Заради гастролите на столични постановки театърът в Силистра преустановява драматичните си представления. Ниско качество срещу високи цени се предлага най-малко два пъти седмично. Хаотичната програма от гостуващи театри е на път да остави провинциалните актьори на улицата.
Проблемът не е от вчера и от днес. Още през лятото театралите в Силистра подкрепиха колегите си от Казанлък, които се обявиха против гастролите и подценяването на зрителя.
Това, че се залага на лекия жанр е мнение, което споделя и актьорът Владислав Карамфилов – Въргала. В Силистра той гостува с постановка на шуменския театър. Според него има ренесанс и българският зрител се е върнал в театралната зала, но е факт, че иска да гледа плоски комедии. Не става въпрос за подценяване на зрителя, но той е този, който определя репертоара, твърди Влади Въргала. Причината може би се крие в тежкото ежедневие и мрачната действителност, които карат хората да търсят нещо, което да ги разтовари. Трудно е да вкараш публика при сериозна драматургия, коментира Карамфилов.
Истината е, че за да може да се издържа театърът на касата трябва да има приходи. Затова и се канят гост-актьори, популярни лица от телевизора и се поставят леки заглавия. Не отричам обаче, че действително има много шлака, която обаче привлича. А и всеки отива на кино, ако филмът е с Робърт де Ниро, без да се замисля дали е хубав или тъп, категоричен е Влади.
Според него промяната трябва да е в менажирането на театрите.
Днес се разчита на субсидията от Министерство на културата, която е на лев от продаден билет. И именно заради това много от театрите са го обърнали на печалбарство, с доказано работещата схема – известни актьори + леко съдържание. Като по този начин източват бюджета, предназначен за култура в България. А не е възможно държавата да издържа толкова много театри, казва Въргала, като дава за пример Русия, където държавни театри няма.
В същото време не е и възможно да има контрол върху заглавията. Всичко опира до автокритерият, коментира Владислав Карамфилов, споделяйки, че когато е решил да се върне на театралната сцена е започнал да гледа, къде какво се играе в момента. Тръгнал от представленията, за които няма билети и излизал от залата потресен. И колкото повече е нямало билети толкова по-потресен бил той.
Механизъм, който да прецизира гастролите и заглавията няма.
Затова и ръководството на театъра в Силистра е принудено да спре реализацията на нови постановки и да преустанови драматичните представления в града.
Протиповопоставят се на комерсиализацията и не искат да залагат на популярни имена, за да печелят зрители.
До септември макар и с трудности са реализирани много, за мащаба на театърът в Силистра, заглавия. Като успешни отчитат драматичните спектакли за възрастни „Емигрантска мечта“ от Мате Матишич и „Хайде, душко убий ме!“ на Азис Несин , както и трите нови куклени постановки - „Легенда за доброто сърце“, „Ряпа, ама тиква“ и „Ламята от улица „Войтешка“. Режисьор на последната е един от актьорите в Силистра – Александър Павлов, безвъзмездно.
Всички спектакли са направени без предварително театърът да е имал спестени пари за разплащане на хонорари, сценография и командировъчни на гостуващите творци.
Над 50 000 лв. са приходите за първите девет месеца на годината. Приходи от изиграни 280 представления, които обаче не успяват да покрият разходите за попълване на репертоарния портфейл. Въпреки това директорът на театърът в Силистра Златина Станева, поема този риск, до днес.
В момента не могат да си позволят нови постановки. Разходите са постоянна величина, а приходите плаващи, непостоянни, променливи.
Цената на билет за куклена постановка е 3 лв. и не е променяна от 2010 година. А именно тези представления основно спомагат за издръжката на културната институция.
Затова и се стига до решението да спре реализацията на драматични спектакли в рамките на следващите няколко месеца.
Една от причините за това положение е и фактът, че Силистренският театър, е единственият държавен, който не получава дофинансиране от Общината. Всички други драматично-куклени структури в страната получават средства в размер от 50 до 100 хиляди лева, годишно. Така те могат да покрият разходите си за две драматични или две до четири куклени нови заглавия в репертоара си и да генерират чисти приходи след това.
Този момент в Силистра го няма. И въпреки, че театърът – драматичният, бе възстановен след усърдната работа на местни власти, депутати и инициативни комитети, днес културната институция е оставена да се справя сама.
Новите заглавия театърът реализира само и единствено, благодарение на дотацията от държавата на база продадени билети и брой зрители.
А е трудно, защото и за драматичните, и за куклените заглавия трябва да се търсят камерни пиеси. И ако практиката е за пиесата да се търси актьор – тук в Силистра търсят за актьорите пиеса, балансирайки между наличния състав, творческия и финансов ресурс, нагласите и очакванията.
Коментари (0)
Вашият коментар