Вежди Рашидов си тръгвал от живота, д-р Снежа го върнала, държейки ръката муЛюбими ястия - с кисело зеле, сам си го готви

Съпругата на  бившия министър на културата е  денонощно до него в миговете му  между живота и смъртта

“Отивах си. Просто си умирах. И го усещах. Виждах оня коридор, онази бяла светлина към него....Този студен полъх на отвъдното лъхаше до мен.

И в този момент хващах топлата ръка на Снежи. Тя стоеше до мен. И се връщах обратно в живота. Тя беше моята котва. Пак си поемах дъх, защото знаех, че съм обичан, че някой ме чака да бъда до него и ме тегли обратно да бъда жив.

Жив! Струва си да

си жив, ако някой

те чака! И те обича”

Това разказва Вежди Рашидов за преживяванията си от една самотна болнична стая в Германия. Диагнозата му е страшна. Рак на гласните струни. Гласът му спада. Става дрезгав. Е, известно е, пристрастен е към тютюна, пуши пури. Ароматът на тези “Хавана” - завити на бедрото на знойти кубинки, е уникален, но за това се плаща...

Но Снежи - неговата съпруга, д-р Бахарова, жената, видяла много болки и старадания в “Пирогов” - в кардиологичното отделение, не се примирява с неговото небрежно отношение към здравето, с неговото типично мъжко “нищо ми няма, ще мине като хрема”.

Спасява му живота.

В истинския смисъл

на тази фраза

Настоява. Праща го на лекар. Дори го води при спец.

Лекарите поемат нещата, но идва страшната диагноза. Рак. Шок! Рашидов никога не е криел, че е човек с възможности. Скулптор, чийто творби се продават за хиляди евро. Което му гарантира добър шанс да оцелее при тази диагноза. Но се иска и воля.

Следва сложно и скъпо многомесечно лечение в Германия при най-добрите професори, в най-добрите клиники. С най-модерна екскпериментална технология. Снежи е до него. Но не може да остане през нощта, защото му прилагат облъчване, което е опасно за здрав човек. Отива си в наетия апартамент, а там, сама, се раздвоява от собствените си драми. Мъж - дете, къде я тя.

Тази красива жена не знае какво да стори, а и не иска да занимава мъжа си с други проблеми. Снежи има дете от предишен брак, което точно тогава изпада в тежка алергична криза, с обриви, в шок. Научава го, докато и съпругът ѝ се бори за живота си.

Интубиран, облъчен,

със сонда в стомаха,

за да се храни,

защото не може да поема нищо през гърлото. Безпомощен. Зависим от нея. От нейната топла ръка и утеха.

Снежи не може да скрие нищо от човека, с когото са 22 години заедно. Той я чете като отворена книга. “Какво става, моето момиче, пита Рашидов, какво те притеснява. Кажи ми. Сподели”. Не може да говори, пише на листчета. Или рисува.

Тя през сълзи му разказва за здравословното състояние на дъщеря си (някакъв екзотичен вирус, който предизвиква ужасни обриви, а е на стотици километри от детето си - б.а.), колко е притеснена - и за нея, и за двамата. Как не знае на кой свят е, къде да подаде ръка за помощ. Дете, съпруг.

“Снеже, успокой си, погрижи се за детето си. Иди си в България. Бъди до него. Аз ще се оправя. Моля те, мила моя, послушай сърцето си”, казва Рашидов.

“Добре”.

Снежана казва,

че ще си стегне

куфарите и

ще отлети

Но на другия ден пак е в берлинската клиника. Анулирала е резервацията. Пак била под радиацията и до своя Вежди. “Ако си тръгна, ти ще умреш!”, категорична е Снежи.

Вежди е убеден. “Ако тогава си беше тръгвала, може би и аз, но към един друг свят. Снежа ме държа за ръка, тя беше моята котва, моята тъничка, но здрава връзка с живота. Тя ме удържа. Моята Снежа. Моята силна жена, моето мъжко момиче до един слаб мъж. Благодаря ти, скъпа.”

Вежди, който, макар и да не можел да каже и дума, защото от гърлото му е излизала само една тръба, ѝ подарявал прекрасни акварели от тъжни есенни листа, които виждал  как падат от прозореца на болничната си стая. Как жълтеят и плуват в локвите, като малки ладии, наквасени от дъжда като със сълзи. Или бисери?

