60 негатива, потънали в неизвестност от 60 години, случайно в навечерието на 60-годишнината от смъртта на Илия Бешков (23.1.1958) провокират издаването на албум и откриването на изложба в Софийска градска галерия.
“Няма нищо случайно в това съвпадение – убедена е журналистката Савка Чолакова, съпруга на сина на художника Александър Бешков. - Всички знаехме, че през 60-те години на миналия век прочут френски издател иска да направи албум с работи на Илия Бешков. Снима, прави отпечатъци, но българската държава отказва да даде исканите от него 2000 лв. помощ – все пак е периодът на студената война.
Начинанието пропада, а негативите изчезват. Случайно, за пореден път преравяйки архивите му, попаднах на дебел жълт плик. И вътре се оказаха прибрани всичките! Срещнах пълното съдействие на един издател, добавихме още рисунки и така се появи албумът “С рисунката правя човеци”. Работите са от средата на 30-те години, когато Бешков заради цензурата не може да публикува политическите си карикатури и оттогава той неистово започва да рисува голи тела и битови сцени.” Чолакова е съставител на ценното издание с тези малко или почти неизвестни негови работи – събрала е 180 рисунки и архиви и други източници.
Съпътстваща албума изложба е наречена “Свян и страсти”. Някои от работите от негативите са изгубени като оригинални отпечатъци. Маестрото обичал да казва още първия ден от работата си с новите студенти: “Който си мисли, че е непорочен, да излезе навън”, и точно заради тези негови нестандартни преподателски практики учениците му го обожавали.
В албума има страници и от друго издание, посветено на Бешков, за което малко се знае – то от 60 години е антикварна рядкост. Благодарение на Богомил Райнов, тогава културен аташе в Париж, големият колекционер Мануел Брюкер вижда работи на нашия майстор на графиката, рисунката и карикатурата. Той се специализирал в издаването на албуми на най-големите световни майстори само в 200 номерирани бройки. Виждайки работите на Бешков, той го сравнява с Гоя и Домие и отсича: “Ще го издам!”. Бешков се дърпа: “Къде ме търсиш в Париж?”, опонира той на Райнов. След дълга кореспонденция подбират рисунките, някои от които са политически карикатури. Албумът излиза, но художникът не доживява да му се порадва.
Париж намира Бешков. Той надзърта в домашните и обществените бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупяващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея, пишат критиците.
Коментари (0)
Вашият коментар