17,56 секунди, 3 паса и удар със 121 км/ч от крака на Емил Костадинов.
Това е количественото измерение на един от най-великите моменти в историята на българския футбол. Победата на “Парк де Пренс” направи 17 ноември Великден за феновете, които празнуват вече 24 години.
За съжаление обаче, след това големите мигове се броят на пръсти. Особено през последните години. 24 години няма да имаме и участие на световно първенство, като
спомените от
великото
американско лято
започват да
избледняват
Но като няма нови, остават да ни топлят сърцата и националното самочувствие.
“Може би няма по-трудна квалификация в историята на националния ни отбор. Събрахме тези, които искахме, едва в Париж. Във всеки един мач липсваха по един-двама. Дали заради контузии, дали заради картони”, обяснява помощникът на Димитър Пенев Красимир Борисов.
“Отделно дойдоха бойкотите на играчи, журналисти, цялото напрежение”, допълва той.
Борисов и до днес пази декларациите на левскарите, с които се отказват от националния отбор. “Всичките са писани с един почерк, доста неграмотно. Знае се кой ги е писал, но нека сам си признае. Това ще е мъжка постъпка”, допълва той.
няма кой да ги
забележи на Запад
Само националният отбор им остава”, обяснява Пената. Но Наско е категоричен, че продължава с бойкота, защото е недоволен от статута си на резерва. Вместо него се е наложил вече Йордан Лечков.
Пази и статиите около скандала с Любослав Пенев, който призова спортните журналисти да играят на малки вратички, за да се види кой кой е. Тогава бе обявен бойкот. Единствено “24 часа” не се включи в него. С железния довод на тогавашния главен редактор Валери Найденов и шефа на спорта Юлий Москов, че читателя го интересува мачът, а не отношението на журналистите с футболистите. Защото точно читателят е на първо място от основаването на медията.
Здравословни проблеми има и преди решителния мач в Париж. Христо Стоичков се връща с болки в адуктора и леко придърпване. Любослав Пенев е с проблеми в гърба. Най-тежко е положението на Трифон Иванов. Железният защитник излиза на инжекции на “Парк де Пренс”. Но въпреки това не дава на Жан-Пиер Папен да диша - образно казано.
“Поработихме доста с покойния вече д-р Гевренов. Само за няколко дни успяхме да вдигнем Стоичков и Пенев. Проблемите на Трифон обаче продължиха”, обяснява легендарният масажист на националите Христо Запрянов-Доцента.
По това време отборът е скрит предвидливо на лагер на 80 километра от Дюселдорф. За да няма разсейване при играчите. “Беше един университетски комплекс. С много терени, зали, всичко, което бе необходимо”, обяснява Борисов.
Нашите дори правят и спаринг със студентски отбор, преди да тръгнат за Франция.
В Париж обаче кацат само 14 играчи. Любослав Пенев и Емил Костадинов са прекарани сухопътно с автомобила на съотборника на Борислав Михайлов в “Мюлуз” Георги Георгиев-Гецата.
“Предния ден преди тръгването започна подготовката. Александър Динев събра паспортите на всички. И изведнъж обяви, че двамата са без френски визи. А те трябваше да си ги изкарат в Испания и Португалия, където играеха. Тогава се роди този вариант с Георгиев. Имаше още два-три резервни, но всичките бяха
свързани с доста
разправии и ходене
по мъките”,
обяснява Красимир Борисов.
Проблемът идва на летището, където двамата трябва да пътуват за Париж. То е тройно. Обслужва Мюлуз, швейцарския Базел и германския Фрайбург. Георгиев ги изпраща на вътрешни полети, където не би трябвало да има проверка на паспортите. Но франзуците решават да обединят полета с международен. И всъщност цялата операция е нахалост. И един добър граничен полицай пуска бъдещите екзекутори на Франция да се качат на самолета.
“Всички бяха категорични, че този път ще ги победим. Най-твърди в победата бяха Данчо Лечков и Краси Балъков. На всяка крачка обясняваха как французите не са толкова силен отбор, паднали са от Израел и имаме всички шансове”, казва Христо Запрянов.
