Тръгвам си от “Астана” радостен, не както от "Левски" - наранен

На “Герена” отглеждах дете, което щеше да надмине великолепния ми стар отбор, но “по-умни” хора прекратиха всичко

Станимир Стоилов направи пореден футболен подвиг – воденият от него “Астана” стана първият отбор от Казахстан, класирал се за 1/16-финал в Лига Европа, след като победи “Славия” (Прага) в Чехия с 1:0.

Преди Мъри да отиде в “Астана”, клубът нямаше и точка в Европа, а вече влезе в групите на Шампионската лига, два пъти в групите на Лига Европа, от които сега продължи и напред.

Стоилов явно е орисан за европробиви с отбори от по-малки страни, след като превърна и “Левски” в първия български клуб в групите на Шампионската лига, а стигна и до 1/4-финал в турнира за купата на УЕФА.

Преминавайки в Казахстан, Мъри завоюва и историческа първа шампионска титла за “Астана”, а след това пренаписа историята до четири поредни триумфа.

Победата на “Астана” в Прага се оказа последният мач на Мъри начело на клуба.
На раздяла той даде специално интервю - за радостта и болката, за “Астана” и “Левски”. И за бъдещето

- Господин Стоилов, как се чувствате след големия успех с “Астана” - за първи път тим от Казахстан преодоля груповата фаза на евротурнирите?

- Целият клуб – треньори и ръководство, трябва да се гордее с това огромно постижение. Малък клуб от страна като Казахстан постигна голяма победа в центъра на Европа. Винаги съм обичал подобни мачове. Който може да играе в Европа, изпитва истинската радост. Тук няма глупави оправдания – този ми е виновен, онзи ми е виновен, съдията, третият или петият – в Европа се вижда кой може да играе. За три години и половина работа “Астана” израсна немислимо много в ситуацията, в която бяхме след санкцията от УЕФА. Но футболистите постигнаха много, преодолявайки редица перипетии. И стана така, че всяка година играехме в Европа.

- Започвате да говорите за “Астана” в минало време. Точно след поредния голям триумф стигнахте до признание, че напускате…

- След като нямам до ден днешен предложение от “Астана”, нормално е да кажа истината. Мисля, че скоро ще има друго предложение от казахска страна. Вече отказах няколко предложения.

- В Казахстан явно ви обичат много – вижда се и блясъкът в очите на местните журналисти, когато повдигат въпроса дали бихте се съгласили да поемете националния отбор. Кога всъщност ще вземете своето окончателно решение за бъдещето си?

- Максимум до 15 дни всичко ще е ясно. Има голямо вълнение. Хората си мислят, че мога да превърна националния отбор на Казахстан в това, в което се превърна “Астана”. Въпреки че на национално ниво в Европа е много по-трудно да се постигнат такива резултати. Понякога пък има и периоди, в които има лоши резултати, въпреки че треньорът е един и същ и работи по един и същи начин. Ще мисля известно време. Имам и други предложения от клубни отбори. Засега обаче няма такова предложение, на което веднага да кажа: Подписвам, без да мисля.

- През годините сте се доказали като работлив треньор, няма ли да ви е по-трудно, ако поемете национален отбор, няма ли да ви липсва ежедневната работа?

- Може би ще ми е повече като почивка с леки загревки.

- Какво мислехте при последния съдийски сигнал в Прага – знаейки, че отборът продължава, но без вас, тъй като не ви е предложен нов договор, знаейки, че приключва една ера?

- Всяко нещо има край. Радостен съм, че мога да си тръгна по този начин. Хората имат право да решат - да предложат ли нов договор, или не. Знаете - футболът е много справедлив, дава каквото си си заслужил. Нас обаче явно ни обича малко повече. Вижте постигнатите

успехи с два отбора от две

малки футболни държави

Може би и късметът е бил повече. Но основното са работата и последователността. Футболната истина е една и ако я следваш, това рано или късно ще доведе до успехи. Да, може да минеш през неприятни моменти, коментари или оценки, но ако самият ти знаеш какво правиш, резултатите ще дойдат.

Имаше и друго специално на този мач - искам да поздравя всички българи, дошли на стадиона в Прага. Не можах да смогна да им търся билети. Благодаря на всички, че дойдоха да подкрепят “Астана” и българите в “Астана”. Поздравявам и “Лудогорец”, че продължава напред в Лига Европа. Щастлив съм и за Херо. Надявам се все повече пъти да говорим за подобни преминавания напред в Европа на български отбори.

- При всяка раздяла има тъга. Кога ви беше по-тежко – когато напускахте “Левски” или когато напускате “Астана”?

