Рекордът на Теодора няма да бъде признат, защото загина

Любен Дилов разкрил на нея и съпруга ѝ Михаил за първи път красотите на Червено море

Винаги усмихната. Спокойна. Готова да помогне на всеки. Така описват Теодора Балабанова хората, които я познават. Повече или по-малко близки, всичките ѝ приятели са единодушни, че тя е била прекрасен и добър човек.

Водолазната инструкторка загина на 45 години при опит да подобри световния рекорд по техническо гмуркане заедно със съпруга си Михаил. Семейството е потъвало и изплувало в лазурните води на залива Торонеос на Халкидики десетки пъти. На 24 септември обаче Теодора не излиза жива.

По детайлно разчетен предварително план (виж инфографиката вляво) тя спуска разстоянието до 233 метра за 7 минути. Потъва към дъното спокойна и овладяна, всяко действие е премерено до стотна от секундата. Това се оказва и последният ѝ път - към мечтата ѝ и към смъртта.

Теодора стига до планираното разстояние и спокойно заедно с любимия си мъж започва да изплува обратно към морската повърхност.

На 40-ия метър се

случва драматичен

обрат

Лека хрема без предварителни симптоми води до запушване на ушния канал на Теодора, предизвиква баротравма на вътрешното ухо и причинява вертиго. Световъртежът води до тотална дезориентация. В подобни ситуации дори и най-големите професионалисти губят представа за всичко наоколо.

Теодора Балабанова не е в състояние дори да постави регулатора от бутилката газ в устата си. Съпругът ѝ помага, опитва вместо нея. Не става, тя се оплита все повече във въжето. Нагълтва се с вода. Напълно безпомощен, Михаил взема най-трудното решение в живота си - дава знак на двамата поддържащи водолази да вадят жена му. Любовта му към Теодора го кара да се надява на чудо, но всъщност знае, че най-близкото му същество няма никакъв шанс да оцелее.

“Тя е истински герой.

Аз бих искал да

приличам на нея

Ще се постарая в следващите дни да приличам на нея. Защото тя беше уникален човек”, казва съпругът ѝ. Той бе изписан в петък следобед от болницата в Солун, където бе откаран с баротравма. Зарича се да направи всичко, за да не бъде забравено направеното от Теодора.

“Постигнахме абсолютния връх. Тя постигна абсолютния връх, който може да достигне една жена в дайвинга. За съжаление, не успя да му се порадва”, допълва Михаил, разкъсван от болка.

На практика Теодора Балабанова поставя световен рекорд. Това доказват камерата и компютрите, измерили достигнатите метри. За съжаление обаче, постижението ѝ няма да бъде официално признато, защото тя не излиза жива.

“Теди беше сред най-слънчевите момичета на водолазния спорт, страхотно отдадена и самата тя раздаваща се на всички, които искаха да се учат. За нея и Мишо гмуркането беше начин на живот - 2/3 от годината изкарваха в дайвинг центъра си в Гърция, а другата една трета - пак в дайвинг център в Шри Ланка. Макар че започна сравнително късно да се занимава, тя се усъвършенства и се сдоби с практически всички възможни сертификати в дайвинга - от учител през различните стилове на гмуркане до най-високите класове на високото спортно майсторство и техническото гмуркане.” Така я описа пък Любен Дилов, който също се гмурка от години.

“В дайвинга няма лоши хора. Под водата свързаността между двама и повече водолази е от такъв характер, че и най-малкият фалш, лицемерие или зли мисли си проличават, все едно вместо въздушни мехурчета изпускате мастило около себе си”, допълва той.

Оказва се, че

Дилов е този, който

за първи път показва

на Теодора и Михаил

богатството на

Червено море

Заедно с ресторантьора и спътник в живота на Хилда Казасян Пламен Иванов Дилов води приятелите си в Египет. “Те бяха страхотни водолази, но не бяха плували още в среда, където във всеки един момент около теб има над 100 вида, не бройки същества! Беше невероятна седмица, която ще помня винаги... Виждах познатите неща, но през техните очи”, спомня си Дилов. Дори и на това пътуване, което трябвало да е подарък само за тях двамата - да се гмуркат за удоволствие, те пак влезли в ролята на инструктори и започнали да се грижат за по-начинаещите водолази, да им показват, да плуват с тях. Вместо максимално да се наслаждават на възможността да са на места като резервата “Раз Мохамед” например или атолите Сейнт Джон.

“Спортното им постижение в Средиземно море е забележително и ще остане в историята на дайвинга. Защото тук условията са много по-трудни, отколкото в Червено море, където се правят всички рекорди - категоричен е Дилов. И допълва - Знам, че думите ми няма да утешат никого, но е завидна съдба цял живот да живееш на ръба на мечтите си и дори да загубиш последния си дъх, преследвайки ги.”