Българите отсядат в доста елитния “Трианон Палас” във Версай. Това е първият луксозен хотел край бившите дворци на френските крале. Построен е през 1910 година. Точно в неговата зала се подписва Версайският договор за края на Първата световна война на 28 юни 1919 г. След това там са отсядали актрисата Сара Бернар, индустриалецът Анде Ситроен, тенисистът Жан Борота.
През Втората световна война там са покоите на Херман Гьоринг, а много често в хотела отсяда и Адолф Хитлер. След това се нанася щабът на съюзническите войски начело с генерал Дуайт Айзенхауер-Айк.
“Трианон Палас” е основният хотел на френската федерация. Там е лагерът на националите преди всеки мач. Но се стига до конфликт с шефовете на централата и той е предложен на българския отбор. Е, не целият, а една малка част от неговите 119 стаи. Президентът на БФС Валентин Михов веднага се възползва от офертата.
Самият Михов пристига от София с огромен антураж. Поканени са журналисти от всички медии, приятели, фенове. Чартърът е претъпкан, все едно
всички наистина са
очаквали победата
Сутринта в хотела персоналът се опулва, когато българите му обясняват да запазят място за победната вечеря и че ще поемат разноските на всички за световното в САЩ. Никой не вярва на родната делегация. Но след мача шефовете на хотела лично подаряват кашон шампанско за победата.
Която идва по до болка познатия ни начин. В 82-ата минута Димитър Пенев пуска на терена Петър Александров и Даниел Боримиров с точната заръка - влизате и обръщате мача. В 85-ата обаче той продължава да е 1:1 и домакините вече стягат куфарите за САЩ. Където са си избрали предварително и база, и хотел. Няма да имат никакви проблеми. Пената проронва, че е жалко за толкова силно поколение в националния им отбор да не се реализира.
Секунди преди края реферът Лесли Мотръм дава пряк свободен удар за французите в близост до корнера. Жинола се опитва да прати топката към Кантона, но пасът му е доста неточен. Тя попада в Кременлиев. Той я дава на Балъков, а който пък намира Пенев. Любо се преборва с двама и я праща към връхлитащия Костадинов.
“Видях с периферното си зрение, че Стоичков е сам. Но в този момент
някой тръгна да
се хвърля на шпагат
Можеше да пратя топката в него и реших да бия. За части от секундата”, признава героят от “Парк де Пренс” Емил Костадинов. И топката е точно в горния ляв ъгъл на Лама. Стадионът е безмълвен, а българите гонят Костадинов по терена. Със същия успех като френските защитници - настигат го чак на тъчлинията.
Нашите от "Парк де Пренс" управляват
футбола, французите главно го коментират
Тези, които направиха подвига на “Парк де Пренс” за България, сега управляват футбола ни. Французите пък предпочитат да го коментират по телевизията. При нас треньорите също са доста повече.
24 години по-късно и двамата от тези на терена поемат националните отбори на двете страни. Французите се водят от Дидие Дешан, а България от Петър Хубчев.
Ето с какво се занимават играчите и на двата отбора днес.
БЪЛГАРИЯ
№1 - Борислав Михайлов. Тогава играч на френския “Мюлуз”. Днес е президент на БФС, избраха го през 2005 г. Член на изпълкома на УЕФА и член на комисията за развитие на футбола на ФИФА.
№2 - Емил Кременлиев. Тогава в “Левски”, сега спортен директор на третодивизионния “Арда” (Кърджали). От началото на сезона тимът е с 13 победи и 2 равни с голова разлика 56:3 в Югоизточната “В” група.
№3 - Трифон Иванов. “Бетис” (Севиля). На 13 февруари миналата година железният защитник получи инфаркт и почина във вилата си в село Самоводене, Великотърновско.
№4 - Цанко Цветанов. “Левски”. От дълги години е помощник на Станимир Стоилов в отборите, които води. За последно изведоха “Астана” до четвърта поредна титла на Казахстан.
№5 - Петър Хубчев. “Левски”. От септември миналата година пое националния отбор на пожар, след като Ивайло Петев напусна, за да подпише с “Динамо” (Загреб).
№6 - Златко Янков. “Левски”. В момента е помощник-треньор на елитния турски тим “Сивас”.
№7 - Емил Костадинов. “Порто”. Член на изпълкома на БФС. Отговаря за юношеските национални отбори.
