Капитанът на "Литекс" Ивайло Раденцов: Бекъм ме научи да бия фаулове

Ивайло Раденцов е роден на 29 май 1983 г. в Плевен. Кариерата му започва в местния "Спартак", а след това преминава през отборите на "Академик" (Свищов), "Видима-Раковски" (Севлиево), "Калиакра" (Каварна) и "Ботев" (Враца).

Най-големите си успехи полузащитникът постига в "Дунав", където играе в периода 2013-2017 година. С "драконите" извървява пътя от "В" група до 4-то място в Първа лига. През лятото беше освободен и в момента играе в "Литекс" (Ловеч), където е капитан.

Преди дни Раденцов блесна с феноменален гол от пряк свободен удар в последната минута. С попадението ловчанлии продължиха напред за Купата на България.

Иво АНГЕЛОВ

- Ивайло, вкара феноменален гол от пряк свободен удар в 90-ата минута срещу "Локомотив" (София) за купата. Какви бяха емоциите след мача, все пак с попадението ти се класирахте на четвъртфинал?

- Чувствам се супер! Успяхме да надиграем отбора на "Локомотив" (София) и заслужено победихме.

- Какво си мислеше преди изпълнението на фаула?

- Почти всеки ден тренирам изпълнение на преки свободни удари. И затова знаех, че ще вкарам. За мое щастие и радост на целия отбор точно това се случи.

- Доколкото знам, това не ти е първият гол от пряк свободен удар през този сезон.

- Да, вкарах и срещу "Созопол". В онзи случай по-скоро беше центриране, футболистите се разминаха и топката влезе. Но пак си е гол. Вродено си е в мен - от малък изпълнявам фаулове. Постоянно тренирам и в резултат на това имам над 20 гола от фаулове в професионалния футбол.

- Има ли големи имена във футбола, от които си се учил?

- Харесвах много Дейвид Бекъм, докато играеше. Гледал съм много негови изпълнения. В България съм се учил от едни от най-добрите изпълнители - Пламен Гетов и Илия Войнов, когато бях в Плевен. Те са ми помогнали много в това отношение. Те бяха известни с това, че никога не пропускат, и затова мога да кажа, че съм се учил от най-добрите. Те тримата са ме научили как да вкарвам от пряк свободен удар.

- Вече няколко месеца си в "Литекс". Свикна ли с атмосферата в отбора и града?

- Чувствам се добре. Градът е пълен с приятни хора и всичко е нормално.

- Имате ли амбиции за класиране в Първа лига?

- В нашия отбор винаги има амбиции. Все пак всички знаят кой е "Литекс". Амбиция има, въпросът е как ще се справим и докъде можем да стигнем. Има доста млади футболисти с добри качества в тима. Може би им липсва още малко самочувствие и мачове в професионалния футбол. Първо да си свършим работата във Втора лига, а след това ще мислим за следващата година.

- Ти си капитан на отбора. Съветваш ли младите ти съотборници?

- Да. Когато някой иска съвет от мен, с удоволствие му го давам.

- Кой отбор си пожелаваш за противник на четвъртфинала за купата?

- Пожелавам си "Дунав" (Русе). Жребият ще покаже дали това ще се случи.

- Стигнахме и до темата "Дунав". Ти беше в отбора, когато тръгна от "В" група и стигна до Първа лига. Впоследствие завърши на 4-то място и игра в евротурнирите. Следиш ли какво се случва в русенския тим?

- Да, следя. Виждам, че нещата не са много добре, но имат отбор и ще успеят да се спасят от изпадане. Мястото на "Дунав" е в Първа лига.

- Защо се стигна до този спад?

- Не мога да кажа точно, защото лятото се разделих с отбора. Не съм в кухнята, за да мога коментирам с подробности. Иначе това са нормални неща за българския футбол. За тези четири години в "Дунав" направихме много неща. Много рядко у нас може да се видим отбор, който от "В" група стига до Лига Европа. Заслугата е изцяло на футболистите и треньорите. Момчетата заслужават уважение.

- Когато бяхте във "В" група, вярвахте ли, че подобно чудо може да се случи?

- Не сме вярвали, че ще стигнем чак до Лига Европа. Но после всички видяха какво съумяхме да постигнем.

- Грешка ли е, че Веселин Великов беше освободен като старши треньор?

- Не мога да коментирам. Не е моя работа.

- Ако вкараш гол на "Дунав", ще се радваш ли?

- Не! Все пак съм изкарал доста години там и един от най-хубавите периоди в кариерата ми. Винаги ще бъда за отбора на "Дунав", независимо къде играя.

- Защо напусна отбора? Разочарован ли си?

- Да, имаше разочарование. Четири години бях там, играх със сърце и душа и можеше да се разделим по по-нормален начин. Говоря за неуважението на хората от ръководството и треньорския щаб. Не е проблем, че са ме освободили - това са нормални неща. Говоря за човешкото отношение.

- Би ли се завърнал в отбора? Дори и като треньор.

- Всичко е възможно. Може би, да. Зависи от много неща.

- На 34 години си. Колко време планираш още да си на терена?

- Засега се чувствам отлично въпреки възрастта си. Не мисля скоро да се отказвам.

- Вероятно следиш националния отбор. Какво мислиш за него?

- Имаше доста силни мачове, после имаше спадове. Това са нормални неща за българския футбол. Всички се надяваме да дойдат по-силни времена, но това, което се случи през 1994 г., трудно би се повторило.

- Какви са ти спомените от световното в САЩ преди 23 години?

- Тогава гледах всички мачове и ми беше много интересно да се радвам на тези велики футболисти.

- И за финал с какви емоции изпращаш тази година и с какви очакваш следващата?

- Пожелавам си да съм жив и здрав. Също и моето семейство и съотборниците ми. Да нямаме контузии, а всичко друго зависи от нас.