Цар Иван Александър вдига сватба с гола еврейка

Вижда я да се къпе в Янтра
     и пламва от лудо желание

Осем дни пие, пее и танцува престолният Търновград. През 1349 г. цар Иван Александър вдига невиждана сватба. Праща съпругата си в манастир и отива под венчило с любовницата.

Случаят е скандален, защото през Средновековието владетелят може да има няколко метреси, но не посяга заради тях на законната съпруга.

Тя е Теодора, щерка на влашкия войвода Иванко Басараб. Наречен е Основателя, защото консолидира Дунавското княжество. Дава Теодора на Иван Александър, докато още е деспот на Ловешко.

Иван не е име,

а титла

Гръцката форма Йоан означава “С Божията милост”. Повечето владетели от Второто българско царство носят тази небесна закрила пред името си.

Иван Александър се качва на престола с дворцов преврат през 1331 г. Отвежда Теодора в Търново, където живеят заедно близо две десетилетия. Царицата ражда трима сина и една дъщеря. Преждевременно се състарява, което не е по вкуса на царя.

Според историческите извори той бил “със свити колене”. Белег, че е прекарал рахит, който увредил нозете му. По правилата на тогавашната политическа коректност обаче летописците настояват, че бил “правоходец”.

Зигмунд Фройд сочи, че от всеки недъг покълват комплекси. При Иван Александър е сексуален. Правоходеца се мръщи на сбръчканата Теодора и се оглежда за нещо свежо.

По онова време

Янтра била

пълноводна

и плавателна

Имало заливчета, където търновките перели и се къпели. Царят ги обикалял и наблюдавал. Веднъж видял шеметна хубавица в прегръдките на реката, гола под еврейския квартал Жид махала.

Била Сара според едни източници от византийските евреи, наречени романьоти. Според други е дъщеря на венециански търговец. Царят пламнал в лудо желание!

“С какво еврейката спечелила сърцето на Иван Александър?”, пита проф. Йордан Андреев и се взира в средновековния й портрет:

“Сияещо като слънце лице, ярка руменина, трапчинки по бузите - всичко издава една неподправена жизненост. Може би тъкмо това да е прилегнало най-вече на застаряващия владетел.”

Любовно биле

или заклинание?

“Можем, разбира се - продължава професорът, - да се измъкнем с предположението, че еврейката омагьосала царя с любовно биле или заклинание - в Средновековието хората вярвали в подобни неща. Но със същия успех можем да приемем, че Иван Александър решил да се превъплъти в образа на мечтания принц, излязъл сякаш от приказките. Налага се да приемем най-естественото обяснение: царят повярвал, че най-после е ударил часът на голямата му любов, и се хвърлил презглава в тази щура история.”

Иван Александър праща Теодора в манастир, а Сара се отрича от вярата на предците си с Христово кръщение. За да унизи бившата царица, избира същото име - Теодора. В превод от гръцки е “Дарена от Бога”. Така два пъти Правоходеца е дарен от Всевишния!

Пиянството на

един народ почва на

1 декември 1349 г.

Това е денят на тежката сватба с осем дни веселби - задължителния период, с който през средните векове се ознаменуват царските сватби. После събитията тръгват надолу. “Към пропаст”, по заглавието на известната Вазова драма.

През 1350 и 1360 г. църковният реформатор Теодосий Търновски провежда два събора против ересите. Първият е срещу богомилите, месалианите и адамитите. Вторият громи юдействащите. Те са прицелени в голата Сара, защото адамитите практикували нудизъм.

Като всеки ренегат обаче, тя се оказва по християнка от папата. Юдеите я молят за помощ, но новопокръстената твърдо застава зад православието.

Теодора Втора ражда двама сина и три дъщери. Първородният е Иван Шишман, но престолонаследници са синовете от първия брак.

Чисто по еврейски

Сара обръща закона

Внушава на съпруга си, че те не са “багрянородни”, защото са се появили, когато е още деспот. Иван Шишман обаче е роден в царска плащаница и той е достойният!

Иван Александър разсича гордиевия възел с историческо престъпление - Търновското царство дава на Иван Шишман, а Видинското харизва на Иван Срацимир. Неговата майка е първата Теодора, която прибира след манастира.

През 1365 г. във Видинско нахлува унгарският крал Лайош I Велики.

Пленява Срацимир и присъединява земите му към Маджарско. Покатоличени са 200 000 българи.

Следващата година Шишман сключва съюз с турците, за да изгони унгарците. Опитът се проваля. През 1372 г. става васал на Мурад I. За да скрепи договора,

праща в

султанския харем

сестра си Кера Тамара

По-късно с оглед на международното положение Иван Шишман продължава с еврейски маньоври. Първо се отмята от клетвата си, сетне отново удря чело пред падишаха. Обезглавен е през 1395 г. по заповед на Баязид I, наречен Светкавицата. Народът запява: “Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила…”

Иван Срацимир също е османски васал. Маневрира като брат си и се присъединява към обединената християнска войска на унгарския крал Сигизмунд. На 25 септември 1396 г. при Никопол Баязид разбива кръстоносците. Срацимир е затворен в Бурса, където е удушен.

