Правим "Кармен" далеч от щампите

Още сега продаваме билети за Вагнер юли догодина, казва директорът на Софийската опера и балет Пламен Карталов

- Господин Карталов, чел съм, че когато “Кармен” е представена за първи път пред публика, е била гръмовен провал. Провъзгласена е за шедьовър по-късно. Каква е вашата отправна точка за интерпретацията ѝ?

- Моята интерпретация е била винаги персонална. Сега, когато съм поставял три пъти “Кармен” - два пъти на открито като монументално решение, веднъж за сцена,

не мога да се

връщам по утъпкани

пътеки

Бягам много далеч и от клишетата, с чийто печат на реалистични средства се поставя тази опера почти навсякъде.

Нашата “Кармен” е съвсем друга, нетрадиционна и много различна в прочита на музиката. А музиката е най-важната. Интерпретацията на либретото и на музикалния език не е свързана с конкретиката за единство на мястото и времето на действие. Нашата “Кармен” е една рефлексия на трагична вина от древногръцка трагедия. В стила на смесени принципи от съвремеността и древногръцкия театър. Но и древния японски театър Но, който съчетава близост с него, също дава основания в търсенето на подходи, мотивиращи избора ми за бягство от клишетата на познати интерпретации.

В този смисъл и пространствените измерения запазват изчистена сцената от бутафория. Кръгът като геометрична фигура е основната ни сцена, която е в хармонична връзка с трите основни действащи лица, вплетени в трагедията. Заобикалящите кръга три амфитеатрални трибуни са обобщен символ на местата за зрители. Те се превръщат в енергиен колективен катализатор на драматичния конфликт между трагичната фигура на главната героиня с обкръжаващата я среда, изразена точно от колективния персонаж – Хор, другото много важно действащо лице от древногръцката класическа трагедия.

Така конфликтът е между него и трагичната и самотна фигура на Кармен, чието поведение е базирано винаги на игра на арената. И стои сякаш изолирана, извън коментиращата я общност от равнодушни и безлични лица на маски.

- Кармен е жена, която прави свободно своя избор. Може би това не е било допустимо през ХIХ век и е скандализирало обществото. Но днес публиката е видяла доста такива жени. С какво можете да я учудите?

- Кармен е трагична героиня, чиято история за любовта и свободата, които за нея са по-важни от живота. Самата тя

става жертва,

като се бори с белязалото я предопределение. Гордостта ѝ е наказана, без да осъзнава, че въпреки нейната дързост човешкият живот е в ръцете на Съдбата - рефлексия на една трагична вина от древногръцка трагедия.

При Кармен действа предопределението. Има намеса на висши сили и затова в сценичното действие вкарвам ролята на трите мойри с първата ѝ поява на сцената.

Кармен загубва живота си, но стремежът ѝ към любов и свобода на личността ѝ - да бъде независима в избора на лично щастие, е и нейната воля за свободен дух и сила на непокорна личност.

- Но “Кармен” е и страшно популярна опера - на практика най-известната френска. Каква е причината толкова дълго да отсъства от репертоара в София?

- Софийската опера поддържа огромен репертоар от най-великите образци на световната оперна драматургия, включително и френската. Заглавия като “Дон Кихот” от Масне, “Лакме” от Делиб, “Хофманови разкази” от Офенбах, “Роберт Дяволът” от Майербер, “Вертер” от Масне получиха в последните години сценичен живот на нашата сцена. Те рядко се поставят и от световните театри, но са чест за всеки театър и изпълнители. Ето колко щедро е представена френската опера. Липсваше, изглежда, само “Кармен”, която много лесно всеки театър може да включи в репертоара си.

Освен това за последните седем години представихме на публиката от София, страната и специално идващата от цял свят международна оперна общност шест от най-трудните Вагнерови творби - тетралогията “Пръстенът на нибелунга”, “Тристан и Изолда” и “Парсифал”. Ние още сега продаваме билети за Вагнер за юли догодина. Верди, Пучини, Маскани и много други са в постоянния ни афиш. Българските композитори всеки сезон са на почит: “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, “Косара”, “Алцек” и “Борислав” от Маестро Георги Атанасов. Ето какво огромно репертоарно богатство сътворяваме и даряваме на вярната ни публика.

