Какво забравят лекарите

„Какво забравят лекарите“ не е обикновена книга, а наръчник за по-добър живот. Авторът д-р Атанас Михайлов е известен хомеопат и фитотерапевт с над 30-годишна практика. Успоредно с успешната си лекарска дейност, той повече от две десетилетия дава своя принос за популяризирането на природолечението. Завършил е медицина, специалист е по вътрешни болести, но почти не използва конвенционалните средства за лечение, освен в изключителни случаи.

В огромния си труд д-р Михайлов разглежда изключително важни въпроси като къде е локализирана имунната система, лекува ли се тя, кои са факторите, които я увреждат. Също така изследва пагубната роля на възпаленията, които според него са в основата на всички болести. Той обръща внимание и на алергиите, автоимунните заболявания, хормоналните дисфункции, сърдечно съдовите заболявания и остеопороза. Засяга и причините и лечението на безплодие.

Авторът обсъжда така наболялата тема за ваксините, давайки и методи на лечение на папломавирусна инфекция и не пропуска и горещи въпроси като рисковете от парацетамола и антибиотиците. Д-р Михайлов представя природни методи за лечение на огромен списък от заболявания, като всяка една терапия е почерпена от неговата дългогодишна практика.

Авторът споделя: "През последните 10-20 години в здравната сфера набират сила два противоположни процеса. От една страна, бурно нараства интересът към естествени, немедикаментозни средства и методи на лечение. И ще продължи да нараства, въпреки квалификациите, които му се дават – защото е следствие на неудовлетвореност от конвенционалната терапия, а не на невежество.

От друга страна, има тенденция към капсуловане на медицинската практика (според мен дирижирано), при което лекарите се демотивират да вземат самостоятелни решения и да търсят извън наложените рамки. Нещо повече, практиката абдикира от цели медицински направления. Последните едно-две поколения лекари са приучени да се доверяват единствено на фармацевтичните средства.

Зараждащият се конфликт няма как да бъде спрян само с призиви като общите насоки на Световната здравна организация да се ограничи употребата на антибиотици или с дебати около полипрагмазията. Нужни са нови практически решения и голяма част от тях всъщност са дадени от медицинската наука – бегло са упоменати дори в учебниците, събират прах в папките с резултати от изследвания или просто са „заметени под килима“. Именно те са обект на внимание в настоящата книга."