Стив Поркаро: Макар че не бях в "Тото" повече от 20 г., помагах за всеки албум

Стив Поркаро е американски музикант, композитор и текстописец. Той е един от основателите на група “Тото”, която ще зарадва българските си почитатели с концерт на 4 март в зала 1 на НДК. Той е част от световното турне на бандата 40 Trips Around The Sun Tour.

На 9 февруари “Тото” ще пусне и нов албум по повод 40 години от създаването си. Той ще включва 17 парчета, като 3 от тях са напълно нови. Това са “Сам” (Alone), “Испанско море” (Spanish Sea) и “Ударен от светкавица” (Struck By Lightning).

Стив Поркаро израства с двама по-големи братя - Майк и Джеф. Те също свирят в групата. Единият е басист, а другият барабанист. Стив е единственият, който все още е жив. Джеф умира през 1992 г., а Майк - през 2015 г.

Поркаро може и да е един от основателите на “Тото”, но решава да напусне бандата през 1987 г. След това композира музиката на песента на Майкъл Джексън “Човешка природа” (Human Nature). Връща се обратно в групата през 2010 г.

Музикантът има и солов албум Someday/Somehow. В него включва 13 свои песни.

- Г-н Поркаро, защо групата реши по повод 40-годишнината от създаването си да пусне албум, в който да включи не само някои от вечните си хитове, но и напълно нови парчета?

-Преценихме, че сега му е времето. Написахме 4 нови песни, докато просто седяхме в студиото, и не само това, но и ги записахме. 3 от тях ще бъдат включени и в новия ни албум. “Сам” е една от тях. Парчето някак успява да зареди слушателите си с положителна енергия въпреки името си. (Смее се.)

- Мечтали ли сте някога да се занимавате с нещо различно от музиката?

-Винаги съм искал да бъда музикант, никога, дори като дете, не съм искал да се занимавам с нищо друго.

Закърмен съм с

любовта към

музиката. Баща ми

ме обучаваше от

малък

Той работеше в студио много години заедно със страхотни пианисти. Някои от тях имаха деца и бяха съгласни на бартерни услуги. Баща ми учеше техните малчугани да свирят на барабани, а те мен - на пиано. Не бях обаче най-добрият ученик. (Смее се.)

- Защо решихте да напуснете “Тото” през 1987 г.?

-Усетих, че искам да правя нещо различно, затова реших да напусна групата. Повече ме влечеше да композирам и да пиша текстове на песни.

- През 2016 г. създавате солов албум. Защо чакахте толкова години, преди да издадете Someday/Somehow?

- В един момент почувствах, че просто му е дошло времето. Когато пишеш текстове, винаги се опитваш да получиш възможно най-добрия резултат, който някой ще иска да изпее. Затова избираш нещо, което не е прекалено лично. При мен обикновено започва така, но често в процеса на работа обхващам неща от собствения си живот.

Резултатът не е

обикновената

поп песен,

която може да изпълни всеки артист. Затова си казах, че ако никой не иска да запише парчетата ми, аз ще го направя някой ден.

- В албума ви участват и други изпълнители. Дори сте включили братята си Джеф и Майк. Как стана това?

- Да, в албума се включиха барабанистът Шанън Форест, който е свирил и с “Тото”, Рик Марота, Робин Димаджио и Тос Панос. В песента ми “Обратно към теб” се чуват барабаните на Джеф и китарата на Майк. Направих демото на парчето в студиото на Дейвид Пайх. Касетата с песента събираше прах на шкафа ми почти 20 години.

- Какво ви вдъхновява да напишете текст за песен или да композирате музика?

-Любовта често ме вдъхновява да пиша, но в тази дума не влагам смисъла само на романтичната любов, а и тази към семейството и близките ми хора. Понякога е нужна само някаква мелодия или дума, за да дойде вдъхновението.

- Как ви дойде идеята за песента на Майкъл Джексън “Човешка природа”?

-Бях се запътил към студиото заради записа на четвъртия албум на “Тото”. Преди това обаче се отбих да видя дъщеря ми, която беше на около 4-5 години. Заварих я много разстроена. Имаше тежък ден в училище,

а на всичкото отгоре

едно момче я

беше ударило

Попита ме защо го е направило. Опитах се да ѝ обясня, че я харесва или иска да привлече вниманието ѝ по този начин, Но как да обясня човешката природа? Създавайки песента, си мислех точно за това.

- А защо, след като напуснахте групата и издадохте солов албум, решихте да се върнете обратно?

-В началото се върнах в “Тото” временно заради турне. Целта беше да помогна на брат ми Майк, който тогава се бореше с болестта си, но не искаше това да се отрази на групата. По време на концертите ни осъзнах, че сме достигнали този момент в живота си, когато наистина оценяваме един друг. Почувствах, че трябваше да го продължа. Макар че над 20 години не бях член на “Тото”, съм помагал в издаването на всеки албум на бандата. Групата винаги е била близо до сърцето ми и се чувствам благословен, защото имам шанса да бъда част от нещо, издържало 40 години.

- Когато сте в студиото и записвате някоя нова песен, натъжавате ли се, когато си спомните за Джеф и Майк?

-Музиката ми помага в моментите, когато съм тъжен. Тя ме успокоява и някак по-лесно приемам загубата.

Когато съм в

студиото, сякаш

братята ми са с мен

- Как реагирате, когато ви разпознават на улицата?

- Рядко се случва някой да ми поиска автограф. Хората не ме разпознават.

- А какви спомени пазите от времето, когато сте свирили заедно?

- Джеф винаги беше лидерът в такива моменти. Той решаваше кога едно парче е изпълнено добре. Джеф ни мотивираше като мъжоретка, а ние бяхме като футболисти. Той винаги беше ентусиазиран да свършим работата както трябва и същевременно да се забавляваме. Когато пък Майк започваше някое соло на баскитарата си, на лицето ми се появяваше огромно усмивка. Той беше ужасно талантлив.

- Какво очаквате да видите в България?

- Не знам почти нищо за страната. (Смее се.) Нямам обаче търпение да пристигна и да я поразгледам.