В първия випуск на Търновския университет всички били “читанки”

Ректорът приветства 26 мъже и жени, които се събраха 50 г. след дипломирането си в българска филология

Вълнуваща среща половин век след дипломиране в специалността “Българска филология” на Великотърновския университет си дадоха навръх празника на св. Петка Търновска 26 достолепни мъже и жени от първия випуск на университета. Те са живата история на светогорската Алма матер, защото са влезли в аудиториите с откриването на бившия Висш педагогически институт “Кирил и Методий” на 15.IX.1963 г.

“Тогава всички с нетърпение чакахме писмата, които гласят:

“Съобщаваме ви,

че сте приет за

студент във Висшия

педагогически

институт”,

отпечатани на дебела циклостилна хартия. И до днес пазя това писмо като реликва в архивите си”, разказа инициаторът на събирането проф. Невяна Дончева, дългогодишна преподавателка по старобългарска литература във ВТУ.

“Нашият випуск беше уникален, в моите представи това е елитен курс. Всички се реализираха като учители, директори на училища, началници на отдели по култура, журналисти, писатели, поети. От този випуск имаме 8 професори и доценти”, разказва тя и уточнява, че четирима останали във ВТУ, но “подхранили” с професори и доценти Софийския, Пловдивския и Шуменския университет, БАН.

“Може би аз бях най-големият отличник, но всички бяхме “читанки”. В неотоплените зали на библиотеката, където имаше една печка с два реотана, всички се събирахме и се редувахме кой да застане до нея. Нямахме учебници или лични библиотеки. Ректорът проф. Александър Бурмов и сега ми е пред очите в първата дървена ваканция, която настъпи - наметнат с палто, потропва с бастунчето и наднича на всяка банка кой какво чете. Всички четяха, всички пишеха, но 99% бяха поетите, както се шегуваше зам.-ректорът Пеньо Русев”, разказа проф. Дончева.

С някои от колегите си за първи път след 50 г. се срещна и проф. Донка Александрова, един от основателите на катедра “Реторика” при СУ “Св. Климент Охридски” и неин дългогодишен ръководител.

“Откровено казано, аз кандидатствах ВИТИЗ и документите ми бяха там. Българска филология беше едно от многото желания, майка ми и баба ми проляха сълзи, но после завърших аспирантура във ВИТИЗ, станах кандидат на изкуствознанието, продължих след това доктор на философските науки. Обикалях по света - бях в Индия в два университета, в Америка”, горда е великотърновската възпитаничка. Тя казва, че осъществила мечтите на друг от първостроителите на университета - проф. Пеньо Русев, да продължи с реториката.  

“Ние сме първите и единствените студенти, които лично ректорът на университета проф. Бурмов ни записа. Влизам аз и той вика: “Айде, ма, карагьозчийко (пътуваща актриса - б.а.), откога те чакам. Тя и мойта племенница, ама добре, че акъла ѝ дойде”, смее се проф. Александрова. 50 години тя преподава на студенти. “Често говорят: “Тези наши деца, те за нищо не стават.” Нищо подобно, студентите са си студенти, то е бацил - лудетини, непокорни, млади. Още Аристотел в неговата “Реторика” пише, че младите са напористи, критични, мечтаят, искат слава, ами и сега са същите.

Нищо ново от 2500 г.

и слава богу”,

казва проф. Александрова. Не скрива, че я боли от девалвацията на висшето образование.

“Не може, когато по-рано бяха 100-150 човека за 1 място, сега да приемат с тройки, даже с двойки. И в самия Софийски университет, който има претенциите за най-стария, просто е тъжно това. 52 университета са твърде много за 7-милионна България - Софийският, Търновският, даже той е хронологически преди Софийския, да си кажем истината, Пловдивският, Варненският, да речем. Толкоз - всичко останало е измишльотина”, отсича проф. Александрова.

Диплома №1 на ВТУ притежава дългогодишният преподавател по естетика Цани Ботов. Казва, че дълбоко се е запечатала в съзнанието му церемонията, когато проф. Станчо Ваклинов раздал дипломите в ДНА.

“Не съм бил отличник, не знам защо моята е с №1, това е случайност. Вероятно служителката в учебен отдел, която ги е писала, е харесала снимката ми”, смее се Цани.

“След казармата

разбрах, че ще

откриват тук

университет,

и кандидатствах. Приемният изпит беше в Софийския, а след това започнахме в Търново. Това бяха най-хубавите години в живота ми. С колегите правехме археологически и фолклорни експедиции. Преподавателите ни бяха качествени, повечето идваха от София и бяха сред водещите. Вероятно това е сложило отпечатък и върху нашето желание и по-нататъшна реализация. След като завършихме, всички бяхме изпратени по разпределение. Аз учителствах 2-3 г. из Добруджа, след което се прибрах и спечелих конкурс за главен асистент във Висшето военно училище “Васил Левски” - в хуманитарна катедра преподавах естетика, етика и философски дисциплини.”  

Ботов бил също хоноруван преподавател във ВТУ, в центъра за квалификация водел курсове по бизнес естетика, пиар и други дисциплини.

Първият випуск в специалността “Българска филология” си има и своите студентски любови и семейства. Такова е на Петър и Ана Данови.

“Аз бях приет в Свищов и тук, но предпочетох Търново, иначе как щях да срещна тази госпожа”, разказва Петър и си спомня, че си я харесал на първата бригада. Сега имат две деца и 4-ма внуци. През целия си живот са били учители. Първото им идване в университета обаче се е запечатало със снимките на култов филм.

“Още не бяха започнали занятията и когато дойдох, под ректората снимаха “Крадецът на праскови”. Имаше естествени праскови, но бяха наслагали и изкуствени плодове, бяха направили и портата на къщата, в която живее главната героиня на Невена Коканова. Мишо Михайлов чука и влиза през портата. Тази сцена я наблюдавахме с огромно наслаждение”, спомня си Ана.

“Снимаха на Царевец сцена с Невена Коканова, Раде Маркович, Мишо Михайлов и аз - Петър Данов. Макар че след една година на кинофестивала във Варна прожектираха за първи път филма, отидох да го гледам и никъде не се видях - бях в масовките”, обяснява Петър. С Ана обичали да ходят на всички филми в трите кина, после я изпращал.

Заради купищата тетрадки, които трябвало да проверява като филолог,

Петър малко

съжалява, че не се

прехвърлил история,

но казва, че ако сега трябва да избира, никога не би станал учител заради “слободията” в училище и капризите на ученици и родители.

“Това родител да удари учител - изключено. Родителите идваха и казваха на мен като зам.-директор на училище “Владимир Комаров”: “Ако не слуша, удари го!”, а сега няма никакво уважение и респект”, разочарован е Данов.

Над 70-годишните възпитаници на Великотърновския университет бяха приветствани от ректора проф. Христо Бонджолов. Той също е завършил българска филология и се оказа, че научен ръководител за дипломната работа му е била проф. Невяна Дончева. Ректорът ги запозна с успехите на висшето училище и амбициите ВТУ да разкрие представителство във Виена. Дипломираните преди половин век филолози получиха юбилейни монети и картички на своята Алма матер.