Световноизвестната оперна звезда Александрина Пендачанска ще пее отново на сцената на Софийската опера и балет. На 8 и 10 декември тя ще бъде Флория Тоска в операта на Джакомо Пучини „Тоска“. Ще ѝ партнира прочутият тенор Камен Чанев, който ще влезе в ролята на Марио Каварадоси.
Пендачанска е родена в София в семейство на известни български музиканти. Започва да свири на пиано на 5-годишна възраст и завършва Националното музикално училище с пиано и пеене. Неин вокален педагог е майка ѝ – международно признатият сопран Валери Попова.
Пендачанска дебютира на 17-годишна възраст, а на 19 печели конкурса „Антонио Дворжак”, Международния вокален конкурс в Билбао и Певческия конкурс на Южноафриканския университет UNISA в Претория. Тя е на 19, когато дебютира като Лучия ди Ламермур в Билбао. След това е Кралицата на нощта (Кейптаун), Офелия (Монте Карло, Виена), Лучия (Торино, Триест), Джилда (Уелската национална опера и в Монте Карло), последвани от Виолета Валери (Триест, Хамбург, Франкфурт), Есклармонд (Торино), Паризина (Уексфорд, Лугано).
През сезоните 1997-2009 г-жа Пендачанска се изявява като Елизабета в Роберто Деверьо (Торино, Неапол), Ермионе (Санта Фе), Дона Анна (Лозана, Хюстън, Лисабон, Прага), Адина (Пезаро), Дона Елвира (Вашингтон), Чужденката (Катания), Вителия (Санта Фе), Сестра Анджелика (Лука), Луиза Милер на Верди и Лукреция Контарини от „Двамата Фоскари“ (Неапол), Семирамида на Росини в парижкия театър „Шанз-Елизе“, Ермионе и Дамата от езерото в Ню Йорк, Мадам Кортезе („Пътуване в Реймс“) в Брюкселската опера „Ла Моне“, Фиорила („Турчинът в Италия“) в Мюнхенската Баварска държавна опера и Берлинската държавна опера „Унтер ден Линден“, Луиза Милер на Верди в Немската опера в Берлин, както и Дона Елвира на Моцарт (Дон Жуан) в парижкия театър „Шанз-Елизе“, Лионската национална опера, Баден Баден, Вителия („Милосърдието на Тит“) в театър „Реал“ в Мадрид, Копенхаген и Лионската национална опера, Електра („Индоменей“) в Брюкселската опера „Ла Моне“.
От 2003 г. г-жа Пендачанска си сътрудничи активно с Рене Якобс както на оперната сцена, така и на концертния подиум. На европейски турнета с Фрайбургския бароков оркестър, дирижиран от Рене Якобс, тя пее Вителия („Милосърдието на Тит“), Дона Елвира („Дон Жуан“), Електра (Индоменей), Фиордилиджи („Така правят всички“), Арминда („Мнимата градинарка“), Алчина („Орландо Паладино“) в Музея за изящни изкуства в Брюксел, Кьолнската филхармония, парижкия театър „Шанз-Елизе“, Концертхаус Берлин, зала „Плейел“ в Париж, Единбургския международен фестивал, театър „Реал“ в Мадрид и др.
Тези успешни турнета са последвани от международно признати звукозаписи за „Хармония Мунди“. „Милосърдието на Тит“ (2006) печели две номинации „Грами“ за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, „Дон Жуан“ (2007 ) става „Избор на редактора на „Грамофон“, Индоменей (2009) – Диамант на „Опера мегъзин“, Агрипина (2011) – Музикални награди на Би Би Си 2012 – победител в рубриката „Награда за опера“.
Дискографията на г-жа Пендачанска включва също така „Живот за царя“ на Глинка (Антонида) за „Сони“, поемата „Камбани“ на Рахманинов за „Дека“, „Паризина“ от Доницети за „Динамикс“, „Юлий Цезар“ на Сарторио за ORF, „Сесостри“ на Тераделас за RCOC Records – Избор на редактора на „Грамофон“, както и два рецитала с арии.
