Легендарната българска волейболистка Антонина Зетова изведе женския тим на България до бронзовите медали от световното първенство до 23 години. Това беше първа подобна битка за младата специалистка. Тя и нейните момичета получиха награда „Спортен Икар“ за „Отбор на годината“. Специално за "България Днес" тя направи обзор на годината.
- Тони, как оценявате 2017 г. за вас и вашия отбор?
- Имаше много нерви, труд, вложени усилия и емоции. Беше разкошно, че взехме медала. Повече се радвам за момичетата. Този отбор е заедно от доста години. Вече няма да са в същия състав. Това е корона в тяхното развитие като тим. Медалът ще им даде по-голям тласък да вярват и да бъдат по-мотивирани на тренировка. Ще ги вдига и ще им показва, че с много труд, усилия и сълзи се върви напред.
- Вие какво научихте от момичетата и от преживяването?
- Беше малко по-объркано. Играхме по нова система. Всички треньори напипвахме ситуацията. Действахме в крачка. Променяхме неща, за които мислехме, че могат да бъдат по-ефективни. Беше стресово. Получих потвърждение, че мога да се справя в това поприще. При това не толкова зле.
- Как ще използвате този трамплин като треньор?
- Това не е трамплин. Повярвайте ми. Трамплин е, когато се изстреляш някъде другаде. Все пак ние сме България. А това не е страната на трамплините. Има много добри състезатели, които по една или друга причина не могат да се изявят като добри наставници. При мен е по-специфично, защото съм жена. Няма много жени треньорки по света. Моето отношение е различно. Всеки треньор трябва да се учи от състезателите, от другите колеги, от преживяното на игрището. Да трупа опит.
- Какви са близките ви планове в професията?
- Засега няма такива, защото нямам реални предложения. Времето ще покаже.
- Вие постигнахте най-големия успех за българския волейбол през годината. Не сте ли говорили с федерацията?
- Не, не сме приказвали. Това са техни решения.
Коментари (0)
Вашият коментар