№8 - Христо Стоичков. “Барселона”. Анализатор и коментатор на американската телевизия “Унивисион Депортес”, която е за испаноговорещи. Живее главно в Маями.
№9 - Любослав Пенев. “Валенсия”. От лятото на 2017 година пое втория отбор на “Валенсия”, който играе в третото ниво в испанския футбол.
№10 - Красимир Балъков. “Спортинг” (Лисабон). Скаут в ЦСКА. Разузнава и набелязва играчи за тима от Борисовата градина.
№11 - Йордан Лечков. “Хамбургер”. Първи вицепрезидент на БФС и член на изпълкома. Отговаря за националния отбор.
Резервите
№15 - Петър Александров. “Арау”. Старши треньор на швейцарския “Бил-Биен”.
№14 - Даниел Боримиров. “Левски”. Влиза в 82-ата мин на мястото на Йордан Лечков. Спортно-технически директор на “Левски”.
Старши треньор - Димитър Пенев. Почетен президент на ЦСКА.
Помощник-треньор - Красимир Борисов. Работи с деца през уикендите.
ФРАНЦИЯ
№1 - Бернар Лама. “Пари Сен Жермен”. Главен мениджър на националния отбор на Френска Гвиана, отбор, непризнат от ФИФА.
№2 - Марсел Десаи. “Милан”. В момента е активен блогър, но на театрални теми. За последно се занимава с футбол през 2008 г. в организационния комитет на африканското първенство в родната му Гана.
№3 - Еманюел Пти. “Монако”. Анализатор и коментатор в спортния канал SFR Sport 1.
№4 - Ален Рош. “Пари Сен Жермен”. Коментатор и анализатор в програмите Jour de foot, 19H30 Sport и Canal Football Club по Canal+.
№5 - Лоран Блан. “Сент Етиен”. Безработен. На 27 юни миналата година бе уволнен от “Пари Сен Жермен” и получи компенсация от 22 милиона евро.
№6 - Пол льо Гуен. “Пари Сен Жермен”. Старши треньор на турския “Бурса”.
№7 - Дидие Дешан. “Олимпик” (Марсилия). Национален селекционер на Франция.
№8 - Франк Созе. “Аталанта”. Коментатор на Canal+. Озвучил е последните версии на видеоиграта ФИФА от 2006 година насам заедно с Ерве Мату.
№9 Жан-Пиер Папен. “Милан”. Технически консултант на федерацията и телевизия TF1.
№10 - Рейналд Педрос. “Нант”. Води предаването “Специалистите” по Canal+ в понеделник вечер.
№11 - Ерик Кантона. “Манчестър Юнайтед”. Навлезе в актьорството, рекламния бизнес и фотографията. Коментира като комисионер на футбола по “Евроспорт”.
Резервите
№15 - Давид Жинола. “Пари Сен Жермен”. Влиза в 68-ата мин на мястото на Папен. Завърши актьорско майсторство в Англия и се снима. Претърпя инфаркт, но се възстанови напълно.
№13 - Венсан Герен. “Пари Сен Жермен”. Влиза в 80-ата мин на мястото на Созе. Има собствена агенция за организиране на мероприятия. В договорни отношения с един от най-големите букмейкъри на Франция за съветник по залозите.
Треньор - Жерар Улие. Външен консултант на “Олимпик” (Лион).
Съдията
Лесли Мотръм. Инструктор на ФИФА и член на съдийската комисия в Шотландия.
Жинола бил пред гонене, за мача с
България го спасил помощникът Еме Жаке
Давид Жинола е определеният за виновник за загубата на французите. Заради неточния пас към Ерик Кантона, който бе пресечен от Емил Кременлиев. За да мине топката през Балъков, Любо Пенев и да стигне до Емил Костадинов.
“Той заби нож в гърба ни. Съдията вече бе захапал свирката и само трябваше да се забави малко. Вместо да търси някого с 60-метров пас”, обясни селекционерът им Жерар Улие след мача.
