Има часовник, който може да отмерва спрялото време
През последните дни Владимир Зарев живее “на макс” и в особена емоционална приповдигнатост. Заедно със своя основен издател Стойо Вартоломеев той обикаля страната и се среща с читателите на своите романи.
Двамата бяха в Пловдив, Варна, Велико Търново, Видин... Видин, който Владо смята за свой роден град, нищо, че се е появил на бял свят в София. Един хубав ден в детството баща му го води в крайдунавския град и така момчето открива невероятната духовна атмосфера на Видин, която остава завинаги в него.
Във вторник Зарев получи лично от Бойко Борисов държавната награда “Св. Паисий Хилендарски”. Премиерът му я връчи с думите, че Владимир е “горд син на баща си - историка акад. Пантелей Зарев.”
Наградата си писателят получи за изключителния му принос в развитието на националната културна идентичност и духовните ценности. Зарев-младши обеща, бъдещото му творчество да докаже, че неслучайно е получил наградата. 
Владимир Зарев е автор на 18 книги, от които 12 са романи. Най-тиражният от тях - “Разруха”, има 11 преиздания. Книгите на писателя са изключително добре приети в немскоезичния свят - Германия, Австрия и Швейцария.
Животът и домът на Владимир Зарев са препълнени от спомени, предмети, книги, вещи, преживявания и е разбираемо затруднението му да избере само 7 от тях и да ги титулува като “любими”.
Тук всеки предмет има изживяна история, всяка картина - сантиментална или весела случка.
Зарев например притежава няколко картини от Димитър Казаков-Нерон. За да стигнат до ателието на нестандартния художник в Божурище двамата вървят дълго време пеша през някакви ниви в неприветна есенна привечер.
В ателието художникът запалва печка, стоплят се, говорят си и се сприятеляват. Владо си купува две картини, а за благодарност Нерон му подарява още една. С изричното указание да прочете дарственото послание чак когато стигне у дома си.
Нерон е написал: “На Владимир Зарев - от най-великия сред великите на това свирепо време творец”.
Свирепото време е 1985 г. А картината става една от най-любимите на писателя. Завинаги.
Зарев смята, че различието е форма на човешката свобода. А Казаков е изключително различен човек. Човек, който не желае да се примири със скодоумието, което го заобикаля, и с цензурата на бездарието.
Ето все пак 7-те любими предмета на писателя Владимир Зарев.
Бащата на Владимир Зарев бил голям приятел с големия художник Васил Стоилов, който често гостувал у дома им със своята съпруга Ганка Найденова и дъщеря им Явора.Един ден Васил Стоилов пожелава да нарисува десетгодишния Владимир. Пошегувал се, че само докато го рисува, ще го види мирен. Това е портретът на детството на писателя. Другият портрет е дело на Владимир Пенев, сина на Пеньо Пенев, и е нарисуван миналата година. “Между тези два портрета е целият мой живот”, казва Владо Зарев.
Владимир Зарев има девет скулптури от Павел Койчев, но тази му е любимата. За писателя Койчев е един от най-големите български скулптори за всички времена. Огромен творец, който мисли мащабно, модерно и в далечна перспектива. Човек, който прави всичко възможно да преведе националната скулптура от класиката в модерните времена. Зарев признава, че има огромното щастие да бъде приятел с Павел Койчев.
Владимир Зарев мечтае да има грамофон, защото притежава хубави стари плочи, но няма на какво да ги слуша. Един ден вижда грамофон в малък антикварен магазин на “Раковски”. Влиза със светнали очи и продавачът веднага разбира нетърпението на клиента и му продава грамофона значително по-скъпо. Сега Владо обича да слуша на него стари валсове и фокстрот.
Тази икона също е купена в Москва в началото на 80-те години. При това само за две газови запалки. Изключително красива, дело на прочутата Казанска школа. Изработена е през ХIХ век. Изобразява Дева Мария с младенеца и е с обков. “Тази икона ми носи успокоение - казва Владо Зарев. - Когато я гледам по-дълго или се помоля пред нея, изпитвам душевен уют и хармония. Хармония със себе си и със света. И с хората, които обичам...”
Това е друза - полускъпоценно природно образувание, което се разрязва на две, за да се види красотата му отвътре. Владимир Зарев купува друзата от старинния немски град Бамберг, който сякаш продължава да живее в ХVI век. Писателят е изпратен там с едногодишна стипендия на Баварското министерство на културата, което му връчва голяма държавна награда.
Преди 35 г. съветското списание “Роман газета” издава книгата на Зарев “Денят на нетърпението” в тираж милион и 300 хиляди броя. Хонорарът е внушителен, но няма за какво да бъде похарчен. Владо вижда този часовник в антикварен магазин и веднага се влюбва в него. Купува го за 2000 рубли. Часовникът работи, но може да бъде приет и като метафора на спрялото време.
7. Скулптурна глава
Скулптурна глава с голяма емоционална стойност. Миналата година му я подарява Димитър Рангачев, приятел от детинство. Рангачев завършва скулптура в Москва, после се жени за полякиня и сега двамата живеят в Швеция. Рангачев е най-големият реставратор в Западна Европа. Реставрира порцелан, стъкло, желязо и скулптура.
Коментари (0)
Вашият коментар