В рода Вълчеви разводи още няма

Топбанкерът Тодор Вълчев, който разреши валутните сделки, днес става на 95 г.

80 -те години на миналия век. Мрачни времена. Притиснати от идеологическото натоварване, икономисти и финансисти опитват трудни пируети между партийни тезиси и здрав разум. Между идеологеми и пазар.

БНБ отчаяно се опитва да запази и защити независимостта си и стойността на лева. Прословутият златен стандарт обаче се оказва фактически неуправляема парична и валутна система, която не позволява никаква регулация на количеството златни пари, които циркулират в обращението. Битува мнението, че

някой някъде много

тайно и скрито

определя

стойността на парите Точно тогава се появява една книга - на професора от БАН Тодор Вълчев, озаглавена “Краят на златно-доларовия стандарт”, спомня си днес финансистът Емил Хърсев.

11 години по-късно - на 9 януари 1991 г., точно този професор ще стане управител на БНБ. До 9 януари на размирната 1996 г. Две години Емил Хърсев ще е подуправител на централната банка.

“Точно Тодор Вълчев имаше решаващ принос за трансформацията на паричната система. Неговият категоричен отговор на сакралния въпрос златото пари ли е доведе до разрешаването на валутните сделки. Така, лека - полека, макар и плахо в началото, се стига до решението извън планово, надпланово, изобщо някак, да има нормален валутен пазар.”, спомня си Хърсев.

Преди това предприятията изнасят, получават валута, тя отива във валутния резерв, а те получават левове, с които нищо не могат да си купят .

Като най-високо в екипа на централната банка професорът беше нейна важна част -

най-мъдрият,

най-опитният,

балансьорът

разказва Хърсев. Хиляди пъти сме били не просто на различно мнение, а на диаметрално противоположно. Но винаги имаше уважение. Имаше и тихо, но настоятелно отстояване на независимостта на БНБ от държавата.

“Вероятно за това и напусна, създадоха се медийни шумотевици, за да бъде отстранен, защото беше неудобен по някаква причина. За да дойдат тези, които да си отпушат кредитирането за банките, за да направят 3000 лева за долар и да спечелят от това. За съжаление,

победи “шаечната

правда” на Виденов

и компания

и не само проф. Тодор Вълчев бе изгонен, а се изгавриха с независимостта на централната банка. Цената я платихме всички”, казва Хърсев.

Стегнат, сериозен, задълбочен и твърд и едновременно с това готов да чуе всеки, сдържан и възпитан, спомнят си за него хора, работили в централната банка по това време.

“Винаги съм твърдял, че експанзията, която един човек прави, не трябва да надхвърля възможностите му. Не трябва да потъва в дългове, защото настъпват периоди на смущение и тогава тези, които са задлъжнели, не могат да изплуват, споделял е Тодор Вълчев пред в. “24 часа”.

Точно

такъв стил на

управление той

налага и в БНБ

Онова, което е взел от своя баща, професорът се опитва да предаде на наследниците си - “премереност, граници на експанзията, никакъв стремеж към блясък, никаква демонстрация на имуществото и на общественото положение, което човек има, никакъв стремеж да влезе в хайлайфа”. По всичко личи, че успява.

Със съпругата си Лилия са имали над 60 години щастлив брак, изграден върху една голяма любов. Днешният му рожден ден ще бъде и малко тъжен, защото наскоро тя е починала.

Към наследниците си- дъщеря, двама внука и правнуци, Вълчев е пестелив откъм съвети. Но, никога не забравя и на всеки свой наследник напомня желязното правило, че в рода Вълчеви разводи няма. А семейната любов трябва да се допълва от чувството за отговорност и дълг.

С право професорът се гордее с това, че и днес в централната банка е така.

“В БНБ предшестващите управители са на почит. Такава е традицията. Всеки от управителите на банката преди мен и след мен си има образ и лице. И няма защо да повтаря определена фигура”, убеден е той.

Лаконично определя себе си като социал демократ. Въпреки че е скъперник на съвети , както към личните си наследници, така и към останалите, смята, че може да се запише едно правило - “умереност в претенциите”.

Трябва да знаем

какво искаме и какво

можем да искаме

“Обикновено в края на живота си човек прави равносметка и тя рядко е благоприятна”, сподели проф. Тодор Вълчев в навечерието на 88 -ия си рожден ден. Може би това е първата му грешна сметка. Защото всички останали са на плюс.