Двете лица на Виктор Пасков

“Сиела” преиздава великолепните “Балада за Георг Хених” и “Германия, мръсна приказка”

Като знак на дълбока почит към Виктор Пасков издателство “Сиела” преиздава две от най-знаковите творби на автора - “Балада за Георг Хених” и “Германия, мръсна приказка” - в нови луксозни издания с твърда корица.

Онзи Пасков, който остава завинаги странник в собствената си родина и радетел на българското в чужбина, подчинява изреченията, “опъва” докрай струните на читателските очаквания и изпълва страниците не просто с думи, а с жестока сатира, рок, нежност и със свобода.

А силата на словото му се усеща най-силно само пред лицето на бедността - там, където, загубил себе си, читателят се спасява единствено в онова “Алилуя”, съхраняващо останалото от угнетената и оглозгана от живота душа.

“Германия, мръсна приказка” е въплъщението на онази невероятна творческа същност, родила се от бурните вълни на едно неспокойно минало и също толкова интензивното и богато настояще. Отвъд границите на родното и много след човешкото - един гестехауз в Германия побира грозотата на цялата ни болезнена действителност по време на социалистическия режим. Безкрайно откровен, груб и циничен, този роман фрагментарно оголва плътта, а измежду потта, дрогата и баса читателят усеща онова изтръпване, онзи вик, отекъл някъде в “душите, гърдите, ушите, далаците, върховете на пръстите.”

“Балада за Георг Хених” е откровението на Пасков, счита се за връх в неговото творчество. В следвоенна София - София на комуналните апартаменти, София на обеднелите довчерашни буржоа и озлобени пролетарии, писателят побира битието на цяло поколение.

Едно семейство преоткрива себе си и духовното в лицето на Георг Хених - реална историческа личност, майстор на цигулки, достигнал до дъното на човешката бедност и самота, изоставен от своите. В тази бедна София, в която всяко материално превъзходство те превръща във враг, било то и изразяващо се в притежанието на бюфет, а съседът е по-склонен да насъска кучето срещу теб, отколкото да прояви човечност, чудесата са възможни. Благодарение на един добър старец. И на една цигулка.

“Господ помни - книга не забравя”, заръчва Георг Хених. И след цялата грозота, изтекла изпод погледа, и “въпреки живота”, в творчеството на Пасков всичко е любов. (24часа)