Теодора започва

да се занимава с

гмуркане преди

повече от 17 години

Самата тя разказва в интервю пред BiT, че станало по време на почивка. Като активни хора тя и Михаил търсели ново преживяване, адреналин. Така попаднали в дайвинг център на Тасос, запалили се и гмуркането се превърнало не само в страст, но и в професия, в целия техен живот. Започнали да пътуват по света, да се интересуват за новостите около дайвинга. И така открили техническото гмуркане.

“За мен има два вида страх – положителен, който ни предпазва, но и един заключен в нас, който ни вреди и ни пречи да видим света”, обяснява Теодора любопитството си към новото и непознатото.

Така тя получава най-високото ниво за технически дайвинг инструктор. Тя е сред малцината, които познават морските дълбини след стотния метър под повърхността. Обяснява, че при “задълбоченото гмуркане хората имат различни мотиви”.

“Спускането трябва да става бързо. Лесно е да влезеш, но много трябва да се внимава при изплуване - споделя тогава Теодора. И допълва - Не можеш да си позволиш грешка на такава дълбочина. Не си ли готов - не влизаш.”

“От 24 м дълбочина нататък може да се усети азотна наркоза. При нея поради по-високото налягане човек може да усети състояние, наподобяващо пиянството. Под това въздействие човек може да вземе неподходящо решение, като да продължи надолу например”, разяснява Балабанова.

Комфортната

дълбочина за нея

била около 50 м

- “пределът, около който гмуркачите започват да усещат т.нар. азотна наркоза”.

Решението да развиват бизнес в Гърция Теодора и Михаил взели буквално за седмица. Близо година им отнело да извървят всичките стъпки по системата и да открият своя дайвинг център в Никити. Atlantis Diving Center е първият български водолазен център в чужбина.

Всички, които познават Теодора и Михаил Балабанови, описват любовта им като невероятна - той я обичал безумно, а тя го гледала като единствения мъж на света.

Д-р Милена Янева, началник-отделение по хипербарна и морска медицина във ВМА - Варна:

И леката хрема може да е фатална при гмуркане, води до баротравма

ЛИЛЯНА ТРЪНКОВА

Най-големите рискове при гмуркане, независимо дали става дума за професионалисти или любители, са пропуските в обучението и неспазването на правилата и инструкциите, особено при декомпресията (изплуването). И не на последно място - неправилната експлоатация или повреда на оборудването.

Това казва д-р Милена Янева, шеф на отделението по хипербарна и морска медицина към Военноморската болница във Варна. Сред скритите и често подценявани опасности в морето са още рязката промяна на времето, морски течения, понякога и животни.

“При всяко гмуркане човекът трябва да е абсолютно здрав! Най-леката хрема или неразположение може да са фатални. Даже да не става въпрос за такива дълбочини, при каквито пострада Теодора”, казва тя. Защото дори при лека хрема под вода може да се получи баротравма на средно и вътрешно ухо, на синусите и като лавина се отприщват проблеми.

Пука се тъпанче,

получаваш

дезориентация

- не знаеш кое е горе и кое долу”, обяснява лекарката

Други протипоказатели са физическата преумора, при която има риск от декомпресионна или т.нар. кесонна болест. Рискове има още ако водолазът е претоплен, преохладен, дехидратиран.

Най-често при нас постъпват пациенти, които са пренебрегнали в някаква степен стъпките при декомпресия, обяснява д-р Янева.

При компресията (гмуркането) азотът се разтваря в тъканите и в кръвта и се образуват мехурчета, затова има строги правила за изплуването с прагове за спиране в зависимост от достигнатата дълбочина.

При най-тежките форми проблемите се появяват в рамките на час, а при по-леките - до 12 ч след изплуването. Най-честите симптоми са болки в ставите и обриви.

При по-тежките случаи се наблюдават от

парези, гърчове,

белодробни

емболии,

сърдечни проблеми до коматозни състояния. “Всеки, решил да се гмурка, трябва да има едно на ум и да следи за симптомите, защото при бърза и адекватна лекарска намеса пораженията могат да бъдат сведени до минимум в по-тежките случаи, а при по-леките да има пълно възстановяване”, казва експертката. Болницата е оборудвана със специализирана техника, има дежурни денонощни екипи.

Най-често там постъпвали рапанджии. “Те са добри водолази, но се увличат и остават под вода по-дълго време. Често са и физически уморени, спускат се по няколко пъти, като в почивките са на плажа. Организмът им прегрява, често са обезводнени, а това води до рискове под вода”, разказва д-р Янева.

Тя апелира към всички любители, ако не са добре обучени, да не рискуват живота си само защото някой им е дал дихателен апарат и им е казал, че няма нищо страшно. Да си проверяват винаги оборудването, защото от него зависи животът им. Никога да не влизат във водата след употреба на алкохол. И особено важно - при най-леко съмнение за проблем да се търси бързо лекар.