Нейното изпълнение на Елизабета (Роберто Деверьо), Лукреция Контарини („Двамата Фоскари“), Дона Елвира („Дон Жуан“), Алчина („Орландо Паладино“) и в Малка тържествена меса са на разположение на DVD.
Ораториалният репертоар на г-жа Пендачанска включва измежду други „Реквием“ на Верди, „Стабат матер“ на Росини, Малка тържествена меса, „Цар Давид“ на Хонегер и т.н., които тя изпълнява с оркестри като оркестъра на Гевандхаус Лайпциг, Израелския филхармоничен оркестър, Филаделфийския оркестър, оркестъра на „Маджо Музикале Фиорентино“, оркестъра на Националната академия „Санта Чечилия“, Националния симфоничен оркестър на RAI, Руския национален оркестър. Г-жа Пендачанска си сътрудничи също и с някои първокласни инструментални ансамбли като Фрайбургския бароков оркестър, Академия за стара музика, Кончерто Кьолн, ансамбъл „Матеус“, Комплесо Бароко.
Работила е с диригенти като Рикардо Шайи, Мун-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Адам Фишер, Елиаху Инбал, Хесус Лопес-Кобос, Нело Санти, Бруно Бартолети, Карло Рици, Маурицио Бенини, Бруно Кампанела, Айвър Болтън, Даниел Орен, Владимир Спиваков, Рене Якобс, Владимир Юровски.
Върхови моменти от последните сезони включват Мария Стюард (Елизабета) – Торонто и Мюнхен, Агрипина – Берлинската държавна опера, „Мнимата градинарка“ (Арминда) – театър „Ан дер Вийн“, „Палячи“ (Неда) – Виенската държавна опера, „Сицилиански вечерни“ (Елена) – театър „Сан Карло“ в Неапол, „Руслан и Людмила“ (Горислава) – Болшой театър, Москва, „Телемах“ (Цирцея) – театър „Ан дер Вийн“.
От май 2012 г. г-жа Пендачанска използва артистичния псевдоним Алекс Пенда.
Някои от ангажиментите ѝ включват дебют в ролята на Саломе – театъра в Санкт Гален, Малка тържествена меса – Бад Кисинген, звукозапис на Семирамида за „Наксос“, „Мария Стюард“ (Елизабета) – Вашингтон и Москва, „Мнимата градинарка“ (Арминда) – Берлинската държавна опера, Вителия – Брюкселския театър „Ла Моне“, Дона Елвира – Баден Баден.
Дългоочакваният концерт на Александрина през декември 2013 г. отбеляза 25 години от дебюта ѝ в Софийската опера и балет и се превърна в събитие, каквото музикална София не помни. Тогава за първи път родните меломани чуха в изпълнение на Пендачанска откъс от „Саломе“ – операта от Рихард Щраус, която я води до най-далечни точки от земното кълбо.
На концерта нейната версия на прочутата ария на лейди Макбет от първо действие на едноименната опера от Верди, разтърси залата и разкри качествата ѝ в тежкия драматичен репертоар. Росиниевата „Семирамида“ и особено Вителия от „Милосърдието на Тит" от Моцарт, и двете неособено популярни у нас заглавия, подсказаха другата, по-лирична „линия“ в развитието на един необичаен талант, тръгнал от сцената на Софийската опера и балет преди четвърт век, за да покори световните сцени. Затова съвсем логично и естествено прозвучаха поредните отличия, които ѝ бяха връчени след концерта – наградата „Златен век“ на Министерството на културата и „Кристално огърлие“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Но като че ли особено скъпо за световната прима е признанието на колегите ѝ от Софийската опера и балет – обявявянето ѝ за почетен член на театъра от академик Пламен Карталов.
