Спиртна фабрика и пивоварни са сред първите предприятия в София

Енциклопедия „София“ е първата специализирана енциклопедия, посветена на столицата на България. Двуезичното цветно издание включва 450 азбучни статии, тематични обзори за природата, историческото и културното развитие на града, разходки из знакови софийски улици, булеварди и площади. Подбраната информация има за цел да популяризира историята и културата на София, един от най-старите градове в Европа. Тя е наситена с любопитни исторически факти и е допълнена с богат илюстративен материал – около 700 снимки, карти и схеми.

Обзорната статия, с която ви предлагаме да се запознаете е посветена на стопанското развитие на столицата, която от земеделско, занаятчийско и търговско средище с бързи темпове се превръща в модерен европейски град с добре развита промишленост.

Стопанско развитие

Преди Освобождението 1878 г. София е земеделско, занаятчийско и търговско средище. След избирането u за столица през 1879 г. тя бързо се превръща в политически, административен и икономически център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждат се първите предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. Първият кредит, гласуван през 1880 г. от правителството на Петко Каравелов, е за построяването на Държавната печатница в София. Към края на XIX век предимно с чужди капитали са построени Вайсовата воденица (първата модерна мелница в София), Спиртната фабрика в Княжево (1881 г., с първата концесия за строителство на фабрика), пивоварни фабрики в бившето село Павлово (1881 г.) и в София („Братя Прошекови”, 1884 г.), железопътната работилница зад гара София (1889 г.; прераснала в едно от най-големите предприятия на България), керамичната фабрика „Изида” (1894 г.), Захарна фабрика (1898 г.). През 1900 г. на река Искър над с. Панчарево е изградена първата водноелектрическа централа (юзина), която осигурява електроенергия за столицата. София посреща новия век с електрическо улично осветление. В началото на XX век заработват първите модерни производствени предприятия – тъкачната фабрика „Беров & Хоринек” (1906 г.), фабрики за обработени кожи и обувки (1910 г. и 1911 г.), желязолеярната и машинна фабрика „Струг”, започва експлоатация на мини, кариери, минерални води.

В областта на строителството и благоустройството се изграждат мащабни обекти, финансирани от държавата (Княжески дворец, сградите на Народно събрание, Народен театър и др.), градски водопровод и канализация, регулация на речните корита, строителство на мостове, паркове, градини, училища и болници. Осъществяването на тази огромна дейност се извършва от частни предприемачи. Двигателната сила за развитието на столичното стопанство е банковият кредит. През 1879 г. в София е учредена първата българска държавна банка – Българска народна банка (БНБ). Създадена е като търговска банка, за да задоволява „неотложните нужди на търговията и индустрията”. През 1885 г. БНБ става емисионна – получава правото да издава банкноти и да се грижи за паричното обращение в държавата.

Първите чуждестранни банки в София – Генерална, Балканска и Кредитна банка, се учредяват през 1905 г. В банковото дело участват главно френски, австрийски, белгийски и отчасти германски капитали. Наред с извършването на банкови операции чуждите банки участват в търговията, индустрията и предприемачеството. През 1888 г. се открива жп линията Цариброд–София–Вакарел–Белово, с която столицата се свързва с международния железопътен път от Европа за Истанбул. През същата година се завършва строежът на първата жп сграда – Централната софийска гара. Тя е най-голямата приемна жп сграда на Балканския полуостров по това време, една от спирките на прочутия Ориент експрес.

В края на XIX век тръгват първите обществени превозни средства – т.нар. конски трамваи, които се движат по маршрутите гарата–площад „Св. Неделя” и от площад „Св. Неделя” до селата Горна баня и Княжево. На 1 януари 1901 г. потегля първият електрически трамвай по линията гарата–площад „Славейков”. Концесията за трамвайния превоз е получена от акционерно дружество с белгийски и френски капитали, което изгражда собствена електроцентрала за нуждите си. За периода 1899–1901 г. то построява шест трамвайни линии с обща дължина 23 km.

През 1927 г. Софийската община откупува изцяло трамвайното предприятие. Първият автомобил, внесен за нуждите на Министерството на войната, тръгва по улиците на София през 1902 г. Градски автобусен транспорт се използва от 1935 г. През февруари 1941 г. потегля първият тролейбус с маршрут Горнобански път–Горна баня, а през 1998 г. е открит първият участък от софийското метро. На 15 март 1927 г. съгласно спогодба между България и Франция е осъществена първата въздушна линия през България от френската авиокомпания „Сидна” (днес „Еър Франс”) по маршрут Париж–Белград–София–Истанбул. От 1939 г. „Дойче Луфтханза” започва да експлоатира външните въздушни линии. Първата вътрешна въздушна линия е София–Бургас, открита на 29 юни 1947 г., а първата българска международна въздушна линия е София–Будапеща, открита на 12 септември 1947 г. През 1937 г. започва строителството на Софийската аерогара, а през 1939 г. е открита първата приемна сграда.

Първата поща по пътя Истанбул–Одрин–София–Белград тръгва на 28 октомври 1840 г. Пощенска станция в столицата на Княжество България се открива на 4 юли 1878 г. Рождената дата на българските съобщения е 1 май 1879 г., когато се създава Пощенско управление в столицата и е пусната първата българска пощенска марка. Първите телефонни апарати в София свързват през 1884 г. две частни къщи, намиращи се на една улица. Две години след това се поставя началото на телефонизацията на София с монтирането на петлинеен номератор с пет министерски поста. На 15 януари 1892 г. е открита първата междуселищна телефонна линия, свързваща София и Пловдив.

Из „Енциклопедия „София”

Книгата може да купите тук!