисъл на неограничена почивка, а че ходи в “Пирогов” и в събота и неделя.

Директорът сам си е определил “изпитателен” мандат от 2 г. на поста.

Ако дотогава не успея да променя болницата към по-добро за пациентите и за лекарите, ставам от горещия стол, казва Балтов. Няма обаче ситуация, в която ще се откаже да помогне на пациент. 

Случвало се е да спасява пътник по време на полет от София до Париж. Редовно помага при полеви условия на летовници с извадено рамо или друга травма, научили, че е на почивка във вилата си близо до Царево.

С увеличаването на отговорностите ваканциите на професора стават все по-кратки. Когато има възможност, обича да пътува по света, но вече лети предимно за научни форуми.

Най-запомнящи се впечатления има от Нова Зеландия. Харесва природата и климата ѝ, атмосферата, услажда му се и храната там. Признава, че има вкус към добрата кухня, и се описва с цветната дума сладокусник. Не мога да ям само боб, казва травматологът. Първото условие да хареса едно ястие обаче е в него да има месо. Рядко пие, вечерта преди да оперира - никога. Когато има повод за наздравица с приятели, избира качествен ром.

Дали като баща на 4 деца проф. Балтов очаква те да продължат фамилната традиция като 7-о поколение лекари? “Засега не виждам такива намерения. Самият аз съм много свободолюбив и никога не бих настоявал да поемат по път, който им е натрапен. Но каквато и професия да харесат, ще им помагам и ще ги подкрепям.” Дали лекарското призвание ще заговори в някое от тях, ще покаже бъдещето. Към момента повече се обажда спортният дух на таткото и любовта му към водните спортове. По-големите деца на професора се увличат от уиндсърфинг.