В Париж тази вечер в чест на българката на най-висок международен пост ще свири Световният оркестър за мир
Когато на 13 октомври 2017 г. французойката Одре Азуле наследи Ирина Бокова на върха в ЮНЕСКО, нямаше изненада, че лидерът е пак жена.
През 2009 г. обаче Ирина Бокова направи революция в Париж - жена, при това от Източна Европа, пое ЮНЕСКО и зае най-високата позиция за българка в световното управление.
“Забележителна! Тя е опитен политик, който е наясно с противоборствата на силните на деня и умее да тласка нещата напред. От години успява да реформира организацията, така че да я направи по-динамична и действаща.” Така описа преди няколко дни Бокова човекът на Франция в ЮНЕСКО Лоран Стефанини пред радио “Франс кюлтур”.
Вторият мандат на българката като генерален директор изтича и днес посланиците на всички региони в ЮНЕСКО ще се съберат в нейна чест. 
Вечерта в Париж пред стотици гости Световният оркестър за мир (World orchestra for Peace) ще свири за Ирина, а десетки
знаменитости като
композитора
Жан-Мишел Жар,
актьора Форест
Уитакър, джаз
легендата
Харби Хенкок,
Лея Бутрос-Гали - съпруга на покойния генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали, ще разкажат във видеопослания за Ирина Бокова. Залата ще бъде огласена от български народни песни в изпълнение на Невена Цонева и в акомпанимент на гайда, а България ще е представена от министъра на културата Боил Банов.
“Ирина Бокова допринесе ЮНЕСКО да бъде възприета като една от най-важните и влиятелни организации в световен мащаб. Визията, която тя постави пред ЮНЕСКО и смело отстоя през годините, даде възможност да вървим по нов път, очертаващ хуманизма като мощно оръжие в борбата с неправдите на нашия свят”, заяви Банов пред Генералната конференция, която тече в момента в Париж.
Произходът и биографията на Ирина Бокова обаче дразнеха една много, много малка част от българите, които
се радваха не
толкова
на успехите ѝ,
колкото на
скандалите,
в които бе замесвано името ѝ.
Самата Бокова признава, че да ръководиш толкова всеобхватна като призвание, цели и задачи организация като ЮНЕСКО, е не просто тежко и сложно, а е истинско предизвикателство, на което трябва да си отдаден изцяло. 
се е научила да спи
в самолетите,
кръстосвайки планетата от единия до другия край в рамките на няколко дни. Още в началото обаче опитната дипломатка избегна риска да потъне в многотемието и си постави няколко точно фокусирани цели, които преследваше неотлъчно.
Днес българката с право отчита като едно от важните си постижания факта, че превръщайки равенството на половете в един от основните си приоритети, тя успя да промени манталитета и в самата организация, налагайки паритет между мъжете и жените в ръководството ѝ.
Другата ѝ неизменна цел през всички 8 години бяха изкореняването на неграмотността и всеобщият достъп до образование като най-сигурен начин да се противодейства на радикализацията и екстремизма в зародиш. Именно Бокова
наложи термина soft
power в речника на
световната политика
от последните години, поставяйки обучението и правата на децата в центъра на превенцията на съвременните конфликти. Но също вложи в него още много значения, засягащи междукултурния диалог и постигането на устойчиво развитие.
“Никога не съм вярвала, че по време на мандата ми ще има такова целенасочено рушене на културни ценности”, каза преди дни Бокова.
“Видяхме разрушенията на мавзолеите в Мали, опустошаването на музея в Мосул, Палмира, Нимруд, Алепо. Мисля, че направихме огромно усилие за
мобилизация на
всички, които вземат
политическите
решения,
за да се стигне до приетата от Съвета за сигурност на ООН на 7 март 2017 г. историческа резолюция 2347 за защита на културното наследство и неговата роля за мира и сигурността”, посочва Бокова. Документът е първият по рода си. 
Още една историческа премиера ознаменува мандата на българката - произнесената от Мeждународния наказателен съд
първа присъда
за унищожаване
на исторически
паметници
9 години затвор получи джихадистът Ахмед ал Факи ал Махди заради разрушаването на мавзолеите в Тимбукту, Мали – акт, който бе определен като военно престъпление. Нещо повече, на 6 ноември 2017 г. ЮНЕСКО и Мeждународният наказателен съд подписаха документ за задълбочаване на сътрудничеството, чиято цел е и в бъдеще рушителите на културни ценности да бъдат изправяни на съд. Мавзолеите в Тимбукту бяха възстановени - също голямо постижение на ЮНЕСКО.
Тъкмо в дните на равносметката обаче
геополитиката
изигра лоша шега
на Бокова. Две ключови държави за мисията на ЮНЕСКО в укрепване на международния мир - САЩ и Израел, обявиха, че ще напуснат организацията. Като аргумент посочиха антиизраелската политика, която водела доминираната от арабските страни организация.
Още през 2011 г., когато палестинците получиха пълноправно членство в ЮНЕСКО, САЩ спряха финансирането си, което представляваше 22% от бюджета на организацията. Това я изправи пред една от най-тежките кризи в историята ѝ, но Бокова въпреки това успя да съхрани всички важни програми и да не позволи драстични съкращения на служители.
Всъщност опитът в управлението на най-голямата организация в рамките на ООН даде кураж на Бокова да опита да постигне по-голям пробив на международния фронт, като се кандидатира за генерален секретар на ООН. И беше на косъм да го спечели. През целия период на надпреварата между съперниците тя бе най-добре представилата се жена, макар че консенсусът, създаден още в началото около португалеца Антонио Гутериш, едва ли ѝ предвещаваше победа. Но лансираната в последия момент кандидатура на бившата еврокомисарка Кристалина Георгиева не само елиминира шансовете и на двете българки, но постави и страната в деликатно положение.
Колкото до въпроса какво ще прави оттук нататък, Ирина Бокова посочва: “Има много каузи за подкрепа в този свят, пълен с предизвикателства. Ще продължа да се боря за опазването на културното наследство и срещу екстремизма. Социалното включване днес е един от големите залози, както и ролята на културата за развитието и опазването на мира. Културната дипломация става все по-важна и ако мога да подкрепям такива проекти, ще го правя убедено.”
Коментари (0)
Вашият коментар