Известният художник показва тайната си страст - колекционерството, навръх рождения си ден - изложбата се открива на 14 декември в новата галерия "Сан Стефано"
“45 години събирам картини и това е моята тайна и голяма слабост. Но за мен не е най-важното да купя нещо, а да го открия, да го спася и запазя за поколенията.”
Това разказва Вежди Рашидов в навечерието на откриването на изложбата от неговата колекция “Избрани картини от ХVII, ХVIII, ХIХ век. Холандия, Белгия, Франция, Италия, Германия”. Тя е наредена в столичната галерия “Сан Стефано” (на №22 на едноименната улица - срещу БНТ) - едно ново и просторно арт пространство, и може да се види от тази вечер, точно на рождения ден на маестрото.
Рашидов със
страстта на истински
колекционер
разказва как е направил първата покупка за бъдещата колекция. Обичал да обикаля Пазара на бълхите в Париж, когато видял как възрастно семейство оставя два портрета в антикварно магазинче на консигнация. Погледнал работите и веднага усетил, че са дело на опитен портретист. Искали за тях 4000 френски франка, равни по онова време на около 600 долара. Попазарил се, свалил цената на 3000 франка, но пак се колебаел дали да ги купи. После се решил. Вземам ги! Когато ги почистили, се оказало, че са дело на прочут холандски майстор на портрета. Тази находка и последвалата изненада от откритието на какво е попаднал случайно, слага начало на колекцията му от спасени картини. 
Той ги открива често
с напукана боя,
олющени, с
прокъсано платно -
шегува се, че понякога приличали на юфка, но окото му на художник открива зад немарата и забравата добрата четка, интересния сюжет. После картините попадат в ръцете на неговия приятел, реставратора Емил, и те се връщат към живот със златните му ръце, имат втори шанс да зарадват окото на ценителите. “Любувам им се! Истински им се радвам. Сега искам да споделя тази радост”, казва той. 
Независимо че платната ги виждат и експерти, невинаги може да се определи с точност дело на чия четка са, но със сигурност се определя от кой век и от коя школа. Разбира се, има и приятни изключения. На гравюра и едно живописно платно е подписът на Рембранд. На друга личат инициалите на Албрехт Дюрер - един от най-видните художници на Северния ренесанс.
Но не това е най-важното за колекционера художник.
Най-важното е
спасяването
Нещо, което започнало като игра, се превръща в мисия. Бидейки 7 години министър на културата, той има възможност често да ходи в Брюксел. Оттам лесно стига до едни от най-големите битпазари в Европа в Антверпен, в Амстердам. Знае всички кътчета, където да попадне на интересни находки в Рим, Париж, Берлин. Дори по време на лечението си в Германия успява да се измъкне за час-два и да разгледа големите местни битаци. 
“Ние,
колекционерите,
сме другият музей Българската държава трябва да намира в наше лице не врагове, а партньори. Никой нищо не е отнесъл от този свят. Нашите сбирки, с които опазваме и съхраняваме, ще останат след нас. Това са хора като Богомил Райнов - колекционирал и оставил шедьоври на западноевропейското изкуство, Атанас Кръстев - Начо Културата, Светлин Русев, Ангел Симеонов, Валери Стефанов... Малко са днес хората, които инвестират в култура. А техните усилия поддържат усещането, че пазарът на изкуството е жив”, казва Рашидов. 
Той прави дарение на Националната художествена галерия - десетки работи на европейски и видни български художници - негови приятели. А през февруари, по време на Европейското председателство, ще нареди пак на “Сан Стефано” нови непоказвани скулптури и черно-бели рисунки. Заради заболяването си дълго време не е работил с бронз. “Добре е гостите, между които и министри на културата, да видят работите на свой колега творец”, подготвя се той отрано за ВИП посещението. Тази вечер изложбата ще открият акад. Светлин Русев, шефът на Съюза на колекционерите Валери Стефанов и бившият министър на културата Георги Йорданов, а всички гости ще вдигнат наздравица за рожденика. 
“Колекциите не се състоят от предмети,
а от живи вещи
Те са опредметеният творчески дух, те са вековни отпечатъци на човешкото въображение. Колекциите са сбор от артефакти, но и биографични разкази за създателите си. Така и тази колекция разказва за любопитството на Вежди, за неспокойствието на неговия дух, за пътищата, които е пребродил в преследване на своята събираческа “лудост”, сподели Валери Стефанов.
Коментари (0)
Вашият коментар