Вежди мокри боите, донесени от Свежи,  с вода - акварелите са най-трудното изкуство, казва е той. Там не може да се правят грешки. Всичко е истинско и от първи щрих трябва да се получи. И ето ги тези пейзажи през прозореца. Тъжно, есенно, мрачно... но и с надежда.  Снежи е до него. И листата изплуват от локвите, греят като коледни звезди.

Снежи има тези жълто-червени листа и най-доброто нещо на света - любов. Тези акварели, рисувани, докато той се е борел за живота си, а тя - раздвоена между майчината обич и нуждата да бъде до човека, когото обича. Посветени са на нея.

А тя му е

носела боичките

За да го върне към живота, да го върне към любовта, да го върне до себе си. Да оживее. А той ѝ подарявал своята нарисувана есенна любов. В жълто, червено, златно.

И най-хубавото - след една изложба парите от всичките “болнични” акварели, продадени за значителни суми, са дадени за благотворителност, за деца, които очакват Дядо Коледа в “Пирогов” и мечтаят в неговия чувал да има нещо за тях, защото са били добри. Дано и здрави.

Д-р Снежана Барахова е лекар в “Пирогов”. И нищо не може да я отмени от тази мисия, защото това за нея и е единствената “болницата за хората”. Болницата за болните. Не би ли могла да си стои вкъщи, да се грижи за градината и любвеобилните им кучета - кокер и овчарка? Да, би могла. Но няма да е тази Снежи на Вежди. Момичето, което обича и него, и хората, на които може да подаде ръка и да помогне. Всеки ден. Неговата половинка. Без която не е цял. Това е тя. Снежи. Неговото лично джипи, както се шегува. И без която не може.

Министершата Рашидова. Д-р Снежана Бахарова не можа да свикне с това обръщение. Тя е израснала в сплотено семейство, в което е бил жив патриархалният дух. Баща ѝ - завършил консерватория и медицина, “разпределил” професиите на двете си деца. Снежана никога не си е представяла, че ще бъде нещо друго освен лекар, а брат ѝ станал музикант. Работи като лекар консултант в травматологичната секция на “Пирогов”. От първия си брак има дъщеря, Гергана е завършила УНСС.

Преди да стане г-жа Рашидова, Снежа е била 10 г. редом с известния скулптор. Запознали се на купона на рождения ден на Борислав Дионисиев, който им станал кум. Дълго не подписвали - детето било малко, майка ѝ - доста болна. Тя най-много се зарадвала щом се взели. Снежа се описа като уравновесен, търпелив и спокоен човек. Признава, че е суетна. “Първо съм жена, после майка, съпруга и лекар”, градира тя.

ТОЙ ЗА НЕЯ
“Тя е неразделна част от мен. Ние сме едно тяло, една душа. Снежи е част от живота и от съдбата ми. Не знам как да го обясня по-точно. Тя е нещо, без което не можеш да бъдеш ти, тя е половината от живота ми, една втора от моето аз, тя е моята причина да се боря да живея. Благодаря, Снежи, че си до мен и ми подаваш ръка.”

ДОМЪТ

Че къщата е на Вежди Рашидов, се разбира още от улицата - на фасадата над входа е поставена керамична мозайка с името му. Той е автор и на архитектурата, и на интериорите. Съпругата му - д-р Снежана Бахарова, има участие в отделни детайли. Съвсем очаквано в дома на твореца има множество скулптури. Природни форми и метални пластики съжителстват хармонично. На всичките му приятели е известно, че колекционира старинни ключове.

ХАПКИ

Любими ястия

- с кисело зеле,

сам си го готви

Вежди през зимата може да яде предимно и само кисело зеле, казва д-р Бахарова.

Сам си го готви. Обича го. Със свинско. Или пък сарми. Това е голямата му слабост. Киселичко, пикантничко, не бих могла да кажа, че е полезно за сърцето и стомаха като лекар, но е факт... Киселото зеле!

Лятото му дай миш маш. Да забърка чушки, домати, яйца. А една салата от домати и сирене му е най-любима. Може да кара само на това. В наи-изискани ресторанти в чужбина е искал боб чорба. Не се изкушава от стриди и скариди. Яде боб чорба и това му е най-хубаво.

Много сме се смяли с неговото желание да откаже екзотика за сметка на нашенския боб. Преди време го бяхте поканили от вестника ви да отговори на въпроса какво би сготвил на една жена, за да остане до сутринта. И той ви даде рецепта за пълнени дръжки на тиквички, казва д-р Бахарова. Били вкусни. Не си тръгнала. И така 22 г.