Суеверия клатят държавните ни мъже

Петък, 13-и е, фаталната дата в календара. Вярва се, че на този ден се случват проклети неща.

Разумните люде отлагат важните дела, а най-старателните дори не стават от леглото. Да не предизвикат дявола!

Ние сме майстори в нумерологията. През Възраждането Полиевкт Рилец стига до пророчеството, че “ТУРЦИА КЕ ПАДНЕ” в 1876 г. Монахът замества всяка буква с нейната числена стойност от кирилицата. Т е 300, У е 400, Р е 100, пресмята той.

Като тегли чертата, се получава сборът 1876 и това е съдбоносната година. Същата пролет избухва Априлското въстание, което подкопава темелите на Османската империя.

Нумерологията

катурва

и първия

български княз

През 1886 г. Александър Батенберг е детрониран, с конвой го подкарват към Дунава. “Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са 13, и това фатално число порази суеверните”, пише Симеон Радев в “Строителите на съвременна България”.

Превратът е извършен на 9 август и оттук насетне деветката фатално се загнездва в нашата история. Следващите преврати са на 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г. Десети ноември 1989 г. е изключение, което потвърждава правилото.

Княз Фердинанд също използвал абракадабри. Карал братовчедка си Луиза да свири на пиано. “В полунощ се изправяше тържествено - спомня си тя, - лицето му беше изпънато и напрегнато, поглеждаше часовника и очакваше първия от дванадесетте удара, а когато те приближаваха към края, казваше:

“Изсвири

триумфалния

марш от “Аида”

След това отиваше в средата на стаята, заставаше в тържествена поза и повтаряше неразбираеми думи, които ме плашеха”, признава Луиза. Какъв е смисълът на тоя ритуал, питала изумената дама. “Дяволът съществува. Викам го и той идва”, отвръщал братовчед й.

Фердинанд, който закарфичва на ревера на България две национални катастрофи, правел и други чудесии. С изпънати ръце, наклонено напред тяло и отметната назад глава изговарял заклинателни формули. Най-често повтарял нещо като “Коптор”, “Кофте” или “Копхте”.

Един ден Луиза го помолила да разтълкува думата. “Той начерта знаци, от които нищо не разбрах, въпреки че очаквах да разпозная някакви букви като гръцките”, пише в спомените си тя.

И Димитър Благоев

е викал духове,

въпреки че е ортодоксален марксист. През юли 1898 г. той идва в Ямбол да участва в Петия конгрес на БРСДП.

Стари ямболци, записани от краеведката Илиана Илиева, свидетелстват, че Дядото кривнал от научния комунизъм, като се шмугнал в дома на Васил Джинков. Там се провеждала спиритическа сбирка.

По онова време полицията с еднакъв ентусиазъм гони и социалисти, и спиритисти. Издайник съобщава, че на ул. “Д. Манолова” 28 се викат духове на умрели. Насред сеанса стражари нахлуват в къщата и разгонват мистиците.

Благоев се измъква през задния вход на дома. По пътя към гарата се налага два пъти да прегази Тунджа. Под еврейската махала всеотдаен ямболец го пренася на рамене през реката.

В София

спиритически

кръжок

е заседавал

на ъгъла на улиците “Солун” и “Цар Асен”. Там живеел тайнственият издател Димитър Голов. “Устройваше сеанси у дома си и махленските деца нощем надничаха през прозорците да видят духовете”, разказва съседът Христо Бръзицов.

През 1908 г. Голов пуска монографията “Принципи на френологията”, която тълкува характера по формата на главата и чертите на лицето. У нас експерт в тая област бил Петър Дънов-Учителя.

Той се прочува още преди да поведе Бялото братство. “Дънов не беше основал сектата си, а беше философ, с рошави коси ходеше; знаеха го, че е Дънов, смятаха го за магьосник, който знае да вика духове и да предсказва някои събития, по почерка да открива характерите”, рисува го Елин Пелин.

През 1926 г. в немския “Нойес винер журнал” излиза

репортаж

за нашия

ясновидец

“Дънов ме прие само защото Андро Лулчев ме въведе при него - пише авторката на материала. - Мислех, че ще ме познае, защото през 1908 г. ме беше изследвал френологически заедно с други мои колеги и откри поразително верни черти в характера ми, както и едно сърдечно смущение, напълно установено впоследствие от лекарите.”

Андро е брат на мистика Любомир Лулчев, съветник на цар Борис III. “Ако ще тръгвате за странство, изберете си подходящ благоприятен ден за тръгване”, инструктира го той през 1938 г. Царят си взема бележка и внимава, когато потегля на път.

На 13 август 1943 г. например трябва да отлети за среща с Адолф Хитлер. Отлага за следващия ден, за да прескочи фатализма.

Богдан Филов също

не пътувал на 13-и

Министър-председателят винаги проверявал календара при важни дела. На 13 октомври 1941 г. трябва да потегли за официална визита в Будапеща. “Заминахме тази вечер с Кита, Юнгарт, Серафимов, Йоцов, К. Сарафов, Ст. п. Василев и Ганчев за Видин, като задържахме малко трена и тръгнахме в полунощ и една минута, за да се смята, че тръгваме на 14, а не на 13 т. м.”, хроникира в дневника си той.

Суеверието на държавните ни мъже е пословично. На 1 март 1941 г. Богдан Филов тръгва за Виена да присъедини България към Тристранния пакт. Фюрерът праща личния си самолет да вземе делегацията. На летище Божурище г-жа Филова посяга да закичи с мартеница пилота Ханс Баур.

