Мирис на изпукани пуканки от печката на дървени въглища се разнася в цялата къща. А това означава само едно – започнала е голямата подготовка за най-светлия християнски празник – Рождество Христово, в дома на семейството на малкия Антон Хекимян. Пуканките се правят още на Игнажден – поверието е, че така ще има много пиленца. Същата вечер всички се събират около празничната трапеза и знаят – тя не се раздига до сутринта. След още два дни идва и приготвянето на постните ястия за Бъдни вечер. Майката и бабата на Антон запретват ръкави и с много любов месят празничната погача, а малкото момче седи около тях и с интерес наблюдава всяко тяхно действие.
Такива са традициите по Коледа в дома на Хекимян още от дете, а с годините не се променят. И досега наближи ли Бъдни вечер, той се качва на колата си и се прибира в родната си Стара Загора. Но ако като малък само стои и гледа внимателно как се готвят вкъщи за празника, сега сам се включва в приготвянето на трапезата. “Поделяме си задачите – ако майка ми Златка прави сармите, а баба ми Тонка - другите постни ястия,
аз задължително
приготвям питката
В нея има пара, а късметите ги оставяме за новогодишната баница. Правя питката за Коледа постна - содена, слагам и мая. Украсявам я и заради това се бавя до последния момент - отгоре слагам украса, която да прилича на грозде, на орач, на сеяч - гледам всеки човек да е наречен на нея”, разказва водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви.
А след всяка Коледа идва и Нова година с подаръците от Дядо Коледа за малкия Антон. В най-първите му спомени белобрадият старец е висок слаб човек със странна брада, който пристига в детската градина с огромна торба с подаръци за всички. “Аз съм от поколението, в което
Дядо Мраз трябваше
да бъде наричан от
другата година
Дядо Коледа
Беше странно. Такава беше промяната и в детската градина - другарката трябваше да стане госпожа, и имаше малък бунт - не искахме да я наричаме така”, усмихва се Хекимян.
Той е роден на 22 май 1984 г. в семейството на българка и арменец. Баба му и дядо му по бащина линия са починали по-рано и той няма много спомени от тях. Но е изключително близък с другите – по майчина линия. Няма да забрави как като ученик още в началните класове всеки петък се прибира вкъщи, приготвя раницата си с учебниците за понеделник и заминава на село – в Пъстрен, близо до Стара Загора, където баба му и дядо му живеят през пролетта и лятото. Там играе с приятелите си, но и помага с животните на двора. “Обичах да се грижа за тях - имахме кокошки, пуйки. Някои от тях мътеха яйца - да видиш как се ражда този нов живот, беше много любопитно за едно дете. Това ти дава голямо отношение към живота и ти помага да разбереш, че магията в него е свързана с всичко, което ни заобикаля - с тази възраждаща се природа”, разказва Хекимян.
Той помага на село, като полива овошките, прекопава градината. Помни как вече като по-голям прави къща за кокошките в двора - кове дъските за нея, реди керемидите. “Липсва ми този начин на живот. Земята наистина ти дава много голямо спокойствие. И двата рода на баба ми и дядо ми са свързани със земеделието”, обяснява той.
Най-кроткото дете на света - ето така описват като малък Антон Хекимян всичките му близки. Нито те, нито той самият помнят някога да е правил каквито и да е бели или проблеми. Е, не е бил момченце, което по цял ден си стои само вкъщи, а което обича игрите с приятели на двора пред блока. “Играехме на криеница или
сами си измисляхме
игри
- например да си имаме дърво, на което момчетата да се катерят и да си правят скривалища, да го коват с дъски. Това са спомените ми от детството - игри с приятелите зад блока. А сега, когато се прибирам в Стара Загора, зад блока ми няма никой”, казва журналистът.
С приятелите си като малък често ходи до Античния форум в родния си град, който тогава за разлика от сега е доста изоставен. Там с инструменти, които сами си правят, те работят досущ като истински археолози -
търсят съкровища,
ценни находки
Всъщност археологията, а не журналистиката е детската мечта на Хекимян. Решава да тръгне по пътя, в който вече се развива много успешно, в последната си година в езиковата гимназия “Ромен Ролан”. Защото подсъзнателно май винаги го е привличала журналистиката - следи с интерес репортажите на известните български журналисти, които са от конфликтните точки по света. “Сега се замислям, че за такива събития, като шествията на такситата в цялата страна след убийството на 3-годишния Пепи през 2001 г., обсадата на парламента през 1997 г., атентата в Ню Йорк през 2001 г., съм бил залепен пред екрана. Това явно създава по-особено отношение у теб. И след като тогава ми е било интересно и любопитно, явно подсъзнателно е дошла у мен идеята, че искам да се занимавам с журналистика”, казва Хекимян.
В последната година в езиковата гимназия той започва все по-уверено да се изявява в тази насока. Включва се в издаването на вестника, посветен на завършващите, а и в литературното списание “Пътеки”, в което се публикува и поезия, и есеистика. “Това е училище, което с годините продължава да събужда духа. То ти дава основата, на която да стъпиш, а в същото време ти показва, че можеш да се справиш в живота и да бъдеш успешен човек”, обяснява той.
Хекимян е от хората, които много се гордеят с родното си място. Но, за съжаление, има все по-малко време да се прибира там, да се разхожда по любимите места, да се среща с приятели и да се връща при учителите в “Ромен Ролан”. Той помни всичките си преподаватели – г-жа Вълева, г-жа Абаджиева, г-жа Блажова, г-жа Атанасова. Успява да ги види на едно място миналата година, когато с голямо тържество училището му празнува 50-ата си годишнина. “Радват ми се, казват ми, че се гордеят с мен, но и аз се гордея с тях”, разказва Антон.
Най-голямата му опора и до днес е, разбира се, неговото семейство. “То ме кара да се чувствам спокоен и да знам, че има хора, които непрекъснато мислят за мен. Имам и много приятели, които са част от по-голямото ми семейство. Не на последно място са и колегите ми в сутрешния блок на Би Ти Ви, с които по цял ден сме заедно”, обяснява Антон. Той започва работа в телевизията още докато е студент в Софийския университет. След края на първи курс постъпва като стажант в сутрешия блок на Би Ти Ви. И остава в него до ден днешен вече като негов водещ.
Коментари (0)
Вашият коментар