- От “Астана” си тръгвам с радост - с перфектно усещане към всички ръководители, колеги. Повече от радостен съм. Няма никаква тъга. В очите ми се чете единствено радостта от свършеното. От “Левски” си тръгнах изключително наранен заради това, че ангажиментите, които бях поел, през последната година ги свърших успешно. Дори планът беше преизпълнен. Аз обичам да се знае какво трябва да се прави, а

не само да говорим

празни приказки

Тогава отборът ми беше млад и добър. Очакванията ми бяха този отбор да стигне по-далече от стария отбор, който беше великолепен. В младите имаше талант, имаше добавена стойност и наистина очаквах да надминат предишния по успехи. Затова болката ми беше ужасна. Отгледах малко дете, което израстваше. На първата тренировка бяхме 18 души, с 6-има юноши, без трансфери. А иначе за 4 години, ако сме изхарчили 20 милиона, сме направили така, че да се изкарат 50. Защото футболът е и бизнес. Само че се намериха “по-умни” и “по-достойни” хора от нас, които прекратиха всичко. Като разсъждавах след време, вече не ме беше яд, че всичко това за нас приключи, но просто трябваше да се намерят точните хора, които да продължат този проект. Не искам изобщо да говоря докъде стигна “Левски”. Но няма как всеки, който идва, да си мисли, че нищо досега не е правено и всичко трябва да започне наново и от него. Е, докарахме го дотам, че

да станем

за пълен резил

Сега дойде мой приятел левскар и ми каза една приказка, от която първо ти става смешно, а след това десетократно по-болно и тежко - че сегашното младо поколение от левскари в следващите 10-12 години ще си говори: “Помните ли как бихме “Верея” и отидохме да играем в Европа?” Някой би се засмял, но мен ме заболя много. Защото всички левскари искаме отборът да играе футбол, стадионът да е пълен, хората да се радват.

- Защо не се получи?

- За съжаление, през годините, за да се услужи на някои от лидерите, много футболисти – включително мои колеги и приятели, бяха опорочени за футбола. Вместо да им се помогне да израснат, се помогна да натрупат негативизъм от хората. Причината е, че се изневери на основната идея – да се служи в името на “Левски”. Колко левскари само опорочиха. И в моя отбор имаше прекрасни момчета, които можеха да станат и прекрасни ръководители. Още преди години и Наско Сираков споделяше идеите, че след време трябва на всички левскари да се намери място в клуба. Кой президент, кой спортен директор, кой треньор, кой шеф на международен отдел - на всеки според качествата да му се намери точното място. А не просто да хвърляме някого, а след три месеца да ни е неудобен и да го сменяме и изхвърляме. Моите футболисти

можеха да помогнат

много на “Левски”

Но трябваше някой да ги насочи – да ги постави на правилните места и да растат заедно с клуба. Но на външен натиск никой не може да издържи, още повече на вътрешен. Защото натискът е вътрешен.

- Имате ли предложения от български клубове в момента?

- Нямам и нямам намерение да разглеждам в момента. В България, ако има клубно предложение, за мен оттук нататък има само един отбор и това е ясно. Ако работя, ще работя само в “Левски”. Нямам намерение да си губя времето в обяснения и да си хабя нервите. Един клуб ми е на сърцето. И ако някога преценя, че трябва да се върна в България, и ако, естествено, имам и предложение - това ще е “Левски”. Но на този етап това е немислимо. След като ме съдят и отричат собствения си подпис и печат, ще е напълно нагло дори да има разговор по тази тема. И за да я завърша, ще кажа следното - в последните години Станимир Стоилов е бил канен в “Левски” няколко пъти, винаги когато не може да приеме. Когато има отбор, когато има договор. Когато Станимир Стоилов е бил свободен, винаги отсреща се е чувало: “Ама то не може.” Аз поставям условия. Тези условия не са за мен, а как “Левски” да се развие и да стане печеливш клуб. Компромиси в работата не правя. Не искам да се провалям. И

най-важното -

не искам да лъжа хората

Затова искам да съм властелин на ситуацията и да работя с хората, които могат да помогнат. А сега от угаждане на приятели вижте докъде стигнахме.

- Може би някоя от поканите за треньор е била и в момент, когато е трябвало да опростявате стари задължения към вас. Как се стигна и до ситуацията, която споменахте - “Левски” да съди една от най-големите си емблеми?

- Това е от ситуация отпреди 3 месеца. Честно казано – финансово това дори не ме и интересува, но моралният аспект е много важен. Ако спечеля, съм си приготвил различни каузи - за деца, основно за футбола, за фенове. Но ако не спечеля, също ще съм щастлив. Защото ще се окаже, че съдебната система в държавата ни е напълно новаторска - ако обяви собствен подпис и печат, че не съществуват. Тази тема всъщност не е водеща. Важно е клубът възможно най-скоро да стъпи на стабилна основа, да започне да играе футбол и да започнем да ходим да гледаме мачове.