Сега за седмото поред гостуване на Софийската опера в Япония идва ред да поставим и този шедьовър на френския музикален театър - “Кармен” от Жорж Бизе.

- Как се спряхте на световноизвестното мецосопрано Надя Кръстева за главната роля? Кои ще са следващите изпълнителки, защото “Кармен” със сигурност ще бъде искана от публиката и по-късно?

- С огромния талант на Надя Кръстева се срещнах точно преди 15 години. Тогавашният директор на Старозагорската опера Александър Марулев много настояваше първият спектакъл на Античния римски форум да бъде в моя режисура. Покани ме да поставя “Кармен”. Разширих идеята, като преместихме не само постановката, но и целия форум в София, на площад “Александър I”. Копие на архитектурния паметник пресъздадох чрез една огромна конструкция, така че да не се наруши сценографско-режисьорската ми концепция. Надя Кръстева

изгря под небето

на София

като истинска звезда в този спектакъл. След това отлетя за Виена и известната ѝ кариера започна да се развива по целия свят. И ето, първата ми мисъл, естествено, че е за нея, без да се интересувам, че нейната героиня вече е пораснала.

Много съм щастлив, че публиката ще види и една друга и нова Кармен - Гергана Русекова. Имаме и гостенка – сръбската оперна певица Саня Анастасия.

Имаме трима отлични тенори - Костадин Андреев, Даниел Дамянов и Мартин Илиев. И тримата са моя гордост като отлични Вагнерови тенори заедно с Цветана Бандаловска, която сега е Микаела. Участват също Атанас Младенов, Светозар Рангелов, Димитър Станчев и др.

- Вече има договор за гостуване на Софийската опера през май догодина в Болшой театър. На коя сцена обаче ще се играят спектаклите, защото Болшой има много сцени?

- В продължение на две седмици ще представим две български постановки. Операта “Янините девет братя” от Любомир Пипков и балета “Нестинарка” от Марин Големинов ще се играят на Новая сцена. А тетралогията “Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер ще се играе на историческата сцена на Болшой театър, която бе реконструирана изцяло преди няколко години.

- Как се стигна до това гостуване?

- Болшой театър е световна емблема. Традицията на руската култура го развива и съхранява вече 242 сезона. Софийската опера за последен път е гостувала там

през 1981 година

Преди 6 години, когато министър на културата беше Вежди Рашидов, той имаше амбицията отново да се отворят вратите на най-престижните световни културни гнезда с български изяви. Покани ме и ме представи при негово посещение в Москва с идеята за гостуване на Софийската опера на сцената на Болшой театър. През 2012 година режисирах там концерта, посветен на българската духовност. От този момент си поставих за цел да не се пропусне възможността за гостуване на националния оперен театър на България.

- Маестро Карталов, не е ли време да се попромени нещо в сегашната система за финансиране на театрите?

- Начинът на финансиране сега изисква достойна и необходима грижа за съхраняване и развиване на традициите и на визия за национална и международна културна политика.

Все още функционира методика за субсидиране, основаваща се на оценяването на финансови баланси, а не на високи резултати и постижения на творческата дейност. За всеки лев приход от билети Софийската опера и балет с доказаната си огромна национална и международна дейност, естествено, и с разходи получава

субсидия от 4 лева

за всеки един лев печалба. Методиката привилегирова всички останали структури, не само извънстоличните опери и малки оркестри, но и Музикалния театър, Филхармонията, ансамбъл “Филип Кутев” - всички без изключение с далеч по-ниски показатели и финансови критерии, като за лев приход им дават 6 и 8 лева. Абсурдно звучи национален културен институт да е ощетен, защото най-много работи и централизира в бюджета на министерството най-много средства. Освен това дава постоянно примери за иновативност, инвестира в нови музикални инструменти, техника, образователни програми. За организацията ни на работа правим постоянни усилия да е на ниво. Дългосрочното планиране е задължително за нас и заради предварителната продажби на билети, които се купуват и от чужбина. За това и творческите ни колективи, и всеки член на театъра дават максимума, за да са на изключително ниво, отговорни и мотивирани, а постиженията им - забележителни. Не допускаме никакви компромиси в името на най-висок професионализъм и респект към нашата публика.