Прочутият тенор Камен Чанев гостува в „Тоска“
Популярният далеч зад границите на България наш тенор Камен Чанев отново ще зарадва софийската публика с гостуването си в класическо заглавие, режисирано от маестро Пламен Карталов. В последния месец на 2017 г., на 8 и 10 декември, изпълнителят ще очарова зрителите като Марио Каварадоси в „Тоска“. Ролята на Флория Тоска изпълнява известното в цял свят сопрано Александрина Пендачанска. Диригент е Григор Паликаров.
За Камен Чанев всяко завръщане на сцената на първия ни оперен театър е вълнуващо. „Тук съм започнал своя път“, разказва с усмивка той и си припомня първата си роля в „Севилският бръснар“ от Росини. С малко тъга говори за онези години, споменавайки имена, които вече не са между нас. Израстването му в професията е последователно, стъпка по стъпка. „Бързай бавно“ си остава негово кредо и днес, след толкова много роли и безброй спектакли по целия свят. Чанев е убеден, че важно е не колко пъти си пял даден персонаж, а как го изпълняваш.
“Животът ми минава от театър в театър и от самолет в самолет и докато се обърнеш... Това е страшно“, признава считаният за един от най-добрите изпълнители на тенорови партии днес. Сред най-новите му фурори на сцена е Де Грийо в „Манон Леско“ в ултрамодерния театър в Оман. Дебютира в тази роля през 2007 г. на сцената на Виенската Щатсопера. „Така се получава при мен, че дебютите ми по правило са били в столици – Виена, Берлин, Вашингтон, София“, разказва Камен Чанев. За него не е необичайно да слезе от самолета и да се озове направо на сцената. Това му се е случвало неведнъж и в най-големите театри. Но един от най-напрегнатите моменти в кариерата му е когато два часа преди спектакъла на „Манон Леско“ във Вашингтонската опера от дирекцията на театъра го молят да участва същата вечер поради внезапното отпадане на изпълнителя в тази партия в последния момент. Приема това предизвикателство и се справя блестящо, нерядко обаче е отказвал участия в роли, които не чувства като свои. През 2013 г. прави същински „маратон“ между Франкфурт, където участва в „Дон Карлос“ в 5-актната му версия и Рим, където по същото време представят „Селска чест“. За осем дни Камен Чанев изпява по четири спектакъла от двете заглавия. „От авиокомпанията, с която летях веднъж дневно Франкфурт-Рим или обратно си бяха помислили, че работя за тях“, разказва тенорът с усмивка.
„За съжаление до голяма степен нещата в операта днес станаха като в спорта. Няма място за истинско съревнование на таланти, сега то е между импресариите и директорите на театри.“ Необяснимо за Камен Чанев е, че постановки, които са освиркани от публиката, не водят до адекватни реакции на ръководствата на съответните театри и така техните представления продължават да разбунват духовете. Срещата на голямото изкуство с новите технологии не е сблъсък, а е по-скоро приятелски контакт, убеден е тенорът. Той смята, че до 50 % от успеха на една опера в наши дни могат да се дължат на костюмите и грима. Посочва като пример Италия, където специализирано предприятие произвежда облеклата за различни постановки. „Единствено тази страна остана остров на истинското изкуство“, категоричен е Чанев, пускайки за демонстрация на таблета си откъс от постановка на „Турандот“ в Римската опера. Гримът за нея е правен от екип на филмовия гигант „Чинечита“, а само костюмът на Калаф от синя рисувана кожа струва повече от 10 хиляди евро.
Ангажиментите на признатия от публиката и от критиците тенор не свършват чак до 2020 година. „Операта, както казват италианците, е “testa freda” (студена глава в превод – бел.ред.) – казва Камен Чанев. Трябва да си емоционален, но и да запазваш хладнокръвие. Трезвата преценка помага да управляваш нещата и на сцената, и в живота.“
Коментари (0)
Вашият коментар