Честит Ден на народните будители!
В Деня на народните будители издателство „Труд” и 24chasa.bg са решили да зарадват своите читатели с подарък – два луксозни тома с избрани произведения от Иван Вазов (том I съдържа: 1. Под игото 2. Немили-недраги 3. Чичовци; том II съдържа: 1. Стихотворения 2. Разкази 3. Пътеписи 4. Повести). За целта трябва да отговорите на следния въпрос: С какъв псевдоним Вазов подписва първата си издадена стихосбирка „Пряпорец и Гусла”?
Отговор на въпроса може да посочите в коментарите под статията. За да бъде зачетен, моля, посочете и имейл, чрез който да се свържем с Вас, в случай, че бъдете изтеглен. Победителят ще бъде обявен в петък (на 3 ноември 2017 г.).
За никого не е тайна, че Иван Вазов е сред най-обичаните и уважавани от народа будители. Той е признат за първия български професионален писател, но има и редица други поприща - редактор, публицист и критик, културен деец, председател на Окръжния съд в Берковица, депутат, министър на народното просвещение и др. Ето как самият Вазов описва за живота си:
Автобиография на Иван Вазов
(По молбата на редакцията на „Обществена обнова” г. Вазов бе любезен да ни даде следните бележки за живота си)
Родих се в Сопот на 1850 година.
Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас в пловдивската гимназия. По-горе не отидох... Чрез постоянно и безспстемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него остаха големи празнини...
Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развеждаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствувания, познах вече мирен живот в София.
Но пак не патасах: творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!” И аз работех и изливах съдържанието на моята душа в песен.Дадох всичко добро,каквото можех да дам на отечеството. Малко бе, но толкоз имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието ми и на вярата ми.
Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чийто въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали.
Но да не хуля бога: 24 октомври т. г. чрез най-величавия начин ме обезщети,той осветли случезарно слънце облачното небе на моята късна есен.
София
3 ноември 1920
Редакцията.
По случай празника издателство „Труд” предлага на своите читатели и промоция с отстъпка от 50 % на двата луксозни тома с подбрани произведения на Иван Вазов. Кликнете тук, ако искате да поръчате книгите!
Коментари (0)
Вашият коментар