Стефан Аладжов - една легенда на 70: От радиото научих, че съм №1

Георги ИВАНОВ
Кристиан ИВАНОВ
Днес на "Герена" има празник, дава се и почетен плакет, полива се случаят - Стефан Аладжов закръгля 70 години. Рекордьор по мачове със синия екип, запомнен със сърцатата си игра и брилянтните си шпагати, Аладжата е и Футболист на България за 1970 г.

Аладжов играе за "сините" между 1967 и 1981 г., като участва в 473 мача. Юноша е на софийския "Спартак", като войник играе в "Сливен" и завършва кариерата си в "ЖСК Спартак" (Вн). Пет пъти е шампион и още толкова носител на купата, а в националния отбор е между 1969 и 1979 г.

"По радиото съобщиха, че съм избран. Никой нито ми се обади, нито дойде на "Герена" да ми каже. Церемонии, награди и такива неща по онова време нямаше. Това ми отличие фигурира само в статистиката, нямам дори грамота", смее се Аладжов, който посреща юбилея в отлично здраве, но в малко тъжно настроение. Тържеството с бивши съотборници и приятели са нещо много хубаво, но кахърът на Аладжата е, че съпругата му и двете му дъщери в момента са в чужбина и ще го поздравят само чрез модерните комуникации.

В годината, в която печели най-престижното индивидуално футболно отличие у нас, левият защитник е и част от националния ни отбор, участвал на световното първенство в Мексико. Но за него не иска много-много да си спомня.
"В Мексико играх само в един мач, този срещу Перу, в който ни обърнаха за 3:2. Беше истински кошмар. Първо ни заведоха на лагер на Белмекен, защото в Мексико стадионите също били на голяма надморска височина. Никой не отчете, че на Белмекен още имаше сняг, а в Мексико температурите стигат над 30 градуса. Неясно защо там не ни даваха да пием вода и други напитки. Играехме едно полувреме, а през второто нямахме сили да си движим краката. Така загубихме спечеления иначе мач срещу Перу", разказва Аладжата.

През 1970 г. "Левски" е във вихъра си, като в състава са Георги Аспарухов-Гунди, Никола Котков, Бобата Жечев и други легенди. "Сините" печелят дубъл - стават шампион и взимат тогавашната Купа на съветската армия. "Играх силно в първенството, също така и в квалификациите за световното в Мексико. Може би затова ме избраха и за Футболист на годината", коментира още Аладжата.

Стефан Аладжов е най-известен с уникалните си шпагати, но той си има и друг футболен прийом, с който се гордее - задната ножица.
Обикновено задната ножица е финт, използван от нападателите в наказателното поле, а головете, вкарани по този начин се помнят дълго и се въртят по всички телевизионни канали. Не такъв е случаят при Аладжата.

"Този шпагат не съм го учил от никъде - признава си железният в миналото бранител. - Просто е нещо, което ми е вродено и сам съм си го усъвършенствал. Но шпагатът не ми е гордост. Повече се гордея със задната си ножица. Даже съотборници са ме бъзикали, че все я правя пред централната трибуна, та да ми ръкопляскат повече", смее се Аладжата.

Стефан Аладжов е роден и израства край столичните Пет кьошета, а по соцвремето градът е райониран и на него му се налага да започне с футбола в "Спартак", по-късно обединен с "Левски".
"Спартак" тогава е отбор на пощите. Като четвърто дете в семейството Стефан служи в казармата само една година, която прекарва като играч на АФД "Сливен". Влиза обаче в полезрението на ЦСКА, откъдето го искат веднага, а в онези времена на "армейците" не се отказва.

"Аз съм си левскар от дете, изобщо не исках и да чуя за ЦСКА - разказва бившият бранител. - За късмет чичо ми бе заместник-министър на пощите и дойде в Сливен да ме вземе със служебната кола. Три дни се крих, докато подпиша с "Левски". Имах и предложение да се върна в "Спартак", но съм си левскар. Тогава даваха жилище, имах място във ВИФ."