Корекомите разлагат морала, чуждопоклонниците са потенциални родоотстъпници

През 1966 г. “Щерн” пуска карикатура с надпис “В магазина има 23-ма души, 16 са агенти”

Голяма драма се е разиграла след откриването на първите валутни магазини по Черноморието, показват документите на ДС, които разсекрети комисията по досиетата.

Първият такъв магазин на Златни пясъци е открит през 1965 г. Целта е била чужденците да си пазаруват оттам цигари, напитки, ежедневна козметика и плажни принадлежности. След това са открити още два в курорта. Постепенно обаче се превърнали в универсални. Продавали се ризи, панталони, якета, шушляци, часовници,

фотоапарати,

чорапи,

магнетофони,

дори “реакционни

вестници”

Редом до щандовете с вносни стоки имало и такива с български.

В края на летния сезон при отчитане на работата на милицията и ДС се прави и анализ на първите стъпки на т. нар. корекоми.

“Гражданите сравняват едните и другите стоки по качество и външен вид и с явно възхищение говореха за превъзходството на чуждите. Нормално явление бе щандът с български стоки да е празен, а на другия се тълпяха купувачи”, пише в една от милиционерските справки. Особено притеснително е, че това ставало пред очите на чужденците, които показвали превъзходството на капиталистическата икономика.

В същото време българите “се унижават” да молят чужденци да им продадат валута, за да се сдобият с нещо “вносно”, показват наблюденията на агентите на ДС. Те протестират срещу зареждането на валутните магазини с дрехи и други стоки, които подкопават устоите на социалистическата икономика и морал.

“Очевидно е, че 12 388 блузи, 14 309 ризи, 557 шушляка, 14 878 джапанки, 5326 колана и др. не са предназначени за западните туристи. Те не купуват дрехи”, възмущават се ченгетата под прикритие. Не пропускат и да отбележат, че вносните стоки са демоде, излезли от употреба и купени на безценица, заради което се продавали и по-евтино. Така например шушляците в редовните магазини стрували повече от 30 лв., а в корекомите - 20 марки (10-15 лв.), найлоновите ризи в българските магазини - 15 лв., а във валутните - 8 марки. В същото време официалният курс е бил 1 лв. за 2 марки, а на черно - 3 лв. за 4 марки.

“Тези магазини създават условия за рушене на социалистическия морал, унижение и поклон пред Запада. Всеки чуждопоклонник е потенциален родоотстъпник”, анализират наблюденията си агентите. В икономически план се оказало, че едва 20% от оборота е от чужденци, а останалите 80% - от български клиенти.

“Трудовите” хора пък, които идвали от вътрешността на страната, се заглеждали във витрините и се възмущавали много, защото

имало табели “Само

за чужденци”, което

водело до

негодувание

Нашата агентура през 1966 г. се сдобила и с карикатура от списание “Щерн”. На нея бил изобразен един българин пред витрина на кореком, а текстът гласял: “В магазина има 23-ма души, от които 16 агенти”.

Сериозните проблеми, които създавали в икономически и най-вече в морален план, довели до серия предложения от градските комитети на БКП с искания пред ЦК за ликвидиране на корекомите, но такова не последвало.