“Не съм суеверен”, спира я германецът. Тя го успокоява, че това е нашенски пролетен обичай. “Тогава той прие и се засмя”, описва реакцията му изпращачката.

Цар и премиер

се бодат с игла

На 19 януари 1943 г. Борис подарява на Филов брилянтена брошка за вратовръзка. Отгоре е графиран инициалът “Б” по случай именния ден на премиера.

“Той го убол по ръката три пъти. После накарал Богдан да го убоде три пъти, после извадил ножица и отрязал върха на иглата, за да не се скарат, нали е суеверен”, документира ритуала съпругата Филова.

Както мартеницата, боденето с игла е езически обичай. Иде от времето на древните траки.

Стамболов дава интервю

от отвъдното, подписва

се за достоверност

Уникален коментар на политическия живот прави Стефан Стамболов. През 1907 г. неговият дух се появява от отвъдното. В задгробно интервю критикува управниците, пророкува бъдещето и дава ценни наставления.

Този феномен е дело на Софийския спиритически кръжок. На 10 март неколцина посветени са поканени в дома на столичен чиновник. "След 9 часа нагласихме в една от стаите на домакина четвъртита маса, около която насядаха 5-6 души и се заловиха за ръце да образуват магнетична верига”,

свидетелства участникът

в сеанса Тодор Бъчваров

”След десет-петнадесет минути опитахме да магнетизираме г-ца Т., ала като твърде нервен тип тя не показа предразположение към сън”, обяснява Бъчваров.

“Най-подходящи са спокойните и безстрашни натури - сочи специалистът, - чиято душа не е тъй дълбоко омотана в телесните връзки и може леко да се пренася в мира на духовете. Повечето от тия последните са хора със силна интуиция (предчувствие); те виждат ясни съновидения или биват надарени с шестото чувство - ясновидството.”

След провала на госпожица Т., която се казва Тодорка, втората проба е с господин А. Неговото име не е разчетено, но е бил с челичени нерви. “След няколко минути даде всички симптоми на транса. Вложихме молив в трептящата му ръка”, документира Бъчваров.

Писалото тръгва по лист хартия и изписва: “Левски е бил патриот, но е загинал много рано. Такива сега няма.”

Компанията пита небето кой

е автор на това прозрение

“Стамболов”, отвръщат от оня свят. “Кой Стамболов, бившият министър ли, или някой друг?”, искат уточнение спиритистите. “Стефан Никол…”, появява се на хартията. “До тоя час аз не знаех, че презимето на бившия министър Стамболов е Николов”, признава хронистът Бъчваров.

Както във всяко историческо събитие, и тук щръква неверни Тома. Един от присъстващите се съмнява, че това е автентичният Стамболов, а негов имитатор. В отговор ръката на медиума със замах полага подписа на българския държавник.

Мистиците питат доказалия себе си Стамболов познава ли някой от присъстващите. Духът сочи политическа фигура, скрита зад инициала М. Следващият въпрос е “Не обича ли духът да ни каже за какво се явява?”

Отговорът е в два реда,

които обаче са нечетливи

Молят го да пише по-ясно. “Заемът няма да стане и няма да има урожай тази година в България”, пророкува призракът. И наистина - поредният външен заем за кърпене на бюджета се проваля, а годината е сушава и гладна!

Тук от съображения за яснота духът е помолен да се изразява вербално. “Аз дойдох поради последните случки: потресен съм от тях”, проговаря медиумът с гласа на Стамболов. Става дума за убийството на министър-председателя Димитър Петков на 26 февруари същата година.

“Виждахте ли се с г. Петкова?”, питат специалистите по призраци. “Не още”, отвръща сянката на Стамболов. “Кого считате виновен за това, що се случи?”, продължава да любопитства аудиторията. “Той сам си подготви това, което му се случи”, категоричен е бившият съпартиец на Димитър Петков.

Задгробното интервю

продължава повече от час

Сред въпросите, които и днес звучат актуално, е защо отечеството е в това положение. “Трябва всички да работите сговорно: липсва съгласие помежду ви”, наставлява Стамболов.

“Светло ли е, дето сте?”, питат го накрая. “Светло и виждам какво вършите”, отговаря мъртвецът. “Има ли да ни кажете още нещо?”, е финалният въпрос. “Уморен съм, защото бях на друг сеанс”, извинява се Стефан Стамболов.

Дънов е ятак на Георги Димитров

Мистиката помага на Георги Димитров в борбата за един по-справедлив свят. Години наред той е съсед на Петър Дънов. Двамата живеят на ул. “Опълченска” 66 в къща близнак с два входа и общ таван. Тук Учителя спасява Димитров от лапите на властта.

“Знаем със сигурност за два случая - жандармерията прави хайка, а Георги Димитров се качва, минава през тавана и слиза при Учителя. Единия път е с учениците си, а в другия двамата са насаме”, разказва Андрей Грива, председател на управителния съвет на Бялото братство.

“Вероятно има и други такива случки - предполага той. - Явно двамата доста са разговаряли помежду си, защото прословутият постулат “Не оставяй днешната работа за утре!”, приписван на Димитров, се среща в една от беседите на Дънов.”

Андрей Грива сочи прилика между дъновизма и социализма дори в прическата на двамата мъже - обърната назад коса, откриваща челото. Този фасон внушава небесна осененост и чистота на мисълта.

След победата Георги Димитров не забравя своя ятак. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г.

Бялото братство иска да положи тялото му в квартал “Изгрев”, където е била тяхната колония. Властта се опъва, но лично Димитров нарежда от Москва ритуалът да бъде извършен.