Години по-късно обаче прави още по-интересно разкритие. “Исках да изхвърля Жинола от националния отбор, след като даде интервю, че Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона не ставали за Франция. Всичко заради тъпата вражда между “Олимпик” (Марсилия) и “Пари Сен Жермен”. Това
направи
атмосферата на
стадиона отровна
Парижани освиркваха Папен и Кантона при всяко докосване на топката. Сигурен съм, че без Жинола в състава си щяхме да се класираме на световното”, категоричен е Улие в книгата си “Треньорски тайни”.
“Хирошима”, това е определението, което дава един от френските функционери след мача. Критиките към националния отбор са опустошителни.
Жинола е обявен за обществен враг №1. “Така и не разбрахме защо се получи така. След като се прибра в отбора, трябваше да положим доста усилия, за да го предпазим от нападките на журналисти и фенове. Личеше си, че му е тежко. Добре, дори да е направил грешка, тя е в другия край на терена от вратата на Лама. Къде са били останалите?”, казва спортният директор на “Пари Сен Жермен” Жан-Мишел Мутие.
“Бяхме шестима срещу двама-трима българи. Едва ли той е най-виновният”, признава 10 години по-късно и защитникът Ален Рош.
Тогава се обръща внимание на ситуацията. И внимателният преглед показва един куп френски грешки. Първо, Ерик Кантона иска топката, като вдига ръка, и Жинола изпълнява желанието му. В същото време дефанзивният халф Дидие Дешан по неясни причини е дълбоко в нашата половина и изпуска ситуацията от контрол. Трето, Рейналд Педрос и Пол льо Гуен не успяват да притеснят Любослав Пенев, въпреки че са двама срещу него. Четвърто, Ален Рош губи битката за висока топка с Костадинов, въпреки предимството си и накрая Лоран Блан закъснява да покрие колегата си в центъра на защитата и шпагатът му е безполезен.
8 дни след мача Улие е пътник. На 29 ноември
оставката си
дава и шефът
на федерацията
Жан Фурне-Фаяр. Започва големият ремонт на френския футбол. Като временен президент Жак Жорж назначава на поста национален селекционер Еме Жаке. Всичко трябва да се започне отново.
На 16 февруари 1994 г. Франция печели с 1:0 срещу Италия като гост. Три дни по-късно за президент на федерацията е избран Клод Симоне, който потвърждава избора на Жак Жорж за Жаке. Срещу италианците играят шестима от грешниците - Бернар Лама, Марсел Десаи, Ален Рош, Дидие Дешан, Пол льо Гуен и Ерик Кантона. Оттеглянето си от националния отбор са обявили Франк Созе, Лоран Блан и Жан-Пиер Папен, но единствено първият е твърд в решението си. Жаке вкарва в халфовата линия Юри Джоркаеф и дава дебют на Кристиян Карембьо.
След това успява да навие и Жинола да се завърне в отбора, но продължава да прави промени. След победа над Чили на 22 март, мачът с Австралия на 25 май
носи първите
сериозни промени
Фабиен Бартез и Кристоф Дюгари дебютират за “петлите”. Лоран Блан решава да се завърне и прави непробиваема двойка с Дешан в центъра на защитата. И на 17 август се появяват Лилиан Тюрам и Зинедин Зидан. Зизу дебютира с 2 гола срещу Чехия за 2:2.
Евроквалификациите започват с три нулеви равенства срещу Словакия, Румъния и Полша. Но победа в Букурещ успява да стигне до финалите в Англия.
Постепенно изтластква старата гвардия. За последно на 18 януари 1995 г. екипа на Франция обличат Папен и Кантона, а от 6 септември и Жинола. Капитанската лента на 26 април получава Дешан.
В първия си мач там той вече има 8 бъдещи световни шампиони в състава си - Тюрам, Блан, Десаи, Карембьо, Дешан, Зидан, Джоркаеф и Дюгари. По време на първенството Бишенте Лизаразу измества Ерик ди Меко от левия фланг на защитата. Французите падат от Чехия след дузпи, но имат две години да се подготвят за световното първенство у дома.
През 1996 г. в състава се появяват Венсан Кандела, Тиери Анри, Ален Богосян и Стефан Гиварш. И точно минути преди мача на откриването на световното първенство е повикан и Давид Трезеге. Големият тим на Франция е готов за световната титла. Само 4 години след поражението на “Парк де Пренс”.
Коментари (0)
Вашият коментар