Цар Иван Александър умира на 17 февруари 1371 г. Първата и втората Теодора го надживяват.

Ренесансов акт виждат

някои историци

в тази декамероновска история. Те вдъхновено прибавят този епизод към аргументите, че сме били крачка напред пред Флорентинското възраждане. Другото свидетелство са портретите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава в Боянската църква.

Иван Александър и Теодора Втора също са изографисани в Лондонското четвероевангелие. До тях са синовете им Иван Шишман и Иван Асен. Ръкописът е завършен през 1356 г.

Тук има нещо сбъркано в образите. “Личи също, че миниатюристът не се е справил блестящо със задачата, тъй като е изобразил еврейката малко кривогледа”, констатира проф. Йордан Андреев.

Всичките ни царици са чужденки

От Втората българска държава насам нямаме царица с българска кръв. Гъркини, румънки, унгарки и други етноси са омешани в брачния компот. Дори коронованият свинар Ивайло не взема за невеста наша мома, а ромейка.

Изключение е само Иван Шишман, който отива под венчило с българката Мария. Той обаче е наполовина евреин и иска да разреди юдейското в потомството.

Причината за чуждопоклонничеството са династичните бракове. Тази догматика продължава и след освобождението от турско робство.

Батенберг не може

да хареса нашенка

За седем години князуване нито една българка не превзема сърцето на Александър Батенберг. Мнозина се натискат, най-упорита е русчуклийката Милица Петкович. Още при първото идване на Батенберг в града през 1879 г. Милица се лепва за госта. “Навред, гдето мръднел князът, и тя подире му. Оттогава ней остана името “княгинята”, свидетелства Екатерина Каравелова.

След държавния преврат през 1881 г. момата отново се готви да посрещне монарха. “Колкото дрипели имаше в къщата си, като килими, ковьори, черги-мерги, фусти и пр., сичките бе покачила по прозорците над пътя”, чуди й се на акъла Захари Стоянов.

През 1886 г. Батенберг абдикира, оттегля се в Грац и залюбва певицата Йохана Лойзингер. На 6 февруари 1889 г. двамата отиват под венчило. Понеже благородникът е смесил синята кръв с плебейска, трябва да смени името си. Александър Батенберг става граф Фон Хартенау.

Фердинанд избира Мария-Луиза

През 1891 г. княз Фердинанд тръгва из Европа да си търси съпруга. Среща се с Луиза Тосканска, почва да я ухажва, но тя не го харесва.

“Той театралничеше като някой нарцис - спомня си принцесата - и позьорството продължи, докато сметна, че аз несъмнено добих достатъчно впечатления от хубавата му фигура, пръстените и елегантните му жълти ботуши; след това предложи да се разходим из градините на замъка.”

Провалят се и другите амурни совалки на княза. Най-сетне в България скланя да дойде Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Хубаво, но бащата на девицата отказва да даде ръката й заради член 38 на Търновската конституция.

Според него наследникът на българския престол трябва да бъде кръстен в православната вяра, а Пармският херцог иска да гали внучета католици. За да се осъществи бракът, неудобният член е променен.

Втората съпруга

е Елеонора

Смъртта прибира без време Мария-Луиза през 1899 г. Овдовелият Фердинанд пак тръгва да си дири невеста. Сега избира германската принцеса Елеонора фон Рьойс Кьостриц.

И пред този брак щръкват религиозни проблеми. Булката е протестантка, а женихът е отлъчен католик. Папата го е анатемосал, защото е вкарал в православното лоно престолонаследника Борис.

Фердинанд използва тънкостите на римското канонично право. То разрешава анатемата временно да бъде отменена. С тази вратичка през 1908 г. са извършени две брачни церемонии - католическа в Кобург и протестантска в Гера. На протестантската има още един маньовър.

Понеже Ватиканът забранява на българския владетел да произнесе свещеното “да”, пасторът променя обреда. Вместо да иска съгласието на младоженците поотделно, той се обръща към двамата едновременно. На въпроса му Елеонора отвръща с “да”, а Фердинанд се разсейва и мълчи.

Булката на Борис III

е Джована Савойска

През 1930 г. цар Борис III харесва Джована Савойска, щерка на италианския крал Виктор Емануил III. В нея има славянска кръв, защото майка й Елена е черногорка. За място на сватбата е определено градчето Асизи. В тамошния Христов храм отново изниква проблем.

“Ставаше дума за следното - разказва Джована. - Въз основа на много комплицирани правни въпроси, произхождащи от XIV век, монасите от църквата на свети Франциск решиха да издигнат на върха на храма папското знаме. Те считаха (в 1930 г. сме) черквите защитени извънтериториално и следователно за територия на Ватикана.”

Кметът и префектът са против байрака, но черноризците вече гладят платното. Обредът е пред провал, когато се намесва сватбаринът Бенито Мусолини. Той соломоновски предлага до ватиканския флаг да се издигне и италианският.

“Монасите обсъдиха внимателно предложението. После решиха да няма никакво знаме, тъй като светецът никога не е имал такова. И имаха право”, спомня си булката.

Джована се омъжва за православния Борис, приема името Йоана, но си остава ревностна католичка.